ОБТОЧА 210 ОБТУРАТОР
тово носят: мъжете — черни беневрици, черни долами с обтока,..; а жените — черни антерии от шеек. Е. Каранов, СбНУ IV, 292. • Обр. Зората обагря небето. / С обтока от злато и медно червени, / два облака в дълги черти хоризонта / пресичат, където след миг ще изплува / и слънчеви диск. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 139.
ОБТОЧА. Вж. обточвам.
ОБТОЧВАМ, -аш, несв.; обточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пришивам ширит, гайтан или някаква тънка ивица от плат, кожа и под. по краищата обикн. на дреха, за да я украся. Обточи красиво овалното деколте на басмяната си рокля с дантелка. А Дядото облече новото джубе, което неотдава-на беше обточил със заешки кожички. • Обр. Издигам очи нагоре и изглеждам рида,..: къщите във вид на полумесец са обточили върха му. Ив. Вазов, Съч. XVII, 165. Лениво гонят се вълнички дребни / и мият песъчливий бряг, и с пяна / обточват го, додето стига взор. К. Христов, ПХ (превод), 67. // Разш. Украсявам нещо, обграждайки го от всички страни, околовръст с огърлица, плетеница, кант и под. така, както обикновено се обшива дреха с ширит, гайтан и под.; опасвам. Шумна пъстра върволица минаваше край черковната врата, искряха жълтиците, обточили врата на жените. Ц. Лачева, СА, 63. Подносът беше като срязано надълго яйце. Околовръст край леко повдигнатия перваз ловката ръка на златаря беше обточила плетеница, а насред кръстовидно, тънко изписана детелина ширеше гранки. М. Смилова, ДСВ, 93. Може ои много европейски вестници да посветят най-трогателни думи за усопший, да скърпят цели панегирици въз неговите заслуги, дори да обточат с черно първите си страници в знак на голяма загуба. Ив. Вазов, БМII, 35-36. Дългите пера на опашката [на вълнистите папагалчета] са мътно тъмносини, а останалите кормилни пера са сивкавозелени с широко лимоново-жълто петно по средата, което лежи и върху двете ветрила. Вътрешното ветрило на тези пера е обточено с черен кант. Вл. Помаков, ПДП (превод), 153. обточвам се, обточа се страд.
ОБТОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обточвам и от обточвам се. Използва се [линийка-кантовач] за изработване на закачалки и за обточване на края на тъканта с ширит. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 16.
ОБТРЙВАМ, -аш, несв.; обтрйя, -йеш, мин. св. обтрйх, прич. мин. страд, обтрйт, св., прех. С навлажнена с вода, спирт и др. кърпа, гъба и под. трия кожата по цялото си тяло, за да я изчистя или като закалителна процедура. Много полезно е да привикнем децата още от малки,.., да обтриват тялото си с влажна гъба или памучна, кесия. ЖД, 1967, кн. 7, 21. I. обтривам се, обтрия се. Страд, от обтривам. С обтривания може да се започне след 6-8-ия месец [на кърмачето]. (Употребява се вода с температура 33-35 С. Намокря се мек мъхест памучен плат, с който тялото се обтрива на части. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 138. През кожата при смутена бъбречна функция се отделя голямо количество токсични вещества. Затова тя трябва да се поддържа чиста, всяка сутрин се обтрива с влажна вълнена кърпа (с вода или спирт) и след това със суха кърпа (фрикция). Л. Митов и др., ВБ, 233. II. обтривам се, обтрия се. Възвр. от обтривам. Всяка сутрин тя правеше гимнастика на отворен прозорец, а след нея се обтриваше с влажна кесия.
ОБТРЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обтривам и от обтривам се. Гимнастиката трябва винаги да се последва от закаляваща баня или обтриване според възможностите. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 65. Обтри-ванията се правят, като тялото на детето се изтрива до зачервяване с намокрена платнфга кесия с температура на водата над 30 . К. Рашков и др. ДБ, 110. По-продължителните облъчвания трябва да се избягват. След привършване на слънчевата баня трябва да се вземе душ с хладка вода или да се направи обтриване на тялото с вода и да се почине на сянка. Ил. Петров и др., КВБ, 28.
ОБТРЙЯ. Вж. обтривам.
ОБТРУПАМ. Вж. о б т р у п ва м.
ОБТРУПВАМ, -аш, несв.; обтрупам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Отрупвам. Хората, които дъждът застигнал по улиците, били обтрупани с жаби, които падали с дъжда. Хр. Павлов, Ч, 1875, бр. 2, 77. Областта на чистото знание е била обтрупа-на с неразрешими въпроси и фантастически представления. Д. Писарев и др., ПУЖ (превод), 49. В горнето описание на България от г-на Леопранди са срещат доста големи географически и етнографически пог-решки. Но защото книгата е обтрупана с много забележки, ние оставяме да направим нашите в края на подлистника. НБ, 1876, бр. 5,19. обтрупвам се, обтрупам се страд.
ОБТРУПВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обтрупвам и от обтрупвам се; отрупване.
ОБТУРАТОР, мн. -и, след числ. -а, м.
1. Разш. Запушалка (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
2. Техн. Приспособление за затваряне, периодично закриващо светлинния поток в кино-снимачните, кинопрожекционните, измерителните и др. апарати. Предназначението на обтуратора е именно да закрива светлинния поток на кинопрожекционната машина през времената Тд при смяна накино-кадрите пред кадровото прозорче. И. Ве-нов и др., К, 60-61. При всички съвременни
