ОБШАРВАМ2 226 ОБШИВ АМ
от децата си играеха в купчинките смет,..
— Каква срамна картина! — прошепна Евгени с прискърбие като обшари с поглед копторките и дечурлигата. Д. Ангелов, ЖС, 15. Вакрил се промъкна безшумно към задната част на двора, спря се под върбата до кладенеца, обшари с поглед далечината на юг, притихнала в мрак, тишина и нега. Г. Караславов, ОХ, IV, 453. обшарвам се, обшаря се страд.
ОБШАРВАМ2, -аш, несв.; обшаря2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Шаря нещо изцяло, докрай; изшарвам, нашарвам. "Ей звяра, кой опашка остра шава, /.. / об-шарени са в вид на кръгове / гърбът, корема и ребрата цяли. К. Величков, Ад (превод), 147. // При шарене върху някаква повърхност, обикн. при рисуване или при боядисване (на прежда, на плат) по невнимание или при неволно смесване на боите допускам оцветяване и в други тонове освен в желаните. обшарвам се, обшаря се страд, и възвр.
ОБШАРВАНЕ1, ср. Разг. Отгл. същ. от обшарвам1 и от обшарвам се1. След редовното сутрешно обшарване на двора кучето се опита да излезе на улицата.
ОБШАРВАНЕ2, ср. Рядко. Отгл. същ. от обшарвам2 и от обшарвам се2. Скоро е допуснато обшарване на някои прежди [в „Руно“]. ВН, 1959, бр. 2521, 2.
ОБШАРЯ1. Вж. обшарвам1.
ОБШАРЯ2’ Вж. о б ш а р в а м2.
ОБШЁСТВАМ, -аш, несв; обшёстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар.и диал. Начертавам кръг с пергел, с шестало; очертавам. обшествам се, обшестя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБШЁСТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обшествам и от обшествам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБШЁСТЯ. Вж. обшествам.
ОБШЁТАМ. Вж. обшетвам.
ОБШЁТВАМ, -аш, несв.; обшётам, -аш, св., прех. Диал. Обхождам, изхождам много места или изцяло някакво просторно място; изшетвам, обшътвам. „Да би дал Бог колко киски, / колко киски на венецот, / толко града да обшеташ, / опет назад да се вра-тиш.“ Нар. пес., СбБрМ, 377. обшетвам се, обшетам се страд.
ОБШЁТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обшетвам и от обшетвам се; изшетване, об-шътване.
ОБШИВ м. Остар. и диал. Обшивка (в 1 знач.). Битме — черен обшие за украшение от тънък вълнен или копринен гайтан по известни типични фигури. Ц. Гинчев, ГК, 390.
ОБШИВ АМ, -аш, несв.; обшия, -йеш, мин. св. обшйх, прич. мин. страд. обшйт, св., прех. 1. Зашивам по краищата, по яката, по маншетите, покрай деколтето или джобовете, обикн. на дреха, нещо (гайтан, ширит, ивици от кожа, сърма, маниста и под.), за да я украся. Той [Стоян] се спря пред една абаджийница, дето десетина мъже,.., шиеха, обшиваха и везеха с гайтани и сърмени конци натруфено турско облекло. Д. Та-лев, ЖС, 24. От една лисича кожа не ставаше кожухче, и то да бъде по-длъжко, като палтенце с ръкави. Затова дядо нагласи гърба и ръкавите от неговия кожух, пък яката и предниците обши с лисичата кожа. Кр. Григоров, ОНУ, 6. Лучиано сега е променен,.. На кръста му виси елегантна шпага, наметалото и ръкавелите му са обшити със сърма. С. Спавчев, БФ, 57-258. Абаджия е. Прочут със златните си ръце. Неговите аби стигат до Анадола и по-наг татък. Колко гайтан е обшил по тях, би могъл с него да обиколи няколко пъти селото. Г. Караславов, ИИТХ, 65-66. Ще познаеш, до ще време, /живота прелош, / смело стъпи щеш на стремен / с гол във ръка нож... / Аз седло ще ти обшия / с свила отстрана / спи ми, синко, млад гидия, / нани, нани, на. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 245. • Обр. Околовръст [езерото] растели шипкови храсти и пролетно време пъстри дъги на диви рози обшивали бреговете. Д. Вълев, Ж, 11.
2. Със специален шев подгъвам краищата на частите на скроена дреха или на парче плат, за да не се разнищят при носене; подшивам, поръбвам, почиствам. Така ситно и внимателно е обшила тя бялото хасе — сякаш си е представяла в момента, че е вече негова домакиня и приготвя ризичка или шапо за малкото бебе. Д. Калфов, ПЮн,
124.
3. Обвивам с плат, обикн. някакъв трошлив предмет така, като че ли го поставям в торба, в бала, за да го предпазя от повреда. Други [работници] поемаха напълнените сандъци, пресоваха с ръчна преса наредения в тях тютюн и чевръсто обшиваха с кене-вир готовата бала. X. Русев, ПС, 99.
4. Спец. Обковавам повърхността на нещо с дъски, ламарина или я покривам с някакъв слой, за да стане по-устойчива на вредни, обикн. атмосферни влияния. Как не я [ветрената мелница] преправя, как не я станй: ще я обшие с нови дъски, ще й направи нови дъсчени крила, или пък щ$ смени дъсчените крила с бели платнени. И. Йовков, ЖОС2 151. С ластиката обшиват корабите, за да запазят дъските им от морските насекоми. Т. Икономов, ЧПГ, 05. обшивам се, обшия се страд. Моделите на корабите за изпитване в басейните най-често се правят от парафин и по-рядко от дърво.. Разбира се, за да има моделът необходимата якост, най-напред се прави дървен скелет,
