ОРИГИНАЛ НИЧА 755 ОРИЕНТАЛЕЦ
битно е нашето народно песенно творчество. Ст. Грудев, ББ, 24. Претегляше всичко.. на везните на своя ум и записваше само онова, което му се виждаше оригинално и интересно. Елин Пелин, Събр. съч. IV, 67. Дончев ми липсва, в душата ми е празно. Ако той е тук сега да ми каже някоя ориги-нална мисъл, ще се възродя. Г. Краев, СК,
10. Един от оригиналните проекти за разрешаване на каспийския въпрос предвижда да се прехвърлят в басейна на Волга част от водите на северните реки. Л. Мелниш-ки, ПП, 43. // Който се отличава, откроява се от другите със своята непривичност; необичаен, странен, интересен. С бакенбардите си, с позите и жестовете си, с цялата ори-гинална фигура, той "прилича на смешно гримиран актьор. И. Йовков, Разк. I, 15. В гардероба му стоеха стотици вратовръзки, коя от коя по-оригинални. Елин Пелин, Съч. II, 174. Имам чест да ви съобщя, че ми е възложена честта да проведа конкурс за най-оригиналната маска на карнавала. П. Незнакомов, СМ, 50. Той [Гоце] поминува в сянка, докато една оригинална случка го направя твърде популярен между лудите глави от всички класове. П. К. Яворов, Съч. II, 175. — .. Защо му трябва такава женитба? — Навярно за да изглежда оригинален. Г. Караславов, ОХ, 219-220.
— Сп. Български книжици, 1858.
ОРИГИНАЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Показвам се оригинален, държа се, постъпвам подчертано своеобразно, особено, странно, за да бъда интересен, да привличам вниманието на околните. Нему се ревне много да оригиналничи, да изненадва читателите си с неща, в които ако сам се взреше, и него би изненадали. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 238. Аз не виждах нищо осъдително и нищо комично в държането на годеницата ми, не мислех, че това може да е някакво позьорство или суетна склонност да оригиналничи, да се показва загадъчна. М. Кремен, РЯ, 615.
ОРИГИНАЛНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оригиналнича. В малките си стихотворения и песни Кавела се впуща твърде далеч да оригиналничи .. по примера на разни европейски символисти, на които всичкият талант е в оригиналничене-то. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 212. Жените особено са обладани от манията за оригиналничене. Г. Белев, КВА, 158.
ОРИГИНАЛНО. Нареч. от оригинален. В тая книга, живо и оригинално написана, ние виждаме първи опит за по-съзна-телно разглеждане на един важен въпрос из нашата., история. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 21/. Ние видяхме електрически дворец в изложението и какво ще ни зачуди сега една красиво и оригинално осветена пивница. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 64. От зъбите на делфина или на тюлена тие [ескимосите] приготовляват топ-чести петелки, с които украшават своето лице твърде оригинално. Знан., 1875, бр. 17, 261.
ОРИГИНАЛНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Качество на оригинален. Хайне е оригинален, а в царството на художествата има право на живот само оригиналността. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 199. По своята оригиналност тя [колоната] е единствената известна досега у нас и в чужбина. Ст. Михайлов, БС, 277. Силата и оригиналността на мисълта в тези статии на младия Славейков са правели впечатление още на времето. Т. Жечев, БВ, 13.
2. Оригинална постъпка, проява, мисъл и под. Неговият съотечественик .. разказва куп оригиналности за него. 3. Стоянов, ХБ, 50. Сложи там осем хиляди франка., и ги поднесе на контесата.. — Ето ви на една от неговите оригиналности, ми рече госпожа М. (превод) Ч, 1875, кн. 12, 565.
ОРЙГНА СЕ. Вж. оригвам се и ори-гам се.
ОРИЕНТ, мн. няма, м. Обикн. членувано, като собств. Общо название на страните на изток от Европа, главно в Близкия изток или на изток и югоизток от Средиземномо-рието, както и в Югоизточна Азия; Изток. Тая голяма и стара постройка пазеше всички спомени и всички тайни на Ориента: широкц сптехи, замрежени прозорци и чардаци. Й. Йовков, Разк. II, 8. Името му за-тъмняваше всички други имена, на които Ориентът беше дал блясъка си. Ив. Вазов, ЗП, 34. Такъв разврат съществува може би само някъде в дълбокия Ориент. Св. Минков, ДА, 72-73. Това са типове, които спадат малко пд на изток от нашия балкански Ориент. Ал. Гетман и др., СБ, 72. Либретото на операта [„Турандот“] е направено по разказа на Гоци и изобилства с всички пъстри картини на далечния Ориент, който Пучини винаги тъй майсторски илюстрира. Р, 1926, бр. 221,4.
— От лат. oricns, -cntis 'изгрев, изток' през нсм. Orient.
— Сп. Лстоструй, 1874.
ОРИЕНТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Ориенталски. Не ще да се заемам с описание на хубостите на тоя ориен-тален град. Ив. Вазов, Съч. VII, 159. В черните очи на ориенталното й лице гори раз-кошеството на любовта. Ст. Ботйов, К (превод), 63.
ОРИЕНТАЛЕЦ, мн. -лци, м. Човек от Ориента. Можеше с часове да разговаря с дервиши и бакърджии и цели нощи след това да размисля върху неизчерпаемото разнообразие на човека, върху непроходимото различие между западняка и ориенталеца.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 273. Едва сега можах да вникна в онова преклонение на ориенталеца пред празното съзерцание и отклоне
