Page:RBE Tom11.djvu/667

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОПРАВДАНО 667 ОПРАВЕН

има още и други достойни българи. Г. С. Раковски, БВВ, 32. Морално оправдание.

2. Думи, доводи, с които някой се оправдава за нещо; извинение. Те [шапкарката и учителката] си разпределиха леглата много тактично, без сръдни и оправдания, с мека взаимна отстъпчивост. Л. Михайлова, Г,

167. Иван продължаваше да говори, като търсеше нови оправдания за себе си. — Аз, Спаске, не се хваля. М. Марчевски, П, 216. Помощникът гледаше с лукаво доброжелателство младия момък и с нетърпение чакаше да чуе оправданията му, за да се намеси със съветите си. Г. Караславов, СИ, 282.

3. Остар. Признаване на подсъдим за невинен; оправдаване, оневиняване. Компетентността на съдилището се простира по всички дела, които не са подсъдни на мировите съдии, като всичките му решения имат право на апел, изключая случаите на оправдание, когато прокурорът може направо да касира. А „България“, 79. Светските речи са разделят от своя страна: а) на политически., в) съдовищни, които са изговарят в обвинение или оправдание на някой си осъден. Т. Шишков, ТС, 160-161. Веществените доказателства, които могат да служат за откриването на престъплението или за олекчението и оправданието на подсъдимий, требва да бъдат внесени в заседанието на съда и турени пред съдниците. ВП, 115.

ОПРАВДАНО. Нареч. от оправдан. Като се имат предвид големите енергетични възможности, които се крият в атом-ното ядро, в много страни съвсем оправдано се отделят огромни средства за проучване и проектиране в тази насока. Л. Манолов, РА, 5.

ОПРАВДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Юрид. Който служи за оправдание, предназначен е за доказване невинността на някого. Зафана да батка някой най-упо-требителни български думи.., с помощта на които да им обясни, че не нарочно е запалил снопите, като придружаваше оправдателната си реч със силно ръкомахане. Ив. Вазов, Съч. XII, 19. За Вуто Митрев настъпиха тревожни и тежки дни с много събрания, изложения, оправдателни и защитни речи. Н. Каралиева, Н, 43. Околийският началник ще пръсне на пух и прах общото убеждение, че опитът за бягство е само оправдателен претекст. Г. Караславов, Изор. съч. I, 138. Дали следствената комисия не ще издаде някое оправдателно удостоверение? Бълг., 1902, бр. 456, 3. Оправдателна присъда.

2. Който заслужава оправдание, който може да бъде оправдан, извинен; извинителен. Страхът, че по-голямата свобода ще донесе разюзданост и разслабване на дисциплината, не може да бъде оправдателен. Бд, 1909, бр. 1, 3. Наказват се с глоба от 5 до 100 лв. всички ония, които се отклонят от чл. чл. 6, 10.. Със същата глоба се наказват и калфите, които напускат без оправдателна причина господаря си и повредят на работата му. Хр. Даалиев, ТИА,

135. Военни потребности, за които ся е направило условие за изработвание и купува-ние, ако без оправдателна причина не ся предадат навремето и ся забавят., то от виновните в това ся зима потребното обезщетение. Ф. Перец и др., НЗ, 29. Едно само обстоятелство ми са показа и показва оправдателно за извършване на туй ми решение, то е ако смъртта ми може да ползува и спаси человек бедствующ. П. Р. Славейков, ЦПIII (превод), 31.

О Оправдателен документ. Канц. Документ, чрез който се доказва, удостоверява изразходване на парични средства. Гласе-цът ми предложи да разведа госта из нашата прекрасна столица,., да му дам един обед в по-представителен ресторант (за тяхна сметка, разбира се, като не забравя да взема оправдателен документ) и изобщо да се постарая денят на госта да мине интересно и културно. П. Незнакомов, АБМ,

12. Г. Христов представил оправдателен документ за известен разход от г. Г. Гаврилов. Бълг., 1902, бр. 455, 2. Всичко., бе записано, а за всеки разход — приложен оправдателен документ. Т. Влайков, Съч. 1П, 219.

ОПРАВДАТЕЛНО. Нареч. от оправдателен. С молба за оправдание, извинение; извинително. — Ех, какво ще се разбираме, бае Цако? — започна Нанко унило и в същото време някак си оправдателно. Т. Влайков, Съч. II, 175. — Ей сега отивам, како, ами рекох да събера картините, че Ваньо ги беше пръснал, — каза слугинята оправдателно, като преприпна през обедната стая. Т. Влайков, Съч. II, 164.

ОПРАВДАЯ. Вж. оправдавам.

ОПРАВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оправя се като прил. Който е на-дебелял, напълнял, който има здрав, охранен вид. Видиш ли., как я наредих? Хем., една почивка в затвора изкарах, хем, докато съм жив, има да ям и да пия.. И охранен един, знаеш, оправен, червенее се като би-толски просяк. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Тримата затвориха в Каранлъкуле, а Петко изпратиха в санджакската военна болница. След месец той се завърна заякнал, оправен. Ст. Сивриев, ПВ, 38. Какви хубави кончета! И двете оправени, ясночер-вени, с по една чернаиивцца по гърба от гривата до опашката. И. Йовков, В АХ, 170.

ОПРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Разг. 1. Който умее да поддържа ред в дом, в стопанство и под.; $т>еден. Като нагласи всичко, ковачът потегли талигата, пораз-тропа я из двора и вече се канеше да се прибира вкъщи, когато откъм задната неза-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл