„Д. Благоев“ — с. Банкя, Борис Алексиев. ВН, 1960, бр. 2704, 1. Бяха дадени големи придобивки на овцегледачите и пастирите.
ОВЧАРКЙНЯ
287
овцепитАтел
ОВЦЕПИТАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Овцегледач, овцевъд.
ОВЦЕФЕРМА ж. 1. Голямо механизирано животновъдно стопанство за развъждане и отглеждане на овце. Пасищата, които се отделят за овцеферма, могат да бъдат и на по-далечни разстояния от селото. М. Мичев и др., 3, 177. Между всички кравеферми и овцеферми, се води съревнование за получаване на повече и по-евтино мляко. ВН, 1961, бр. 3172, 1.
2. Сгради или комплекс от постройки, в които се развъждат и отглеждат овце. На сутринта тръгнах с бригадира Карапачов още в тъмно за овцефермата. Ст. Поптонев, ОБЛ, 137.
OB4ÀK, мн. -ци, м. Диал. Ястие, което представлява каша, приготвена от овче пря-сно мляко и брашно; овченик.
ОВЧАР, -ят, -я, мн. -и и (диал.) -ий, -йя, м. 1. Човек, който се занимава с отглеждане на овце; овцевъд, овцегледач. Овчарят пасе стадото си, орачът оре нивата си, агата гледа бейлика си. А. Дончев, ВР, 132. Вън по поляните, пръснали купчини cçhojio снега, овчарите хранеха овцете си. И. Йовков, АМГ, 171. Там старик овчар спокойно пасеше стадото си и свиреше с малка свирчица. Елин Пелин, Съч. IV, 78. Овцевъдите са обещали да преизпълнят плана си. Някои овчари са преизпълнили вече годишните си планове. ВН, 1960, бр. 2796, 2. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач; / де овчари, де жетвари, /ей а там запял косач. П. К. Яворов, Съч. I, 35. Залюбила я Тодора / гълъба овчар Никола. Нар. пес., СбНУ XLVII, 159. Че она [Калина] е жална, /.. / Че я брат покуди / вчера, надвечера, / пред cè овчария. Нар. пес., СбНУ XLIV, 404-405. • Обр. Народът, що е? Сган безмислена.. Това стадо, който му стане овчар, по него блее, той го стриже. Ив. Вазов, Съч. XX, 30. // Човек, който е нает на работа да пасе овце и да се грижи за тях в определен момент от годината. Той беше един от манастирските овчари, що пасяха стадата под нас. Ив. Вазов, Съч. XV, 63-64. Днес аз ще съм овчар. Селски овчар.
Прен. Разг. За прост, недостатъчно образован човек. Остави го тоя овчар, какво може да разбира той от изкуство. А Вместо да се съветва с компетентни хора, той се заобиколил с овчари.
2. Диал. Човек, който се е завърнал отдалече, от чужбина, от гурбет и под. при близките си; гостенин (Н. Геров, РБЯ). Честити ти овчар. Н. Геров, РБЯ III, 327.
О Изпъди-овчар. Диал. Овчарка3 (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: о в ч е р.
овчАрин, мн. овчари и (диал.) овча-риня, м. Простонар. Овчар. Има примери, като да речем, овчаринът на Драгалевския манастир, който цял живот е гледал от височините град София. Ал. Канстантинов, БГ, 51. Родил съм се .. в бедно селско семейство, баща овчарин и майка също овчарка. П. Незнакомое, ЖВ, 3. Когато бях овчарин / и овците пасях, / бях много благодарен / макар и сиромах. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19. Сеяла е малка мома, /.. / Сеяла е ран босилек, /.. / Научи се млад овчарин / да изпаша ран босилек. Нар. пес., СбВСтТ, 12. Се соб-рале, се набрале / деветина овчариня / на Стояновото търло, / Стояновото бачило, / да си ядат, да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 324.
— Друга (диал.) форма: о в ч с р и н.
ОВЧАРИЦА ж. Диал. Овчарка. Йоста-ла е Стана, / .. / Бре млада вдовица, / млада овчарица. Нар. пес., СбВСтТ, 1036.
ОВЧАРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел. от овчар (в 1 знач.). Види се байо да йе бил не-койе старопланинско овчарище, шчо имал на двор от воденицата ягънца, а не звер. СбКШ, 51.
ОВЧАРКА1 ж. 1. Жена овчар (в 1 знач.); пастирка. Подир настойчиви задиря-нета интересната овчарка, кметът успял да й спечели сърцето в ущърб на годеника. Ив. Вазов, Съч. XVI, 92. Родил съм се в село Катунища (..), в бедно селско семейство, баща овчарин и майка също овчарка. П. Незнакомое, ЖВ, 3. Овчарка станах. Чуждите стада / пасях за твърдия си хляб в торбата. Е. Багряна, ПЗ, 49. По цветни страни-ща овчарка засмяна / бере минзухар. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127.
2. Съпруга на овчар.
ОВЧАРКА2 ж. Разг. Порода овчарско куче; немска овчарка. Двете от трите кучета,.., са обикновени овчарки. Й. Йовков, Разк. I, 101. — Санбернардско куче! — казах аз, тъй като знаех, че санбернардските кучета са едни много едри кучета. — Глупости! — не се съгласяваше Ботушев. — Просто една овчарка... Ч. Шинов, ОТ, 36.
О Немска овчарка. Спец. Порода източноевропейско овчарско куче с височина 65-70 см. с черна, сиво-стоманена, пепеливо-сива, едноцветна или с жълти и бежови петна козина, с източено стройно тяло и изключителна интелигентност, поради което се използва като овчарско и служебно.
ОВЧАРКА3 ж. Диал. Цветето булка, кадийка, кадънка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЧАРКЙНЯ ж. Диал. Овчарка1. Па извади овчаркиня, / та си плати пиенето, / та си откупи вакъл овен /иго пусна в сиво стадо, / да си ходи, да го води. Нар. пес., СбНУ XLVI, 91.
