ОСВИРЕПЯВАМ2 790 ОСВОБОДЕН
на обратно към нашия таван. Бл. Димитрова, О, 105.
ОСВИРЕПЯВАМ2, -аш, несв.; освирепя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Разгневявам, ядосвам, дразня някого много силно; вбесявам. Караибрахим беше разбрал, че бездействието на конака дразни и освирепява хората му. А. Дончев, ВР, 253. Постъпката на Кудай Берди освирепи Мангъш. Пияният и зъл татарин изтича към Кузман и го шибна през протегнатите ръце, а Кудай Берди блъсна в гърдите така, че старецът падна гърбом. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 65. освирепявам се, освирепя се страд.
ОСВИРЕПЯВАМ СЕ несв.', освирепя се
се., непрех. Остар. Освирепявам1; вбесявам се, разярявам се. Диваците като видяха, че този гръм нищо не им направи повече ся ос-вирепиха и на гърмежа ся отговориха с ек-ливи викове. П. Кисимов, ОА I (превод), 142.
ОСВИРЕПЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от освирепявам1. Ентусиазмът на победителите и освирепяването на победените достигнаха до крайните си предели. Ив. Вазов, Съч. VI, 141.
ОСВИРЕПЯЛ, -а, -о, мн. освирепели. Прич. мин. св. деят. от освирепея като прил. Който е в състояние на силен гняв, ярост, свирепост; разярен, бесен, свиреп. Понякога отделен глас подвикваше останалите, другите подхващаха след него и тогава цялата тая освирепяла тълпа., и започваше дружно да реве: — Дай ни ги, паша ефенди! Ст. Дичев, ЗС II, 51. — Спри, татко! — викаше момчето, но камшикът удари и него през плещите. Тогава се завте-че майката, хвърли се да изтръгне от ръцете на своя освирепял мъж камшика. Д. Габе, МГ, 76. Майката, обезумяла и освирепяла, че нейните предчувствия се сбъдват, замахна и я наби: — Казвай, че ще те пребия! Вярно ли е? — Вярно — едва промълви през сълзи Емилия. Ст. Даскалов, СЛ, 246. — Ура! Ура! — викаха до изнемогване възторжените победители и гонеха врага със стремителността на освирепели животни надолу, къде тухларницата. Ц. Церковски, Съч. III, 133.
ОСВИРЕПЯЛО нареч. Свирепо, гневно, разярено. Всички: Хайде!... (Плясват ръце и припват...). Дядо Станко: (Иде от другата страна, стиснал здраво пушка и осви-репяло гледа след тях). Ц. Церковски, ТЗ, 179.
ОСВИРКАМ. Вж. освирквам.
ОСВИРКВАМ, -аш, несв.; освиркам,
-аш, св., прех. Изразявам крайно неодобрение, недоволство, протест по отношение на някого или нещо, като свиря с уста или пищялка. Самият мач започна скучно.. Публиката започна да освирква рефера, защото уж имало засада. А. Наковски, БС, 80.
Сказката ме измъчи, по-добре да бях си легнала... Знаеш ли, че освиркаха професора? Зададоха му въпроси, той не пожела да отговори и от балкона започнаха да свирят и да тропат. Горкият човек! Ем. Станев, ИК I и II, 38. — Мога да посоча свидетели, че вечерта срещу втори септември въобще не съм виждал Виолета. Колкото и да ми е тежко, трябва да призная, че същата вечер бях на литературно четене и публиката ме освирка. И. Попов, БНО, 125. освирквам се, освиркам се страд. Да се купят тайно стражарски свирки и да се освирка князът, когато отива към театъра. М. Кремен, РЯ, 65.
ОСВИРКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от освирквам и от освирквам се. И ти да си на негово [на главния редактор] място и тебе ще те втресе. То не е шега работа. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. — Позор! — Фиут! — Уу! Уу! Конете дигнаха прах в дъното на мегдана и завиха в страничната уличка. Шумът на освиркването секна. Г. Караславов, СИ, 288.
ОСВОБОДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от освободя като прил. 1. Който е свободен, независим, който е възвърнал свободата си. Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 104. Мечтата на Филип Тотю да види освободеното си отечество най-после се сбъднала. Н. Ферманджиев, РХ, 78. // Който е пуснат на свобода. Освободен арестант. Освободени затворници.
2. За длъжност — който е свободен, вакантен. Имате ли свободно място? Трябва ли ни инструктор? Е, защо пък да не искаме да назначим теб?... Всички те познават, обичат, уважават и искат напълно естествено ти да заемеш освободената длъжност. В. Райков, ПВ, 96. Освободено място за оператор.
3. За място, пространство — който е празен, незает; свободен. Съседът му отляво изла-зя да пуши и на освободеното място поручикът кани вежливо девойката да седне. Ив. Вазов, Съч. XI, 76.
4. Прен. Който е със свободно мислене, поведение, който не е подчинен на еснафски разбирания. Освободен дух. Освободена мисъл. Творчески освободен.
5. Хим. За химическа частица — който е в чист вид, отделен от някакво съединение, вещество и под.; свободен. При загряването на алдехиди с амонячен разтвор от А§20 последният се редуцира и освободеното сребро се полепва по стените на съда във вид на сребърно огледало. Хим. VII кл 1950, 120. Освободен радикал.
