ОКОМЁРНО 480 ОКОНЧАНИЕ
ОКОМЁРНО. Нареч. от окомерен; на око. Преди да подаде батареята команда "огън"у той проверяваше изчисленията на наблюдателния пункт окомерно. Г. Алексиев, ДЦ, 86. В практиката често се налага някои разстояния да не се измерват, а да се определят на око (окомерно). Планим. V кл, 22.
ОКОМИГ м. Остар. Книж. Миг, мигновение, мигване. „Миг“ е коренът от говор мигам и самд няма значение, а кога е съставено с име: окомиг. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 8. Множество народ ся стича от разни улици и на окомиг управитлествений дом ся изпълня. Г. С. Раковски, БВВ, 36.
ОКОМЙГВАНЕ ср. Остар. Книж. Мигване, миг, мигновение.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1885—1889.
ОКОМПЛЕКТОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Нежел. Окомплектувам.
ОКОМПЛЕКТОВАНЕ, мн. няма, ср. Нежел. Окомплектуване. Произведени са [редосеялки] и чакат. Чакат я вагони, я части за окомплектоване. Ст, 1969, бр. 1189,3.
ОКОМПЛЕКТОВКА, мн. няма, ж. Нежел. Окомплектуване. Окомплектовката на апаратите позволява активно да се контролират параметрите на дишане на пациента. ЗФ, 1971, бр. 27, 2.
ОКОМПЛЕКТУВАМ несв. и св., прех. Комплектувам нещо изцяло, докрай, напълно. Пред нас .. се поставя въпросът да изучим състоянието на нашите заводи.., да определим профила на отделните заводи и да ги окомплектуваме. РД, 1950, бр. 167, 2. Между бързооборотния двигател с вътрешно горене на камиона и двигателните му колела е необходима цяла система от зъбни колела, окомплектувани в така наречената скоростна кутия и главна предавка. Ст. Михайлов и др., ГМ, 139. окомплектувам се страд.
ОКОМПЛЕКТУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окомплектувам и от окомплектувам се. Окръжните търговски предприятия също не били уведомили, че няма оригинални части за окомплектуване. ВН, 1960, бр. 2704, 2.
ОКОНЁЧНОСТ, -тта, мн. -ти, ж. Остар. Книж. Крайник. В Африка живеят три негърски племена,.., у които вънкаш-ните форми и оконечности са организова-ни така, както и у най-хубавите европейски народи. Знан., 1875, бр. 1, 5.
ОКОНЧА1. Вж. окончавам.
ОКОНЧА2. Вж. окончвам.
ОКОНЧАВАМ, -аш, несв.; (остар.) оконча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Само несв. с предл. н а. Грам. Имам за окончание, като завършек. Съществителните имена от женски род окончават най-често на съ-гласна а.
2. Прех. Остар. Книж. Свършвам, завършвам, довършвам нещо. Като нещо започнеш, с прилежание да го окончаваш. А. Гра-нитски, ПР (превод), 114. Понеже листът ни е малък, затова окончаваме днес заглавието си с гореречений политический документ. ДЗ, 1867, бр. 42, 155. Окончил курс в Херсонската Семинария в 1867 година. АНГ I, 604. Никой не показва повече варварството, колкото оний, който начнава да говори прежде да е другий окончил словото си. А. Гранитски, ПР(превод), 31.
3. Непрех. Остар. Книж. Стигам до своя край, имам някакъв завършек; свършвам, завършвам. Ако видиш обаче, защо месецо, що му търсиш месечината, заминува онай став, гдето окончава луннийо месец, тога не запирай са на луннийа став, но изброй следователно още 29 дни. Хр. Павлович, А,
115. А число, което окончава на 5, затова ся дели на 5, зачтото неговите десятици и единици ся делят на 5. Хр. Данов, Ч, 106. окончавам се, оконча се страд. Споряд условието на задавката тая работа трябва да ся окончи в 12 дни, а не в 15. Хр. Данов,
4. 256. Имай терпение, защото с терпение-то всяко дело ся окончава и всяко желание ся получава. А. Гранитски, ПР (превод), 28.
ОКОНЧАВАМ СЕ несв.; оконча се св., непрех. Остар. Книж. Завършвам, свършвам; окончавам. Той имаше лице сухо,.., което се окончаваше с една остра брада без косми. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. Всяко число, което ся окончава на 0 или 5, дели ся на 5. Хр. Данов, Ч, 105. Глаголите по първото спряжение ся окончават в сегашното си време на а или я: пиша, моля. Г. Миркович, КМБГ, 26. А тоя вариант указва на славянските уменшителни имена, които са окончават на -ик или на -ко. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 79. Когато нервът носи раздражението навън, той са нарича двигателен, защото са окончава в двигателните органи и производи движение. Ч, 1871, кн. 22, 698.
ОКОНЧАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от окончавам и от окончавам се. Съдлищнийт председател ще определя .. дните на заседанията и часовете на на-ченването и окончаването на слушанията. ДЗОИI (превод), 212.
ОКОНЧАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Грам. Крайна изменяема част на думите, която не променя лексикалното им съдържание, а образува формите им за изразяване на различни граматически значения. Говорех на руски и въпреки старата ми вражда с падежните окончания, чехите ме разбираха. Г. Крумов, Т, 66. В някои песни ни са запазени старинни падежни окончания („Мама Сто-яну думаше“ вместо „на Стоян“, „Борянки“ вместо „на Борянка“ и др.). Христом. VI кл,
