ОБХОЖДАНЕ 225 ОБШАРВАМ1
ве, свещенически одежди и позлатени ризници. Ст. Загорчинов ДП, 254. Погледът на българина обходи приемната, върна се на патер Евгений и на гърка, отново блесна към вратите, към завесите. Ст. Дичев, ЗС И, 275. обхождам се, обходя се страд. По-голямата част от тях [немците] се запътиха по равнината към гарата, а други тръгнаха към тресавището, мислейки, че последното бе малко и можеше да се обходи бързо. Д. Димов, Т, 614. Нивите му, ливади, лозя око ги не хваща, с кон се не обхождат. П. Тодоров, И I, 13. По останал от турско време обичай нощем градът се обхождаше от пазванти (нощни пазачи). Д. Казасов, ВП, 20. Главният обект на турската защита бил Арабаконашкият проход — силно укрепена отбранителна позиция. Да се предприеме срещу прохода фронтал-но нападение било невъзможно, затова се наложило той да се обходи. ВН, 1961, бр.
2601,4.
ОБХОЖДАМ СЕ несв.; обходя се св., неп-рех. Остар. и диал. Обикн. с обет. поясн. Отнасям се по един или друг начин с някого; държа се. — Аман, дядо хаджи,.., и слова ще ви сказвам, ще ви поучавам, сал да има от владишките гонения кой да ме запази, да не слушат него, а да гледат аз как ще се обхождам. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. С покана / при всеки гостенин тя спираше, / стопана там укорявайки шеговно, че не знай / той с гости как да се обхожда и нехай/ядат ли или не, какво им се харесва. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 171.
ОБХОЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от обхождам и от обхождам се. Знаех, че обхождането на дузината къщи, разпръснати по баирите и около реката, ще трае дълго. Д. Казасов, ВП, 26. Едната група трябваше да отиде назад по брега, а другата — по пътя към фланга, за да попречат на едно такова допустимо обхождане. Кр. Велков, СБ, 123. Преди зараждането на българския туризъм,.., обхождането на нашата страна и високите планински възкачвания са били рисковани предприятия. П. Делира-дев, В, 231. И най-незначителният жест, който правеше, бе с някаква осмисленост за красота. В движенията, в походката, в целия начин на обхождане имаше много вродена кокетност, без жената у личността на Будевска да бе кокетка. Ст. Гру-дев, АБ, 176.
ОБЦЙДА ж. Остар. и диал. Обсида. Бачо Иван Арабаджията,.., дялал пред скромната си къщица букова обцида. 3. Стоянов, ЗБВ I, 280. Ний ще забележим няколко от тях [употребявани от Гюзелев] думи, те са: кът,.., колело, обцида, наплаша, спица и др.т. и др.т. Ив. Богоров КП, 1875, кн. V, 5
ОБЦЙДИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от обцида; обцидка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЦИДКА ж. Остар. и диал. Умал. от обцида; обцидица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЧАКАМ. Вж. обчаквам.
ОБЧАКВАМ, -аш, несв.; обчакам, -аш, св., прех. Диал. Изчаквам, почаквам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЧАКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обчаквам; изчакване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЧЕРТАВАМ, -аш, несв.; обчертая, -аеш, мин. св. обчертах, св., прех. Остар. и диал. Очертавам, заграждам, заобикалям. Море от гора. Тук хълмове, там тъмно усое, по-нагоре други хълмове, обчертани с долчини. П. Росен, ВПШ, 135. обчертавам се, обчертая се страд.
ОБЧЕРТАВАМ СЕ несв.; обчертая се се., непрех. Остар. и диал. Очертавам се.
ОБЧЕРТАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обчертавам и от обчертавам се; очертаване.
ОБЧЕРТАЯ. Вж. обчертавам. ОБЧЙНВАМ, -аш, несв.; обчйня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Извършвам, свършвам, обчинвам се, обчйня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЧЙНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обчинвам и от обчинвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЧЙНЮВАМ, -аш, несв. (остар.); обчйня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обчинвам. обчинювам се, обчйня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЧЙНЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обчинювам и от обчинювам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЧЙНЯ. Вж. обчинвам и обчинювам.
ОБШАРВАМ1, -аш, несв.; обшаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. С вървене обикалям, обхождам по дължина, ширина или по диагонал, обикн. обширно пространство, докато го изходя докрай. — Да размах-на ще ми се меч в десница, кръстом да обшаря земята, дето съм се родил. Ст. Загорчинов, ДП, 359. Кучето се поизвърна,.., после прескочи вътрешната ограда, обшари двора на хана,.., и излезе на пазарния площад. П. Славински, ПЗ, 177.
2. С предл. с и същ. поглед, очи. Оглеждам наред лицата или предметите, попадащи в полезрението ми; обхождам. Ивайло обшари с поглед и другите гости. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 343. Като се облегна с две ръце о катедрата и обшари с очи редовете на слушателите, Теофан каза настойчиво и високо. Ст. Дичев, ЗС II, 367. Възрастните се бяха пръснали „по работа“ и едни
