ОБТУРАТОРЕН 211 ОБТЯГАМ
кинопрожекционни машини обтураторът се намира зад кадровото прозорче — т. нар. заден обтуратор. Това разположение на обтуратора има голямо преимущество по отношение на светлинния к.п.д. и охлаждането на кинофилма. И. Венов и др., К, 61. Конусен обтуратор. Цилиндричен обтуратор. Дисков обтуратор. Преден обтуратор.
3. Техн. Уред, който спира движението на течност в тръба (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
4. Фотогр. Механизъм във фотоапарат за дозиране на времето при експозиция; затвор2 (във 2 знач.).
5. Воен. Уплътнител в артилерийско оръдие, който не пропуска газовете при изстрел (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
6. Мед. Вид протеза, използвана в хирургията, за да затвори някакво отверстие в стените на черепа, на стомаха, в ципа и под.
— От лат. obturo 'запушвам' през нем. Obturator.
ОБТУРАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от обтуратор (във 2 знач.). За предпазване от механични повреди обтураторът е затворен в една обтураторна касета, която се намира между източника на светлина и филмовия канал. И. Венов и др., К, 61. Обтураторът е закрепен неподвижно върху обтураторния вал, който се върти с равномерна скорост и се привежда в движение от предавателния механизъм на кинопрожекционната машина. И. Венов и др., К, 61.
ОБТУРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Техн. Който се отнася до обтурация (във 2 знач.).
2. Мед. Който се отнася до обтурация (в 4 знач.). Различават се три вида жълтеница, според техния произход: механична, паренхиматозна и хемолитична. 1. Механична (обтурационна, застойна) жълтеница. Тя се обуславя от прекъсване проходимостта на жлъчните канали. М. Василев и др., ВБ, 413-414. Запушването може да бъде частично, при което въздухът преминава засегнатия блок както при вдишване, така и при издишване, просветът се затваря и се получава обтурационен емфизем. К. Рашков и др., ДБ, 229.
ОБТУРАЦИЯ ж. 1. Разш. Спец. Запушване (АРЧД).
2. Техн. Закриване, запушване на светлинния поток на определени интервали в кинопрожекционните, измерителните и др. апарати. Под честота на обтурацията разбираме броя на прекъсванията (миганията) на светлинния поток за една секунда, които се прлучават при работата на обтуратора. И. Венов и др., К, 65. Минималната честота на обтурацията, при която престават да се забелязват от окото на зри-Гтеля миганията на прожектирания кино-кадър, се наррча критична честота на обтурацията. И. Венов и др., К, 65.
3. Воен. Непропускане на газовете при изстрел на артилерийско оръдие, осъществявано чрез обтуратор (АРЧД).
4. Мед. Запушване на някой кух орган (черво, кръвоносен съд, бронхи и под.).
— От лат. obturatio, -onis, 'запушване' през нем. Obturation.
ОБТЪЖА. Вж. обтъжвам.
ОБТЪЖВАМ, -аш, несв.\ обтъжа, -иш, мин. се. -их, се., прех. Остар. Книж. Обжалвам. Решението, макар и окончателно и изпълнимо, може да бъде отменено, ако недоволната страна го обтъжи в 10-дневен срок пред обикновените съдилища. Хр. Да-алиев, ТИ А, 134. Уволнените членове имат право да обтъжват решенията на дружеството пред конгреса. Н, 1895, бр. 19-20, 155. обтъжвам се, обтъжа се страд. Нито съдът се сещаше да обади и обясни на страните как се обтъжват решенията му. Всичките бяха окончателни. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 158.
ОБТЪЖВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обжалване. В случай че съдящите ся страни ся спогодят, съставя ся подписан от тях протокол, който има сила на окончателно решение и не подлежи на обтъжва-ние пред по-горний съд. ВП, 24. Училищни настоятели, които не би били доволни от някои от сегашните си учители, длъжни са до сроковете, показани в горния §, да изложат подробно причините в постановление, от което се изпраща в 10 дни препис на училищния инспектор и надлежния учител, който има право да го обтъжи в 10-дневен срок пред окръжния училищен съвет. Заявления за такива обтъжвания се подават на училищния инспектор. Н, 1895, бр. 13-14, 109.
ОБТЯГАМ, -аш, несв.\ обтегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обтегнат, св., прех. 1. Правя нещо да стои изправено, огладено, като силно го опъвам и не му позволявам да се огъва, прегъва, набръчква. Сега всички [налбанти] обтягат и теглят въжето, запримченият крак на кобилата се по-дига нагоре към корема й. И. Йовков, ЧКГ,
72. Те дялаха стрели и закаляваха остриетата им на слаб огън, като ги мокреха непрестанно с вода, или пък плетяха кръгли щитове от върбови клонки, върху които обтягаха изсушени волски кожи. Ст. Загор-чинов, Избр. пр III, 150. Вълкът не легна. Отначало той стоеше прав, разкрачен посред колибата, после излезе вън и обтегна синджира. Г. Райчев, В, 18. Мама ще намаже с него пръчките на черчеветата, байко ще обтяга хартията, а мен ще накарат да обтягам краищата й върху лепилото. Т. Влайков, Пр I, 7-8. Обтегнете платната високо / срещу бури, пирати и глад, / нека пеят вълните наоколо / и оставим земята
