заварените шевове. Д. Кисьов, Щ, 378. Тръгнаха по палубата да онукват ръжда, да плетат въжа или да боядисват. Н. Антонов, В ОМ, 124. Чичо Милан я [Буряна] гледаше от леглото си как разбърква и изстудява копривата вън зад ниското прозорче. Като я изстуди, очука машата о ко-тлака, отстъпи към кочината, та пусна прасето и взе да го пои. Ил. Волен, ДД, 30. Станка, която се канеше да очука един в друг двата цървула и да изтърси от вътрешността им набитата пръст, го изгледа като замръзнала. Г. Караславов, ОХ I, 364-365. Погачите се изпекли, Ради ги изровила из жарта, па ги очуква от пепел. М. Георгиев, Избр. разк., 81. // Стесн. С чукане изваждам семето на някои растения от шушулките, слънчогледовите пити и под.; из-чуквам. Майка им и Гатювица бяха обрали фасула от градината, но този фасул беше малко, двете жени сами го очукаха и очистиха. Г. Караславов, Избр. съч. X, 17. Слънчогледът ни стои неочукан, кокошките и прасето го ровят и пилеят; мама не смогна да го очука сама, на чуканка не смеят да ни дойдат, а и с надница никой не се съгласява да помогне. К. Георгиев, ВБ, 74. Бедняците орели земята с рало вместо плугове и я бранували с тръни вместо брани.. Вместо да вършеят зърното с добитък те го очуквали с тояги. Ист. VI кл, 17.
3. С почукване установявам качеството на някакъв предмет, материал. — А бюрото — знаеш ли, че е истински орех. Тя очука бю-
ото, по драска го с нокът и после заоглеж-
а двете скъпи бронзови легла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. Приближи се до стената и започна да я очуква с пръст. Д. Кисьов, Щ, 441-442. Пешо продължи,.. — А пък и кога не съм долу, знам, усещам, ходи един човек из тунела, когато няма никой там и е гробна тишина. Върви бавно, с тежка крачка. Очуква скалите, оглежда крепежа. Т. Монов, СН, 259.
4. С чукане, удряне повреждам нещо. Очуках стомната. Очуках гърнето. Тичал по калдъръма и очукал новите си обувки. Н За природно явление (град, дъжд, порой) — съсипвам напълно, унищожавам. Едно трябва да проумее човек: пороят очуква най-лошо дърветата, които здраво се държат оземи. Другите понася цели. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 372. Над неговия дом се вие черен облак и не знае, дали с град ще ги очука, дали с вода ще ги отнесе. К. Петканов, ОБ, 148. — И без това от черешите кой знае каква печалба не пада! Ще се обадиш утре горе: така и така, градушка очука масива в Поря-зово! Ч. Шинов, БС, 20. Подир пладне един страшен облак забуча, затрещя и се продъ-ни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. А. Каралийчев, В, 52-53.
5. Прен. Разг. Съсипвам, опропастявам някого, правя го нещастен. — „Деца сте вий, деца! Живота ще очука / и вас, — тогава вий ще вземете поука от него“. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 293. Не можа да се помири,., че тъкмо нейният мъж ще умре непрокопсал. Натякваше и натякваше: все нападал на беда, все него очуквали, все той имал да дава, а не нему да дават. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 253. Много нещастия я сполетяха, съдбата съвсем я очука.
6. Прен. Разг. Избивам, убивам. Откакто ми каза, че в чантата има милион и половина, все кроя планове как да те очукам и да драсна през гората. Сл. Македонски, ЕЗС, 95. Очукали [братя Господинови] няколко черкези, одрали ги, напълнили кожите им със слама и ги оставили край Доору-клии — столнината на черкезите. П. Росен, ВПШ, 42. Тримата изпаднали хаирсъзи от осем дни не бяха ударили нищо., дребни търговци кажи-речи не се мяркаха. Или хич ги нямаше, или ги очукваха преди да дойдат до тяхната канара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 234-235. очуквам се, очукам се страд. Кожите могат да се очукат на чук-машина или да се въртят на празен барабан в продължение на 1 час, за да омекнат. Ст. Младенов и др., ОТК, 148.
ОЧУКВАМ СЕ несв. \ очукам се св., непрех.
1. Повреждам се от, при удряне, чукане. Как той [обелискът на фараонката] е изправен, без да се очука нито една от фигурите, които са издълбани по всичките четири страни? ПН, 1935, кн. 8-9, 136. Известно е през колко много ръце преминават тежките стокилограмови варели .. и колко бърже се очукват. ВН, 1959, бр. 2547, 2.
2. Прен. Разг. Съсипвам се. Мина животът ми. Очуках се, облъсках се, но поне виждам, че децата ми ще живеят леко, а не като мене.
ОЧУКВАНЕ ср. Отгл. същ. от очуквам и от очуквам се. Очукване на тухлите. Очукване на граха.
ОЧУКУТВАМ, -аш, несв.\ очукутя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отрязвам, окастрям. очукутвам се, очукутя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЧУКУТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от очукутвам и от очукутвам се.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен реч-пик..., 1941.
ОЧУКУТЯ. Вж. очукутвам.
ОЧУПВАМ, -аш, несв. \ очупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чупя нещо изцяло, напълно. Конете, пръхкащи, очупваха с краката си сухите клончета, нападали по земята. П. Михайлов, ПЗ, 27. Очупиха цъфналия люляк.
2. Отделям част от нещо; отчупвам. Очуп-вам хляба.
3. Диал. Кърша (снага, плещи и др.); чупя.
— И той [Балю] меко се засмя, покриви се на момичетата и прибегна някъде навът
