ОБЛЙЗВАНЕ 135 ОБЛИТЕРАТОР
от общинска гора, пък все в джоба. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 266. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромашкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, CЛ, 456. Ако умре някой, то пашата му прибира имота и го изпраща в пари на джамията, на която е той принадлежал. Но и пашата в такъв случай си облизва твърде добре пръстите. С, 1872, бр. 43, 345. Пръстите си да оближеш. Разг. За изразяване на задоволство от много вкусно, добре приготвено ядене; да се не наядеш. А какъв славен качамак приготовлявах аз! Жълт като минзухар, сипкав, ароматен, пръстите да си оближеш! Н. Хайтов, ПГ,
115. Голям майстор излезе. Прави едно сирене — пръстите си да оближеш. А. Кара-лийчев, НЗ, 179. Ти ял ли си печено агне на шиш? Къде ще ядеш! Ама аз да ти го измайсторя, та и пръстите си да оближеш. Г. Караславов, Избр. съч. И, 164.
ОБЛЙЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облизвам и от облизвам се. Около то-лума безбройно число кучета,.. Онеправданото племе заобиколило толума и с революционни движения и облизвания ръмжи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 70-71.
ОБЛИЗО нареч. Остар. и диал. Наблизо, близо; облизом. Лелини Генини живееха облизо до нас, в една нисичка старовремска къщица. Т. Влайков, Съч. II, 3. Баба Милена, ако се случеше облизо, дотичваше и го кореше. Ил. Волен, НС, 33. И намисли да иде на някой военен кораб; нъ няколкото нощи, что преспа на открито поле, поизс-тудиха му запалената глава, та кога да промине през един гррд, там облизо отиде пак у друг обущар. И. Груев, СП (превод), 63-64.
ОБЛИЗОМ нареч. Остар. и диал. Наблизо, близо; облизо. И тъй орелът си направил гнездо на високо дърво, а лисицата тамо облизом в храсталака се ущенила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 5. Прасковата и ябълката се препирали коя е по-хубава. И като се наддумвали помежду си, драката татък облизом ги чула. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 85.
ОБЛИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Начинът, по който изглежда човек, когато се възприема зрително; външен вид, образ, физиономия. Смирненски всъщност бил един обикновен младеж, дребен на ръст, закачлив, шегобиец, с момчешки облик и много хубави очи. А. Каралийчев, С, 199. Кой знай, мож да би ми той едного волшебника намерил, кой би ми человечий облик повърнал? БДн, 1857, бр. 8, 31. // За предмет, населено място, кът от природата — външен вид, изглед. Пещерата непрестанно менеше своя облик: природата бе създала истинско неръкотворно чудо. Н. Стефанова, ОС, 195. Сега градът се беше променил до неуз-наваемост, но обликът му сякаш запазваше още следи от миналото. Д. Димов, Т, 545. Най-високите планински върхове в Рила и Пирин се отличават с алпийски облик. Те имат ледников релеф. Геогр. X кл, 56.
2. Съвкупност от качества, които характеризират душевността, характера, нравствеността на човек; физиономия, индивидуалност. Когато се оттегля от село Шишковци, Майстора е вече с изградена творческа физиономия, с облик на творец. Е. Каран-филов, Б III, 76. — Не е зле — продължи председателят — въпросните другари да помислят малко повечко върху своето държане и върху моралния си облик. П. Незна-комов, СНП, 21. Само изборът на стаята беше достатъчен да изтъкне тая основна черта от душевния облик на може би най-великия ромейски император — една особена душевна сухота. А. Дончев, СВС, 37. Съединете тия два характера [на Петър и Иван], и вие ще имате вярно изражение за нравствения облик на Климента. К. Величков, ПССъч. VIII, 78.
3. Характерни особености, специфика на нещо; характер, същност, физиономия. Всеки народ има свой национален облик и своя национални култура. Кр. Белев, 3, 83. Както и другите литературни списания от оная епоха .., обликът на „Звено“ се очертаваше от произведенията, които се печатаха в него. К. Константинов, ППГ, 263. През същото десетилетие [1890 година] се появяват и едни от най-значителните творби на Ив. Вазов, К. Величков и Ст. Михайлов-ски,.. Творчеството на тези автори определя в основни линии облика и посоките на развитие на българската литература и през следващото десетилетие. Ив. Богданов, CII, 7. Храната, облеклото и жилището дават облика на битовата култура, която исторически е търпяла промени. Л. Петров и др., БНК, 5.
4. Остар. Очертание. Далеко в хоризонта се мержелее призрачният облик на един могъществен балкански връх. Ив. Вазов, Съч. XVII, 104. Мрачният облик на Трапезица чернееше в гъстеещия мрак над града. Ив. Вазов, Съч. XIII, 180.
ОБЛИНА ж. Рядко. Остар. Заобле-ност. Инсаров спря поглед о Елена. Сякаш за пръв път видя той гиздавата й русокоса глава;..; равните й рамене със своята топла облина. Ив. Кирилов, Съч. II, 150. Ако майката без ряд дава на детето нянка и го сили, то от това има да излязат много лоши последици. Нянките ся приучят, чтом ся налеят с мляко, начаса пак да ся празнят и с това си изгубят пръгавината и об-лината. Й. Груев, КН 7 (превод), 62.
ОБЛИТЕРАТОР м. Техн. Печат за унищожаване на марки върху писма, документи идр.
— От лат. oblittcro 'заличавам, унищожавам' през фр. oblitlcratcur.
