учител му избрахме — казваше в себе си Свиленка. —Дядо Давидко е тъкмо за тази работа... Ха дано се очовечи Тренчо край него... Кр. Григоров, И, 134. — Па дохождай при мене да ми помагаш... И покрай телците, и на нас, жените, да се очовечиш! Да не посягаш... Ст. Даскалов, ЕС, 80. Рачо влизаше между хората и се очовечаваше малко.. Още не износил новите си дрехи, той напущаше работата си и заживяваше пак по старому, безгрижен и свободен като птица. Й. Йовков, ПК, 32.
ОЧОВЕЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от очовечавам и от очовечавам се. Впоследствие у неандерталеца се е появила члено-разделната реч —.. Приема се, че известна роля в процеса на очовечаването е изиграло и използуването на месната храна, която е по-питателна от растителната. ОФ, 1958, бр. 4193, 3. Законът за живота е борбата,.. Но не тая борба, която принизява човека, а която му дава съзнание и го прави бранник за възход и очовечаване. Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 186. Процесът на очовечаване на маймуната е продължителен и сложен.
ОЧОВЕЧВАМ, -аш, несв.; очовеча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Очовечавам. очовечвам се, очовеча се страд. Бащата искаше с бой да очовечва непрокопсания си син.
ОЧОВЕЧВАМ СЕ несв.', очовеча се св., непрех. Очовечавам се.
ОЧОВЕЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от очовечвам и от очовечвам се; очовечаване.
ОЧОПЛЯ. Вж. очоплям.
ОЧОПЛЯМ, -яш, несв.; очопля, -иш, мин. св. -их, св., прех. С чоплене изваждам, махвам нещо отнякъде; изчоплям. Детето набързо очопли семките, които му дадох. очоплям се, очопля се страд.
ОЧОПЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от очоплям и от очоплям се.
ОЧУВАМ, -аш, св. и несв., прех. Диал.
1. Отглеждам, отхранвам; отчувам, изчувам.
— Ха сега, сине, да ми почетеш нещо — да се порадвам и аз, че съм очувала учен, окат син! Г. Русафов, ИТБД, 251. Нема да ни на-тегнеш, очували сме те от мръвка месо, та сега ли! Ст. Даскалов, СД, 233. И стрина Тота видя зор, докато очува своите чеда
— с мъка, с неволя, с немотия, но очува ги, па и пораснаха. М. Георгиев, Избр. разк., 231. Пиленце й се молеше: / "Сестро Богда-но, Богдано, / недей ми реза крилата, / че имам малки пиленца — / пиленца да очу-вамГ Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 313.
2. Опазвам, запазвам. — Ох, дано тоя път господ да ни очува! — простена умолително Кръстевица. — Народът иска мир, не иска война, но да видим! — рече тихо Кръстьо. Г. Караславов, ОХ I, 4. — Очувахме главите, а? — спря той [Петко] на две крачки от мъжете, като че искаше да ги държи под очи. Ст. Сивриев, ПВ, 151. очу-вам се страд и възвр.
ОЧУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Опазвам се, запазвам се. По едно щастие неговият [на диалога] оригинален ръкопис се е очувал в Белградската народна библиотека, гдето имах възможност да го разгледам. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 180.
ОЧУКАМ. Вж. о ч у к в а м.
ОЧУКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от очукам като прил. 1. Който е повреден от чукане, удряне, вследствие на дълга употреба. Старецът изчезна за миг. До мен .. бе оставил своята едноцевка и протрита брезентова торба с очукана войнишка манерка. С. Северняк, ИРЕ, 220. Ако можеше само с едни свои усилия да поправи всичко, Станка не би пожалила силите си. Но как да смени или да оправи простите изметнати врати, как да разшири малките мижави прозорчета с очукани прости рамки. Г. Караславов, ОХ I, 73. Изведнъж погледът й [на жената] падна върху изпраните, добре изстискани чаршафи в очуканото корито. М. Грубешлиева, ПП, 174. Очукана тенджера. Д Токовете на лачените й обувки бяха съвсем очукани.
2. Прен. Разг. Който изглежда много занемарен, неподдържан, изоставен поради липса на материални средства или лошо психическо състояние. Празникът събра в църковния двор всички, дори и най-бедните и очукани хорица от крайните махали.
ОЧУКВАМ, -аш, несв.; очукам, -аш, св., прех. 1. С чук, с чукане оформям, правя нещо от метал, камък или върху повърхността на метал, камък и под.; изчуквам. На другата страна на работилницата бяха насядали на широк тезгях други работници, които очукваха с малки чукчета медни гюмове, тепсии. Д. Талев, ЖС, 44. Дядо Га-лушко очукваше воденичен камък. А. Дончев, ВР, 28.—Дар допада по сърце, драго ми е, че тоя ти се нрави. А мене тук ме е довел бог да очуквам златото, както той ме учи, тук ще дочакам да ме прибере при моите люде. М. Смилова, ДСВ, 93. Във ву-лията носеше., мистрията,.., отвеса.. и чука, с който очукваше и изравняваше тухлите. Д. Спространов, С, 224. А пък зид да ти иззида [дядо Тасе] ^— по-добър зидар не се срещаше не само в селото ни, но и в околността. Така ще подбере камъка, така ще го очука оттук-оттам, че като го лепне на зида, като че за това място е мерен. Кр. Григоров, Н, 209.
2. С чукане, удряне изчиствам нещо, обикн. от прах, пепел, ръжда и под.; отстранявам. Майката се замисли. Премести столчето до огнището. Очука главните. 3. Сребров, Избр. разк., 132. Кривото беше свалил електродната маска и очукваше шлака от