o
01, мн. -та, cp. 1. Разг. Петнадесетата буква от българската азбука, с която се означава тласната о. Ръкописно о. Печатно о. Главно о. Думата кооперация се пише с две ота.
2. Фон. Задноезична широка лабиална тласна.
О2 предл. 1. За посочване на място или предмет, в който някой или нещо се удря, блъска, чука и под.; в. Той тичаше тъй сил-но, че единият му чехъл отхвръкна и се удари о стената. Св. Минков, СЦ (превод), 35. През шумните улици тя вървеше почти на посоки покрай дворовете и сградите. Не виждаше нищо пред себе си. Блъскаше се о минувачите. Г. Райчев, ЗК, 183. Всички разправяха подробно, как е паднал дъбът, как Иван се помъчил да побегне, как се спънал о един камък. Елин Пелин, Съч.Ш, 166. Бъхтя се като вода о бряг. Погов., П. Р. Славейков, БП1,58.
2. Разт. За означаване на място, до което нещо се опира, допира или плътно се прилепва, притиска; в, до, към. Сърцето ми се раз-тупа, когато седнах върху топлата земя до стареца и опрях гръб о дънера на една върба. Ем. Станев, ЯГ, 17. Бях долепил нос о стъклото на витрината и гледах до забрава книжките. П. Славински, МСК, 61. Овцете като че не виждаха вратата на салта, а ре притискаха о стените и плетищата. И. Йовков, ЖС, 100.
3. Остар. За означаване на обект, за който някой се хваща, държи или за който някой, нещо се връзва, скачва; за. Шейната летеше по затрупания път.. Чернявски и Райчо се държаха яко о нея. Д. Габе, МГ, 60. След малко селянинът се видя вързан о едно дърво, дето двама души го налагаха без милост. Л. Стоянов, Б, 111. Близо са велможите и жреците. А на високата клада о стълп е привързан Крез. БР, 1931, кн. 6, 208. О зелен бор да се хвати, и той ще по-сьхне. П. Р. Славейков, БП П, 8. // За посочване на обект, който се обхваща от нещо, около който нещо се увива, навива; около. Младенов с облекчение седна на мокрия, по-изгнил стол.. Агентът откачи от гвоздея въжето и сръчно започна да го омотава о стола. X. Русев, ПЗ, 154. — Не бъхти се, не кърши, девойко,/ сини очи у мен да се впиват,/ вита снага — о мен да се вие,/ али устни мене да целуват. П. П. Славейков, ЕП 1907,168.
4. Остар. Книж. Обикн. след тл. придържам се, държа се. За означаване на теория, принцип, възглед или под., който се подкрепя от някого, към който той се придържа или настоява да се спазва, съблюдава; към. Достатъчно е само да поменем, че той [Григорович] упорно се държа до последните си дни о панонската теория за произхода на черковнославянския език. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 196. Придържам се о правописа, приет от историко-филоло-гическия клон на Българската академия на науките. Т. Влайков, Съч.1, 1925, б.с. Освободен от веригите на точността, писателят романист може да се държи о фактите само дотолкова, доколкото те му са необходими да характеризира и типизира героите си. М. Кремен, РЯ, 33. Он твърдо са придържавал о идеята на всеобщото на-родно образование. Ч, 1875, кн. 9,405.
5. За поглед — за означаване на мястото, обекта, към който е насочен; в, към. — Гърмежи и ура цепят въздуха, а той мълчалив, с устремен поглед о казаците, бди къде се отправят те. Ив. Кирилов, Ж, 37. Найден носеше на гръб празен кош. Той свали коша, подпря се на него и прикова поглед о земята. Г. Райчев, ЗК, 119. Смутени /мълчаха дълго те, един о други взрени. К. Христов, ЧБ, 290.
6. Остар. За посочване на място, където нещо е окачено, закачено или виси; на. Облеклото на китайците състои от една дълга дреха с дълги и широки ръкави, която кръстосва гърдите, и са окача о врата с две или три сребърни или златни петелки. С. Бобчев, ПОС, 222. В това время вървяха излегка двама пътници през една прекрасна страна.. Пътническите торби им висяха о бедрата. Б. Димитров, ЯI (превод), 33.
7. Остар. За означаване колко пъти е пре-гънато, огънато нещо; на. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетината си, сгъната о четири, на предсе-дателствующия секцията. Ал. Константинов, Съч. I, 55. Ако ли са ся понатъртили [децата], трябува да ся наложи натрътено-то с една кръпа, прегъната о осъм и натопена в студена вода. Лет., 1871,143. При самия склад потни и прегънати о две хамали.. пренасяха на гърба си товари в колата. Ив. Вазов, НР, 56.
8. Остар. Книж. За посочване с колко пъти се увеличава или намалява нещо или колко пъти нещо е по-голямо или по-малко от друго нещо; с. Придобивката на железний път., е да смалява опирането, да умложава о десет силата на потика. Ив. Богоров,
