ДБ, 87. Ще има учебний дял на известни-кът ни: описвания на някои чюдни места, страни и народи на бащинията ни. БО, 1846, бр., 1. Намират ся черкви много стари, което не може нито за един месяц да са сбъди, но ще гледам колко можа по-съвър-шено да ставе описванието. АНГ, 600. Народът обаче старае се да скрива от правосъдието подобни смърти и да отбягва описванието имотите на малките деца по самата причина., не е друга, освен кадията да изкубе от сираците, при лишението на бащата им, още и някоя лиричка. СбНУКШ ч. III, Отд. I и И, кн. 7, 253.
ОПИСВАЧ м. 1. Спец. Служебно лице, чиято работа е да описва, да прави опис на нещо. Началникът сякаш искаше да каже, че и Андрей е виновен за лошото състояние на работите в града. Но в какво собствено е виновен той? Нима не си гледа добре работата като описвач? М. Марчевски, П, 183-184. Бързото изпълнение на товаро-разтоварните операции се осигурява и от дейността на работниците от експлоатацията — маневристите.. стрелочниците и вагонните описвани. ВН, 1959, бр. 2483,1.
2. Човек, който описва (в 1 и 2 знач.), прави описание на някого или нещо; описател. Очевидецът винаги е най-точният и достоверен описвач на една случка. А Историографът трябва да бъде точен и прецизен описвач на историческите събития.
ОПИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който съдържа опис или се отнася до опис. Описен документ. Описен протокол. Опи-сен лист.
ОПИСТЕ ср. Диал. Широк ремък под опашката на кон за закрепване на седлото върху гърба; подопашник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПЙСУВАМ, -аш, несв. (остар.); опиша, -еш, мин. св. опйсах, св., прех. Описвам. Страната на славяните описуват, че е покрита с реки, блата., и с чести лесове. 3. Княжески, ИБС, 6. Химията изучва, опису-ва свойщините и разрежда в известни системи всичките еднородни вещества. Н, 1881, кн. 2, 158. Други [звезди] напротив променяват место и ся скитат с някой начин по небеса, че описуват един кръговит път, на когото център е слънцето. Ив. Бо-горов, КГ, 3. описувам се, опиша се страд. Индийците са идолопоклонници и., ся кланят на идоли, направени от дърво.. Тези гнусни обичаи явно показват колко ся унижават онези, които не знаят, че Бог е Дух, че неговият образ не може да ся описува и че само на него трябва да ся кланяме. ИЗ 1874-1881, 174.
ОПЙСУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Описване. Без да влезвам в големи подробности и описувания ще кажа само, че ръкописът е откъсък от цяло евангелие. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 42.
ОПИСУВАЧ, м. Остар. Описвач (във 2 знач.), описател. В изложението на предстоящите „материали“ старал съм се., да не се повлека от някое влияние за или против уважаемите подвижници в ущърб на истината, .. тъй като зная, че длъжност и неотклонно правило на описувача трябва да бъде винаги нелицемерността и безпристрастието. К. Шапкарев, МЖБМ,
ОПИТ м. 1. Само ед. Житейска мъдрост, знания, които се основават на лично изпитани, преживяни неща или наблюдение на нещо. Младите нямат достатъчно опит в живота и обикновено правят прибързани преценки. П. Славински, ПЩ, 214. Тя мислеше, че светът на детството е невъзвратим и човек цял живот страда от несъответствието между детските представи и опита на възрастните. А. Наковски, МПП, 163. Въпреки опита на своите петдесет години Евтимов прекалено вярваше в честността на хората. Ст. Марков, ДБ, 305. Така чрез традициите се използува многовековният опит на народа. Б. Спасов и др., МП VIII кл, 13. Твоят дълбок опит в живота и голямо име ще им придадат нужната тяжест. Ив. Вазов, Съч. XIII, 116. Замислен той стоеше/ на вратнята на прага./../ В кои години стари/ и спомени се скиташ?/ Ил с твоя опит дълги/ ти бъдещето питаш. Ив. Вазов, Съч. II, 56. Житейски опит. Жизнен опит. Личен опит. Горчив опит. И В съчет. с предл. от и гл. зная, научавам. Нещо вече изпитано на практика в живота. От опит знаеше [Вълко], че вълците, особено ако са сити, мъчно се решават да ядат отровено животно. Ем. Станев, ПЕГ, 51. Тя не знаеше, какво толкоз го е разсърдило, но от опит беше се научила, че най-добре е в такива случаи да си мълчи и да се подчинява. И. Йовков, ЖС, 19. Той знаеше от опит, че за да се получат пари, има два начина: или да се започне с умилк-ване.. или направо и неумолимо да се иска, да се иска. Ем. Станев, ЙКI и II, 102.
2. Само ед. Съвкупност от практически усвоени професионални знания, умения и навици, придобити чрез дейността в дадена област. В тази комисия съветът привлича лекари, .. юристи и други компетентни специалисти, които със знанията и опита си улесняват съвета за правилното решаване на въпросите. К. Странджев, ЖБ, 130. Пеньо Иванов беше журналист с добра школа, с опит, работил и преди войната дълго в един ежедневник. Ем. Манов, ДСР, 286. Натрупаният дотогава опит, наблюдения и размисъл неизбежно водят до качествена промяна в неговата [на Левски] мисъл и в неговите действия. Ив. Унджиев, ВЛ, 41. Практически опит. Професионален опит. Производствен опит. Дългогодишен опит. Обмяна на опит.
