срамува се от някаква своя постъпка или от постъпката на близък човек, роднина. Моето честно, незапетнено име — сега гавра в София.. Иди гледай хората в очите сега. Ив. Вазов, Съч. XXI, 1о5. Изблещвам (изб-лещям) / изблещя (изцъклям / изцъкля, обелвам / обеля, оцъклям / оцъкля) очи. Разг. Умирам, издъхвам. Щях да изблещя очи, но се запречих в клоните на сливата и паднах по-леко на гърдите си. Ст. Даскалов, ЕС, 314. Гледам — проснал се един грамаден немчуга,.. Глътнал, братлета, ножа, обелил очи. П. Вежинов, ЗЧР, 29. Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр., 271. Изваждам / извадя на кьоравия очите. Диал. Ирон. Нищо не свършвам, не мога нищо да направя, полагам безрезултатни усилия. Изваждам / извадя очите някому. Разг. Обикн. в св. и бъд. вр. Скарвам се някому, жестоко наказвам, разправям се с някого. Вземете малко дини за другарите си, иначе нашият председател ще ми извади очите, като научи, че съм ви изпратил с празни ръце... К. Грозев, СС, 81. Занапред мир и сговор., и ако някой се опита отново да ги раздели и скара, очите да му извадят. П. Вежинов, ЗЧР, 44. Изваждаме си / извадим си очите. Обикн. в св. Разг. В лоши отношения сме помежду си, враждуваме, караме се ожесточено. — Да... да... те не били хора ки,.. уж владишко тербие, пък ще си извадят очите, карат се, бият се, като голите цигани. П. Р. Славейков, Избр. пр II,
30. Изваждам си / извадя си очите. Разг.
1. Обикн. в св. Причинявам си зло, напакос-тявам си сам. 2. Само в св. в мин. и бъд. вр. Измъчих се (ще се измъча), докато свърша нещо (за работа, свързана с продължително взиране). 3. Само в св. в мин. и бъд. вр. Нищо не виждам, защото е много тъмно. Изглеждам си / изгледам си очите; изглеждат ми се / изгледат ми се очите. Обикн. в св. Разг. 1. Гледам дълго и напрегнато, с голямо нетърпение и безпокойство очаквам идването, пристигането на някого или нещо. Всяка сутрин изтичвахме навън и гледахме към баира — не идват ли нашите хора.. Стринка също си изгледа очите. Носи дърва през^двора, а главата й обърната към баира. И. Радичков, ББ, 117. — Хайде, печа-ловници! Изгледаха ми се очите да ви чакам! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490. 2. Гледам дълго нещо, което много ми се харесва. Изгледаха й се очите в тоя плат. Изгубвам / изгубя от (из) очите си; изгубвам / изгубя от (из) очи някого или нещо. 1. Преставам да виждам някого или нещо, когото или което съм гледал, съм следил с поглед. Рилски тръгна подир него, но скоро го изгуби от очите си. К. Петканов, В, 250. Тя отдавна бе сгънала вестника и сега гледаше наоколо, като се стараеше да не изгуби от очи детето. Б. Райнов, ЧЪ, 120. Никола, Димитър и Илия гледат внимателно и напрегнато на тази страна и се мъчат да намерярг войниците, които бяха изгубили из очи. И. Йовков, Разк. I, 77- 78. 2. Преставам да съм във връзка с някого, нямам повече сведения за него. Скоро след знакомството си с младия руски учен [Григорович] Кръстович, вече секретар на Богориди.., е назначен от последния за „правител“ .. и свой наместник на Самос.. От тая дата той изгубва от очи и Григоровича. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 264. Изгубвам се / изгубя се от (из) очите на някого; изгубвам се / изгубя се от (из) очи. Разг. 1. Преставам да бъда пред погледа на някого, не се виждам повече. Скоро Искъра и долината му се изгубиха от очите ми. Ив. Вазов, Съч. XVII, 28. Машцнирге слязоха там и се изгубиха от очи. И. Йовков, Ж 1945, 123-124. 2. Преставам да съм във връзка с някого, не живея, не общувам повече с него. Някога тя имаше две деца, две малки лъвчета, но те отдавна се бяха изгубили от очите й. Св. Минков, ПК, 22. Издига ме / издигне ме в очите на някого. Книж. За моя проява, постъпка, качество — става причина да бъда повече уважаван, по-ценен (от някого). Техният съгражданин служеше като лекар в цариградското руско посолство и това го издигаше в очите им. Ст. Дичев, ЗС II, 410. Той събра най-ценните сведения, на самото място, които отсетне му послужиха, за да си извоюва и в България, и между учения етнографически свят онова име на добър познавач на Македония, което тъй високо го издигна в очите на всички. Бълг., 1902, бр. 453, 2. Издига ме / издигне ме в собствените ми очи. Книж. За моя постъпка, проява или качество — става причина да получа по-високо самочувствие, да почна да се ценя повече. Близо до Пандишпана се присламчиха и няколко бедняци. Те намираха сгоден случай да се изравнят със селския лихва-рин, едно, защото това ги издигаше в собствените им очи, и друго, защото се надяваха, че ще го предразположат и омилости-вят при определянето на лихвите и събирането на дълговете им. Г. Караславов, Избр. съч. II, 14. Издигам се / издигна се (израствам / израсна, пораствам / порасна, раста) в (пред) очите на някого. Спечелвам нечие уважение, някой започва да ме цени (благодарение на моя постъпка, проява или качество). Този мъничък, свит, слаб, срамежлив учител,.., който се червеше, когато някой родител го запитваше за успеха на детето си, сега изведнъж израстна в очите на публиката. Г. Караславов, СИ, 52. От този ден началникът се издигна още повече в очите му. В. Райков, ПВ, 5. — Ето го Деян, нека той поведе дружината. — Ще я поведа! — решително заяви Деян.. Бояна го погледна. Тоя мъж порасна в очите й. М. Марчевски, П, 77. Началникът израсна изведнъж пред очите им като човек деен и,
