ОСВЕСТЯВАНЕ 784 ОСВЕТИТЕЛЕН
навик да се весели.. Някой рипне, заситни ръченица, заподскача и в един миг се освести, сякаш сам се хване на местопрестъплението, и бяга от погледите. Бл. Димитрова, ПКС, 106. Мисълта ми скочи в движение от единия камион в другия. Едва сега се освестих, че бягам. Бл. Димитрова, ПКС, 16*
ОСВЕСТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от освестявам и от освестявам се. Раковски сътвори своите „няколко речи за Асеня Първи“ в прослава на българската независимост и държава. Той шеташе с файтон по балканските столици като предтеча на прииждащото народно освес-тяване. О, 1980, кн. 5, 9. На Неофита тежало много .. раздялата с Илариона Стоя-нович, в когото той намерил най-горещ привърженик на борбата за освестяване на българщината. Хр. Бръзицов, НЦ, 50-51.
ОСВЕТА ж. Остар. Книж. 1. Светлина, просветление. Който нетръпеливо желае да види час по-скоро освета от развитие, той е късогляд чловек. И. Груев, СП (превод), 247. • Обр. Кръчмарът имал едничка дъщеря, хубавица Елена,..; тя била всичката освета на родителите си, затова и баща йя имал като очите си. КН, 1873, кн. 4, 10-11.
2. Дрен. Изясняване, осветляване (на въпрос, факт, проблем). Нашето възраждане е един такъв загатен факт, неговите начала са още тъй малко изследвани, щото всяка една нова луча е ценна за неговата освета. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 301. У нас остава за освета на Фотиновата дейност да се направи още следното: да се съберат всички писма, които Фотинов е писал до разни лица, и от които ние притежаваме само отговорите. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 593.
ОСВЕТЕН1, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осветя1 като прил. 1. Върху който пада светлина или към който е насочена светлина; огрян, светъл. Само Кадиин връх, по едно разположение на планините, беше още цял осветен. Ив. Вазов, Съч. XV, 102. Осветената сцена прикова погледите на децата.
2. Който е изпълнен със светлина, в който има светлина; светъл. Отвори се отдолу една врата, и те влязоха в една стая, доста широка, добре послана с черги и осветена. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. В паметта му стоеше осветеното казино, масата с Кос-тадиновия гръб, Христина и оня миг, когато си тръгна от вечеринката. Ем. Станев, ИК I и II, 221. Вечер седеше до прозореца и гледа осветената София. Г. Стаматов, Разк. 1,112.
ОСВЕТЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осветя2 като прил. Който е направен свят чрез молитва или свещенодействие. Над коностаса имаше втъкната осветена босилкова китка и върбово клонче от цветната неделя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV, 85-86. Борис: Удари, /о, Клименте, Науме, Анге-ларий, / часът на осветената ни реч. К. Христов, ППож, 26.
ОСВЕТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Качество на осветен1. По пладне, при най-голяма осветеност, йонизацията е най-силна, а в началото и в края на деня става по-слаба. И. Пандев, ТИ (превод), 52. Общо за страната осветеността на промишлените предприятия по работните места е средно около 5% спрямо изискванията на осветителните норми! 3, 1969, кн. 1, 14. Осветеността на крайните квартали е много слаба.
2. Физ. Отношението между светлинния поток и площта на осветената от него повърхност. Когато осветлението е слабо — 2 до 30 лукса — телата се открояват ахрома-тично (безцветно) и безразмерно; от около 130 лукса осветеност почва цветовото различаване и пространственото виждане.
3, 1969, кн. 1, 14. Единицата за измерване на осветеност се нарича лукс.
ОСВЕТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Спец. Лице, което направлява светлината, излъчвана от прожектор или друго осветително тяло, на сцена или при киноснимки. Художници, осветители и постановчици дадоха възможност да се почувствува тропическият лес с цялото му обаяние. ВН, 1955, бр. 282, 1.
2. Източник на светлина. Въпреки този голям успех, който завоюва светилният газ, към края на миналия век той започва лека-полека да отстъпва мястото си на другия по-добър и по-удобен осветител — електрическия ток. Д. Русчев, НЗ, 42. Сега то [село Гулянци] ме посрещна., с лъскавите слюдени тичинки на луминисцентни осветители, цъфнали по железните стълбове на главната улица. Н. Тихолов, ДКД, 113.
3. Прен. Рядко. Човек, който разяснява нещо. Напоследък са се появили ред европейски публицисти, които като същински осветители на общественото мнение, станали са приятели на страждущите българи от турско. Пряп., 1903, бр. 15, 1.
ОСВЕТИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за осветление, който прави да бъде светло, да се вижда ясно някъде, нещо. Погледът му обикаляше с растящо любопитство портретите на стените,.., осветителните тела на телевизията, Ташев. Т. Монов, СЧ, 170. Изобретението на Ауер даде възможност на газовото осветление да конкурира успешно електрическото осветление, то затвърди неговото положение като отлично осветително
