ОБРЪЩАМ 192 ОБРЪЩАМ
листото и победоносно викат: опозицията, опозицията пенели! Бълг., 1902, бр. 532, 3. Обръщам /обърна една страница от моя живот. Книж. Завършвам един период от живота си, обикн. свързан с нещо важно, съществено за мене. В първите дни след раздялата колко слаба и безпомощна се чувствува изоставената девойка.. „Опитах всичко, той не заслужава. Струва ми се, обърнах една страница от моя живот, сега обичам само книгите, работата си“ — ми беше казала студентката. ВН, 1959, бр. 2252, 2. Обръщам / обърна емениите на някого. Диал. Изпъждам, изгонвам някого. Обръщам / обърна калпака. Диал. Почвам да постъпвам по друг начин, като взимам по-сурови мерки. Обръщам / обърна калпака наопаки някому. Диал. Причинявам някому неприятности, правя му пакости. Ахна-лийки, в гърчолия превзети: / Пази боже, да им влетеш в ръцете / обръщат ти наопаки калпака. П. Р. Славейков, Сл, 72. Обръщам / обърна колата. Разг. Почвам да говоря или да действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. Доде ли при вас сиромах чивяк нящо да му продадете, ще му замете и праха от царву-лите. А доде ли нящо да ви работи — обръщате колата: „синко е евтино“, казвате и искате да ви работи бадиава. Т. Влайков, Съч. II, 130. Непостижимото му красноречие.. беше му първото оръдие; ако то би му не спомогнало, на часът обръщал е колата и се залавял за заповедничеството. К. Шап-карев, МЖБМ, 13. Обръщам / обърна къщата надолу с керемидите. Разг. Усилено търся някого или нещо, като разбърквам, претършувам всичко. Нея нощ, когато вие си отидохте, в нашия дом нахълтаха народните врагове като зверове. Цялата къща обърнаха надолу с керемидите. Претършу-ваха тавана, зимника, мушкаха купите със сабите си. А. Каралийчев, НЗ, 191. Обръщам /обърна надолу с главата. Разг. 1. Развалям реда някъде, много разбърквам нещо (обикн. къща, стая) — Ух, какво е у нас, само за гости сме... Защо не ми каза? —.. Е, ще прощавате, другарю, моите хубостници всичко с главата надолу обръщат. Заповядайте, седнете. Ем. Манов, ДСР, 148. — Ами си избери, викам, момиче от добри хора, да е кротка и уредна, да се слушаме. Че ако се случи някоя заядлива, ще обърне къщата с главата надоле. Г. Краев, АЗ, 40.
2. Променям из основи, изцяло нещо, обикн. установено, привично. Вие много се радвате, че сте измислили нещо ново... Но не знам дали съзнавате как това ваше откритие обръща надолу с главата дори най-еле-ментарните ни представи за живот и съществуване. П. Вежинов, ЗНН, 119. Едно бебче ще наруши покоя в къщи.., ще обърне много порядки с главата надолу. Б. Болгар, Б, 135. Но дойде нещо, силно като съдбата, което наруши спокойствието ми и измени нормалното течение на дните, наруши идилията и обърна всичко с главата надолу. Елин Пелин, Съч. IV, 148. Обръщам / обърна наопаки нещо. Разг. 1. Разбърквам, претършувам всичко, обикн. за да търся усилено някого или нещо. — Най-важното, според мене е, че тука има шанс дълго време да останем незабелязани. Както знаеш, ние сме почти вън от местата, из които ни търсят, в края на краищата тука навярно ще дойдат като обърнат всичко друго наопаки. П. Вежинов, ВП, 98-99. Обърне къщата наопаки, претърсва навсякъде, мести чували, сандъци, копае, дето мисли, че може да са заровени парите. И. Йовков, В АХ, 180-181. 2. Търся нещо навсякъде, за да го получа, доставя. — Ще кажеш — пак започна Жан, — ще кажеш още на баща ми, че не можах да му намеря такъв часовник, какъвто ми поръча, че обърнах наопаки целия Париж и пак не можах да намеря същата марка. Д. Калфов, Избр. разк., 137-138. Но ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря, па ако ще и земята да обърна наопаки! К. Петканов, ЗлЗ, 260. 3. Променям из основи нещо, като обикн. го подреждам по съвсем друг начин. — Нашата невеста — започна една сутрин стрина Бета да се оплаква на мъжа си — все не харесва къщата ни. Вчера обърна всичко наопаки в стаите отсреща, размести леглата, сандъците. Д. Талев, СК, 11. Най-напред ще пристигне сестрата на Васила, оная с дългите ръце. Ще се скара на децата да не плачат и ще се заразпорежда. Ще обърне наопаки сандъците, долапите и полиците. К. Петканов, ДЧ, 41. 4. Променям из основи установения някъде ред, начин на живот или работа, организацията на нещо. — Е, е, е, не сме чак такива бюрократи, де! — прекъсваше все по-намръщено моят стар приятел. — Какво искаш ти... Да обърнем наопаки целия досегашен ред ли? П. Незнако-мов, СНП, 29. Обръщам / обърна на сто и осемдесет градуса нещо. Разг. Изменям напълно нещо (възглед, мнение, твърдение), възприемам точно обратното нещо (възглед, мнение, твърдение). Обръщам / обърна нощта на ден. Разг. Работя и през нощта, занимавам се с нещо и през нощта. Агентите нощта на ден обръщат / да дирят секретаря упорит. / Претърсена е всяка крайна къща, / заварден всеки подозиран зид. Бл. Димитрова, Л, 115. Обръщам / обърна оръжието (си) срещу някого. Книж. Започвам борба срещу някого, с когото преди съм бил заедно, в близки отношения. Благоденс-твуваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови да обърнат оръжието срещу своя народ. Л. Стоянов, П, 416. Нерядко през IX и X век някои едри феодали били по-силни от краля и обръщали оражието си срещу него. Ист. VI кл, 19. Обръщам / обърна очи. Диал.', Обръщам / обърна петалата (петалите). Обикн. в св.
