ОКОНЧАТЕЛЕН 481 ОКОП
37. Прилагателното висок — висока — високо — високи има следните окончания: нулево окончание за мъжки род, окончание -а, за женски род и т. н. И Разш. Крайна част, завършък на дума. Опитът на миналото да се произнася и пише името на нашата планина с окончанието за мъжки род — Ви-тош, не може да си пробие път и напоследък от никого вече не се повтаря. П. Дели-радев, В, 18. Подидаскал Мироновски имаше една страст, или по-добре — славолю-бива слабост: меняваше често окончанията на името си. Ив. Вазов, 3, 1885, кн. 4, 151. Като чу фамилия с окончоние на „-о“, той избърбори: „Вие сте русин“? Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 38. — Тук ли е господин Диамандиев? — попита от вратата Раковски, като нарочно сложи българско окончание на порумънченото име. Ст. Дичев, ЗС1,419.
2. Само ед. Остар. Книж. Завършване, свършване на нещо, довеждане на нещо до край. По окончание похода разделявали за-воеванатаиземля между краля и неговата свита. Г. Иошев, КВИ (превод), 151. Писалището са отваря барем един час преди заседанието и са затваря един час после окончанието му. ДЗОИ I (превод), 216. След окончанието на курса ние никак нямаме време, защото тряба да изработиме своя насъщни хляб. Знан., 1875, бр. 19, 296. Самото окончание на горереченото обявление ся осъдва от само себе си, с една реч като едно нещо беззаконно. ДЗ, 1868, бр. 49, 185.
О Нервни окончания. Спец. Образувания в крайната част на нервната клетка, които служат за приемане или предаване на информация. Всяко движение, извършено от човека, предизвиква възбуждане на нервните окончания, които се намират в мускулите и ставите. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Светлинните лъчи, които идват от предмета, попадат върху ретината на окото и раздразват светочувствителните окончания на зрителните нерви. Д. Лазаров, ОЛЕП, 5. Кожата е снабдена с гъсто разположени нервни окончания, чрез които се възприемат чувствата на допир, болка, топлина, студ и пр. Ив. Вапцаров и др., ДБ,
71.
ОКОНЧАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е последен, получен е като краен резултат и не подлежи на по-нататъ-шно обсъждане, преразглеждане или отмяна. Вашето мнение ще бъде присъда окончателна за мене. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Все по-често военните съдилища започнаха да издават такива присъди — окончателни присъди, които не подлежат на обжалване. Г. Караславов, Т, 100. Само вселенският събор може да бъде висша черковна власт, само неговите решения са окончателни, (превод) ПСп, 1873, кн. 7-8, 57. Ние трябва да се бием докрай, до последния човек, до окончателната победа! Ст. Цанев, С, 50. Ще поставим окончателните годишни оценки. Л. Александрова, ИЕЩ, 324.
2. Остар. Книж. Който е последен, краен по ред или се отнася до окончание (в 1 и 3 знач.). „Що е склонение? Променение на падежите во окончателния слог.“ Т. Хрулев, БГ, 12. Око и ухо в множественото число изменуват окончателните си букви: к на ч, х на ш. Ив. Момчилов, ДБ (превод), 20. Окончателното изменение на името, в различно отношение към предмета, ся именува падеж. Г. Миркович, КМБП, 9.
ОКОНЧАТЕЛНО. Нареч. от окончателен (в 1 знач.); напълно, изцяло, съвсем. Пропадна окончателно най-последната искрица от надежда! Ив. Вазов, Съч. XV, 142. Бъдещият апостол се убеждава окончателно, че на чужда помощ отвън не може и не бива повече да се разчита. Ив. Унджиев, ВЛ, 102. Саваков разбра, че мъченията бяха окончателно сломили съпротивата и волята на този човек. Д. Ангелов, ЖС, 54. През 1054 г. православната и католическата църкви окончателно се разделили. Ист. VI кл, 75. Сега християнството окончателно са утвърдило в България. Т. Шишков, ИБН, 146.
ОКОНЧАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на окончателен. Клетва съм дал — каза Рачо Бейката, като се озъби към Дакито, за да му докаже всичката окончателност на своето заричане. Ив. Вазов, Съч. VII, 19.
ОКОНЧВАМ, -аш, несв. \ оконча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Ожребвам. Притежателите наумили да доведат жребни кобили в рудниците.., дето да са отвъдят окончените жребета. Ступ., 1875, бр. 5, 40.
ОКОНЧВАМ СЕ несв.; оконча се св., непрех. Остар. и диал. Ожребвам се. —Ами как да кажа? Кобилата като роди, кой вика, че се е окобилчила? Или окончила? Н. Инджов, ПП, 87. Яднъж са окончила ина кобила и умряла. Турчинът рекъл на Марка: „.. тва конче ти го харизоам“. СбНУ X, 153.
ОКОНЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окончвам и от окончвам се; ожребване.
ОКОНЧЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Завършеност. Между глаголите от свършен вид .. трябва да различаваме еднократните глаголи, които, освен дето показват оконченост на действието, изражават неговата неповторяемост. С. Радулов, НГ, 67.
ОКОП м. Дълъг земен ров, изкоп в земята, обикн. като отбранително съоръжение, с насип отпред за защита, прикритие срещу нападение на противник. Войниците прекараха една нощ по-студена и по-мъчи
