ОСВОБОДЕНО 791 ОСВОБОДЯВАМ
ОСВОБОДЕНО. Нареч. от освободен (в 1 и 4 знач.); свободно. Той [Теодосий] дълбоко и освободено въздъхна на свежия утринен въздух, който го полъхна като приветствие. Ст. Загорчинов, ДП, 207.
ОСВОБОДЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Освобождаване, освобождение. Бекс-тон с всичката си сила ся труди най-глав-но за пълното освободецие на робите по британските заселения. И. Груев, СП (превод), 175.
ОСВОБОДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Широта на възгледите, мисленето или свобода в поведението. Потребна е освободе-ност на духа, за да можеш да поставиш под въпрос онова мнение, което се е вкаменило през вековете. Б. Болгар, ПД, 143. Малко своеволно тълкуват актьорите и отношението между тяхната творческа осовобо-деност и композиционната стройност на спектакъла. ЛФ, 1958, бр. 48, 3.
ОСВОБОДЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Човек, който възвръща свободата, независимостта на друг човек, народ или държава. Областите заизпращаха изявления на радост и преданост към новия цар, освободител на отечеството. Ив. Вазов, Съч. XIV, 196. Мисълта, че тия млади хора един ден ще се върнат в България като освободители, го блазнеше. Ст. Дичев, ЗС I, 146. Тук [в гр. Плевен] още са живи и вечно ще се помнят геройските подвизи на нашите освободители. Ст. Михайлов, БС, 132. Ликувай, радвай се на подвизи и слава, / освободителю на своя роден край! К. Христов, ПП I, 66. Мойсей., напусна службата на египетския цар,.. Той стана освободител на еврейския народ. ИЗ 1877, 126. // Народ, който осъществява същата роля.
2. Човек, който освобождава някого от някъде или му помага да излезе от затруднено положение. Два часа пред това, още в тъмнина, нашите освободители са вече вън от града свободни под баиря. Ил. Блъсков, ИС, 71. Пиленца, извика / с лирическа въз-торженост и нежност /ученика, /../ Аз ви освобождавам, /.. / Такъв освободител бе хлапето смело! Ст. Михайловски, СБ, 102.
О Цар Освободител. Истор. Прозвище, дадено от руснаците след 1861 г. на императора им Александър II, а от българите — след 1878 г., когато Русия спечелва войната с Турция и възвръща независимостта на българската държава след близо 500 г. под османско владичество. Премина площада и без да погледне ни Народното събрание от едната страна, ни паметника на Царя Освободителя от другата, изчезна в далечните алеи. Й. Йовков, Разк. III, 92. Нека запее бронзовият кон на Цар Освободител. Хр. Смирненски, Съч. III, 215.
ОСВОБОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с освобождение, който е насочен към освобождение. Опълченец в Освободителната война и ранен при Шипка, Георги Хрусанов след Освобождението бе постъпил на служба. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 38. За да се изведе освободителното дело до щастлив край, необходима е продължителна и системна работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 195. Раковски го прие — такъв му беше нравът, — наруга го, нарече го неблагодарник, а после го разпита за емиграцията във Виена, за възможностите да бъде тя отново използувани за освободителната работа; и накрая пак го взема за секретар. Ст. Дичев, ЗС I, 374. Освободителен характер на войната. Освободителни идеи.
2. Който е предназначен за борба за освобождение. Петър Делян поведе на юг освободителните дружини и ангелът размаха криле — потегли пред войниците. А. Кара-лийчев, В, 117.
ОСВОБОДЙТЕЛКА ж. 1. Жена, която възвръща свободата, независимостта на някого, на народ или държава. Когато англичаните в Руан запалиха кладата под краката на Жана д'Арк, девойката отвори своята напукана уста и промълви: Исусе! Тогава в пламъците,., се появи една жълта птичка и почна да маха с криле. Тя донесе прохлада за освободителката на Франция. А. Каралийчев, ПГ, 8. // Държава или армия, която има същата роля. В своето литературно творчество от този период Вазов възпял героизма на масите по време на борбите за национално освобождение и великия подвиг на освободителката Русия. Ист. X и XI кл, 261. Виждах, че в новата партия са въплотени трите тия основни начала — свободата, законността и приятелството с освободителката ни. Т. Влайков, Съч. III, 74.
2. Жена освободител (във 2 знач).
ОСВОБОДЯ. Вж. освобождавам, освободявам.
ОСВОБОДЯ. Вж. освобождам.
ОСВОБОДЯВАМ, -аш, несв. (остар.); освободя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Освобождавам; освобождам. О, всесилний Боже, който днес със светлото си и тържествено Възкресение поразяваш ада, освободя-ваш твоите народи от вечната мъка и ги възрадуваш и развеселяваш, докога нашата майчица България ще да тъжи и плаче горко! Китка V, 1887, кн. 15, 13-14. Постановлението на решението, което освободява несъстоятелния длъжник от затвора, търговското съдилище сякога може., да го уничтожи пд-после и от само себе си. ДЗОИ I (превод), 157. освободявам се, освободя се страд. и възвр. На 20 години спартанецът свъртал възпитанието си и стъпвал във войската;., на 60 години той са освободявал от военната служба. Н. Михайловски, РВИ (превод), 82.
