ОПРАВДАВАНЕ 666 ОПРАВДАНИЕ
ка да го питат повече, той започна да се оправдава, изреди семейните си злочести-ни, говори за смъртта на жена си, за непризнателността щ децата си, които бяха го изоставили. И. Йовков, Ж 1945, 91. — Ти защо още не ми носиш закуска?! — изруга я Матеев. — Че... аз не знаех... — опита се да се оправдае изплашената слугиня. Д. Кал-фов, Избр. разк., 346. — Нищо ли е това, че се държиш като горделивец и самолюбец? ... По-рано си минавал край тях, спирал си до вратата им, усмихвал си се на хубавото момиченце... — Аз се спирах само когато носех нещо тежко, да си почина — оправдавах се засрамено аз. П. Славински, МСК, 11. А те, като са бояха да не би са оклеветят за среброто, което бяха намерили в плат-ниците си, поченаха да са оправдават пред домоуправителя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 29.
3. Обикн. със следв. предл. с. Намирам претекст, мотивирам се с причина, поради която не съм успял да свърша нещо; извинявам се. Войводите Панайот Хитов и Филип Тотю също така се отказаха да минат с чети, като се оправдаваха с есенното време. Г. Бакалов, Избр. пр, 234. Полека-лека той [Пинтата] започна да се застоява на улицата.. И все се оправдаваше с работа и с мъжки грижи, от които жената не разбирала. Г. Караславов, ОХ И, 23. Но при тези ниски цени, при които ще купува Анверс, ние ще се оправдаем с по-високите цени, които сме получили в райхсмарки. П. Спасов, ХлХ, 357-358.
4. За надежда, очакване, опасение, страх и др. — потвърждавам се реално, на дело, оказвам се основателен; сбъдвам се. Андрей.. обходи всички студентски стаи и слезе при председателя. Старецът ядеше.. Очите му светнаха любопитно. Какво ли търси пък този? Дали не е нещо по аферата? Очакванията му се оправдаха. П. Ве-жинов, ДВ, 25. Страхът, който постоянно ме вълнуваше, че ще се разкрие виновността ми, не закъсня да се оправдае. К. Величков, ПССъч. I, 63. Те [бунтовниците] са тръгнали с оръжие, за да се присъединят към други въстанали села, с вярата на горещи идеалисти в делото. Ала вярата и надеждите им не се оправдали. Зл. Чолако-ва, БК, 11. Опасенията на Планински се оправдаха. В хотела нямаше свободни стаи. Тарас, СбСТ, 208. За длъжност считам да ся извиня пред тях за късното излязвание на учебника ми от печат.. Сега не остава друго освен да са знае доколко ща са оправдаят благите желания и насърчавания на онези лица, които са отнесоха съчувствено към изданието ми. Р. Каролев, УБЧИ, IV.
5. За отношения, събития, явления — ставам разбираем, обясним чрез нещо; определям се. Близостта между нас се оправдава и от това, че някога, преди години, като деца ние седяхме на един чин пред Василев. Кр. Велков, СБ, 95.
ОПРАВДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оправдавам и от оправдавам се. Мълвата пламна с нова сила и заглъхна чак когата срещу Желязко Жанков беше заведено дело. Ето този ден делото се гледаше за трети път. Работата беше докарана до сигурно оправдаване — Жанката дори не сметна за нужно да иде до града. Г. Караславов, СИ, 184-185. — Подреди ме ти — рече той [Павел] на човека с фенера. — Докара ме... Обаче късметлия си... Не чу от оня оправдаване, както бе редно. Г. Стоев, Зав.,
83.
ОПРАВДАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оправдая като прил. 1. Който може да се смята, да се признае за справедлив, основателен, допустим. Оправдан гняв. Оправдано възмущение. Оправдано възмездие.
2. Който има своето обяснение; разбираем, обясним. Стори му се, че неумелият въпрос на момичето беше несъзнателно подсказване на нетърпението, с което стопаните на тази къща очакваха неговото излизане от тук. Но по слабото нежно личице на момичето нямаше нито сянка от оправданата тревога и неоправдания егоизъм за лично опазване на нейните родители. X. Русев, ПС, 13. Неговите есета и статии будеха оправдан интерес у читателите, защото изобилствуваха с материали, които младият автор грижливо и своеобразно анализираше. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 290. Оправдан отказ. Оправдано безпокойство.
3. Който има смисъл, струва си, заслужава да бъде извършен; обоснован. Оправдан риск. Оправдан експеримент. Оправдани инвестиции.
4. За разход, приход, доход и под. — който е допустим, позволен, разрешен в определени граници и може да бъде подкрепен с убедителна отчетна документация; законосъобразен. Оправдани пари. Оправдани финансови средства.
ОПРАВДАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Основание, обяснение за причината или целесъобразността на някаква постъпка или за съществуването на нещо; извинение. Той чувствуваше вината си, но не бе в нрава му да си признава грешките. Всякога е намирал оправдание на постъпките си, намери го и сега. К. Петканов, ДЧ, 379. След тия несвързани и неясни разсъждения, с които тя искаше да намери оправдание, за нея нямаше друг изход, освен да се примири с необходимостта да го дочака търпеливо. Ив. Мартинов, ДТ, 202. Тии могат още да кажат, че нии ако си дадехме оставката и ся оттеглехме от това народно представителство, народът нямаше други да избере... и то не може да бъде за тях оправдание, защото между шест милиона народ
