<на врата, на шията>. Разг. 1. Обесвам се. 2. Сам си поставям големи затруднения, като се поставям в зависимо положение; заробвам се. 3. Заемам се с опасна, рискована работа и с това се излагам на смъртна опасност. Окачвам си (окачам си) / окача си обица <на ухото. 1. Разг. Вземам си поука от нещо неприятно или от някаква грешка и внимавам да не се повтори. 2. Диал. Обикн. в пов. накл. Диал. Зная, помня, че ще ми бъде отмъстено за нещо. Окачил ме е късия.
1. Ядосан съм и псувам. 2. Пиян съм. Окачило ми се е. Диал. Направило ми е силно впечатление.
ОКАЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от окачвам и от окачвам се; окачане1. Към един часа през нощта стрина Мита довърши окачването на пердетата. Чудомир, Избр. пр, 71. Сътресенията може да се избегнат до известна степен чрез грижливо подравняване на релсовия път., или чрез кон-структивпо подобряване на окачването на колелото. НТМ, 1966, кн. 10, 6.
ОКАЧЕСТВЯ. Вж. окачествявам.
ОКАЧЕСТВЯВАМ, -аш, несв.; окачествя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Определям качеството на някакъв продукт, стока и под. Всички порции са пълнограмажни и доброкачествени. Заслуга за това има и кулинарният съвет, който всекидневно окачествява храната. ВН, 1962, бр. 3286, 2. Първият дял обхваща работата .., която има за цел да окачестви .. отглежданите при различни .. условия сортове. ВН, 1958, ор. 2197,4.
2. Прен. Оценявам някого, определям, посочвам характерното за някого или нечия постъпка; охарактеризирам. Дори и грешката, която направиха, като изпуснаха ръководството на кооперация „Съгласие“, не беше така съдбоносна, според Чернев, както искаше да я окачестви Велизаров. К. Калчев, ЖП, 102. На тая вечеря е бил канен и Сандански; последният,.., е протестирал против тайнственото държане на членовете на конгреса и окачествил това поведение на младотурската партия като противоконституционно. БД, 1909, бр. 30,
3. Едно дело, което беше увлекло даже вла-дици и директори, не можеше да се земе за „момчешка лудория“, както го окачествих аз. А. Страшимиров, А, 189. Христофор съдеше по себе си и затова така добре окачествяваше Домна. Б. Болгар, Б, 122. окачествявам се, окачествя се страд. Висококачествената сеитба изисква да се използуват не само високопроизводителни сортове, но и добре да се прочистват и окачествяват семената. ВН, 1961, бр. 3122, 2. Целта на отбора е да се отделят най-добрите растения.. Тези отбрани, елитни растения се изучават, окачествяват и накрая се преценяват по всички показатели според поставената цел от селекционера. Д. Ци-ков, КСКР, 21.
ОКАЧЕСТВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окачествявам и от окачествявам се; охарактеризиране. Тя [вълната] не се закупуваше и заплащаше по качество, или, ако имаше начало на някакво окачествяване, то разликата в цената на отделните качества беше незначителна. Пр, 1953, кн.
I, 25. Разкройката, сортировката и окачествяването на трупите се извършва неправилно и това влошава качеството на дървените производи. РД, 1951, бр. 151, 3.
ОКАШЛЮВАМ СЕ, -аш се, несв.; ока-шля се, -йш се, мин. св. -ях се и-йх се, св., не-прех. Остар. и диал. Окашлям се. Вавилов се приближи до Лупанин, дълго се окашлю-ва, хъркаше, после каза глухо. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 263. В съседната кюприя някой се изкаьили и по продраната старческа кашлица той разбра, че там работеше бай Стоичко. Той също се окашли. Ив. Мартинов, М, 90. Сакакушев се окашли и пое: — Слушай, бе! Д. Добревски, БКН, 108.
ОКАШЛЯ СЕ. Вж. окашлювам се и окашлям се.
ОКАШЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; окашля се, -иш се, мин. св. -ях се и -их се, св., непрех. Разг. Кашлям, изкашлям се, обикн. с цел да се обадя, да скрия смущението си и под. То-пал ефенди все пак дълго се окашля (искаше да оправдае промяната в своя глас) и пристъпя от крак на крак. В. Мутафчиева, ЛСВ
II, 493. Илия Николов се окашля, колкото да изтърси смущението в шепата си. С. Се-верняк, ОНК, 92. Пред вратата на своя дом Табакът глухо се окашля.. и вратата веднага се отвори. Д. Талев, ГЧ, 29о. Отдавна забравила отзараншните си ядове, буля Николица се наведе над реда, окашля се и запя. Ст. Марков, ДБ, 131.
ОКАШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от окашлям се; изкашляне, кашляне. Лятната вечер за малко умълчаваше селото и тишината, която едва докосваше къщите, се разсипваше от изперпеляването на птиците, от предсутрешното окашля-не на ранобуден стопанин. М. Яворски, ХСП, 144. Саната се окашля. Грънчаров го погледна накриво. Не му хареса това окаш-ляне. Беше честолюбив и не обичаше да го прекъсват, когато говори. Ем. Станев, ИК И, 142.
ОКАЯ. Вж. окайвам.
ОКАЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който буди съжаление, който е за окайване; нещастен, злочест, жалък. След схватката преди малко униформите и лицата им имаха доста окаян вид. Д. Димов, Т, 293. Идва краят на моето окаяно житие. Остава да напиша какво извърших преди да избягам от агарянския плен. Ем. Станев, А, 224. Как би било възможно да започнем нашия народен лист, без да спомняме името на най-народния си мъж българин, който зач-
