коня разседница, / гем му е окачил сламка ръженица. СбНУ XXXIX, 299.
3. Поставям, прикрепвям нещо да стои неподвижно към друг предмет, тяло и под.; закачам1, заканвам1, слагам. Дирекциите уволняваха група след група и на железните врати окачваха неумолимия надпис „Работа нямаме“. Д. Добревски, БКН, 98. Ходеше окичен с десетки ордени, нарочно изковани за него от весели пиячи, които му устройваха шеговити юбилеи и му окачваха ордените. А. Каралийчев, С, 231. Нейният [на Дочка] смях стигна до Нейка, който вече беше закърпил каиша и се мъчеше да го окачи на колелото на вършачката. К. Пет-канов, МЗК, 79. Срещу тоя празник [Гергьовден] по някои места хората окачват по външните си врата във вид на венец един гребач. БР, 1931, кн. 6, 206. • Обр. Прякорът му [Джуруляка] окачиха още на младини долнокрайненските моми заради големия му като морков нос. К. Кръстев, К, 127.
4. Диал. Качвам (във 2 знач.). Станка Сто-ена думаше: /.. / окачи мене в колата, / че ма заведи, заведи, / на голям пазар панаир. Нар. пес., СбВСт, 454. Стоян невеста до-фана, /тая на коня окачи, /па стегна коня Дореян. Нар. пес., СбНУ XLIV, 17.
5. Диал. Възкачвам (във 2 знач.). Стоян се люто разсърди, / окачи конче ранено / и си Русанка настигна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 220. окачвам се, окача се страд. Избират се рехави гроздове., почистват се от повредените зърна и се окачват в сухи и проветриви тавански или други подходящи помещения. Л. Петров и др., БНК, 86. Обрезани-те нокти и падналите от главата косми се турят в кесии и окачват се по дърветата. Знан., 1875, бр. 24, 367.
ОКАЧВАМ СЕ несв.; окача се св., непрех. Диал. 1. Закачам се, заканвам се. Това, което аз диря, не намирам; а сатирическите теми сами ми се окачват на перото. Ив. Вазов, Съч. X, 16. — Гроздето си е твоя, ама доставката е наша, обща работа — застъпва го пак мургавият дървар с ватен-ката. — Ти пък какво си се окачил като репей за брада? Я си натискай парцалите и недей се хили.! Н. Хайтов, С, 24. Някъде се надигне къс мъгла като глава, огледа се наоколо, бавно клюмва и се слива в общия поток; друг къс мъгла се залъчва настрана, окачва се о някоя чука, посивее се там миг-два и се стопява. Ил. Волен, РК, 33.
2. Качвам се. Я иди в роено ливаде, / прибери руси биволи, /упрегни кола железни, / на кола да се окача, / че ма на пазар закарай. Нар. пес., СбВСт, 453. — Ало [хало] ле, ало семендра, /../ я да ма, ало, отпущиш / на могила да се окача, / та песен да си попея. Нар пес., СбВСт, 339.
О Окачвам (окачам) / окача воденичен камък на <шията, врата> някому. Разг. Създавам големи неприятности, затруднения някому, обикн. като му възлагам да се грижи за някого. Окачвам (окачам) / окача звънец някому. Разг. Подигр. Изобличавам някого публично, с което го излагам, правя го за смях. Окачвам (окачам) / окача катинара (кофара) на нещо. Разг. Закривам, заключвам, затварям нещо (учреждение, училище, организация и под.). Подигнат с партии, избухнат крамоли и току чуеш, че на еди-кое село с прехвалено, прославено училище окачиле ко фар я. Китка V, 1886, кн. 14, 62. Окачвам (окачам) / окача на бесилка<та> (бесило<то>, въжето) някого, и окачвам (окачам) / окача въжето <на врата, шията> някому. Разг.', Окачвам (окачам) / окача вратовръзката някому. Жарг. Обесвам някого. Пребродил бе не един път и два пъти цялата страна., мъчил бе на огън мнозина, окачвал бе и на бесилката, слагал бе и под секира. Д. Талев, С П, 179. Да пееш пред бесилката, когато окачват въжето на врата ти — каква душевна сила се иска за това! М. Марчевски, П, 138. Опък му ръцете вързали, / ситни синджири на шия / и си Стоя-на повели, /на бесилка са го повели, /повели и окачили. Нар. пес., СбВСтТ, 828. Окачвам (окачам) / (ще) окача на бесилото някого. Разг. Обикн. в бъд. вр. Приписвам някому действия, които не е извършил; клеветя, ок-леветявам някого. Като те слушам какво приказваш, ти на бесилото ще го окачиш. Окачвам (окачам) / окача на гвоздей (гвоздея, клечка<та>, кука<та>, пирона) нещо. Разг. Изоставям някаква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, отказвам се от нещо. Черковната борба, се казва след това, чисто и просто трябва да се окачи на клечката. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Бе кучешки сине.. — ти всяка човещина си окачил на пирона. Ив. Вазов, Съч. X, 7. Но стигнете ли вече в Атина, / .. / фантазията си разклатена, / вий окачете на пирон. Хр. Смирненски, Съч. II, 130. Окачвам (окачам)/ окача на кутрето си някого. Разг. Силно влияя върху някого, диктувам поведението му. Само министър-председателят размахва черната си грива и не вярва в заговора срещу него и народа... и Врангел, и Военна лига, и царят, всички и окачил на кутрето си и му се струва, че с един удар ще ги размаже с петата си. Н. Каралиева, РП, 69. Окачвам (окачам) / окача рога на някого. Разг. 1. За омъжена жена — изневерявам на съпруга си. 2. За мъж — прелъстявам съпругата на някого. Окачвам се (окачам се) / окача се на врата (шията) на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално. 2. За жена — натрапвам се на някого за съпруга. Тя го е подмамила. Мърсувала е с онзи свинар Калинко, оставил я той и сега иска да се окачи на Петровата шия. Няма да я бъде тая, няма! И. Петров, НЛ, 74. Окачвам си (окачам си) / окача си въжето
