като единствено спасение. Мл. Исаев, Н, 270. Очертава се добра перспектива за икономическо развитие.
ОЧЕРТАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от очертавам и от очертавам се. Много интересно би било да се направи едно успоредно очертаване на образите на двамата мемоаристи — Захари Стоянов и Константин Величков, така, както са се представили те самите в своите спомени. Г. Константинов, ПР, 162. Очертаване на кройка.
ОЧЕРТАНИЕ, мн. -ия, ср. Линия, която очертава общата форма на някакъв предмет, фигура, както и на техни детайли; контур. Изобразявайки едно кълбо в ортого-нална проекция, винаги ще имаме очертанието му във вид на окръжност. Матем., 1966, кн. 4, 22. // Само мн. Линии, които очертават далечен предмет (бряг, планина, град и др. под.), поради което се виждат смътно, неясно; контур. В така посочените очертания Рила планина заема едно пространство от 2396 кв. км. М. Гловня и др., Р, 6. В далечината се мержелееха синкавите очертания на Родопите, призрачни и примамливи. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон.
ОЧЕРТАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Очертание. По едно странно съвпадение — отсрещните планини на Епирския бряг по очертаността си много наумяваха Стара планина. Ив. Вазов, НР, 77.
ОЧЕРТАЯ. Вж. очертавам.
ОЧЕСВАМ, -аш, несв.; очеша, -еш, мин. св. очесах, св., прех. 1. Чеша колкото е необходимо или напълно, докрай. Очесахме вълната.
2. Изчиствам (кон, вол, бивол и др.) с чеса-не. Селяните, турци и българи, са залисани сега из къщи. Българинът,.., припира да на-кастри лист,.. А турчинът — той е с по-широко сърце. Сутрин ще си очеше хубаво биволите, ще ги нахрани. П. Тодоров, И II, 17. След като го [коня] беше очесал и очистил тъй, че козината му лъщеше като коприна, той разплиташе тия плитки, и тогава гривата и опашката на коня се спущаха на вълнисти къдрици, като косите на момиче. И. Йовков, ПК, 181. очесвам се, очёша се страд, и възвр.
ОЧЕСВАНЕ ср. Отгл. същ. от очесвам и от очесвам се.
ОЧЕТВОРЯ. Вж. очетворявам.
ОЧЕТВОРЯВАМ, -аш, несв.; очетворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да стане четворно, очетворявам се, очетворя се страд.
ОЧЕТВОРЯВАМ СЕ несв.; очетворя се
св., непрех. Ставам четворен.
ОЧЕТВОРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от очетворявам и от очетворявам се.
ОЧЕТКВАМ, -аш, несв.; очеткам, -аш, св., прех. С четка изчиствам нещо (дрехи, обувки и др.); изчетквам. Очеткай си панталоните, че са изпръскани с кал. очетквам се, очеткам се страд. и възвр.
ОЧЕТКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от очетквам и от очетквам се; изчеткване.
ОЧЕША. Вж. очесвам.
ОЧИБОЛ м. Остар. и диал. Очебол. Викаха баба Стана Пунчовица, що отбираше от очибол, викаха я, та да изцери на Ке-та очите, и она божем ги цери, жената. М. Георгиев, Избр. разк., 238.
ОЧИВАД, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Проклет, зъл. Закачливо пукниче беше тая дядо Димова Севда — закачливо и очивадо. Ц. Церковски, Съч. III, 69. Тя [по-старата леля] беше кротка и сладкодумна и от нея Петър лесно се изскубваше, но от по-младата, която беше очивада и устата, той мъчно можеше да се отърве. Ц. Церковски, Съч. III, 108-109.
ОЧИВАДЕЦ, мн. -дци, м. Индив. Човек, който вади очи. И същият този самодържец [Василий Българоубиец] — българо-мразец и очивадец подарява на Самуилова-та дъщеря Мирослава званието „зости“ (придворна дама) затова, че е изменила на баща си. Н. Драгова, КО, 16-19.
ОЧИЛА, мн., ед. няма, ср. Приспособление от две малки оптически стъкла, прикрепени с рамки, което се употребява за нормализиране на зрението или за предпазване на очите. — Едно единствено [яйце] — потвърди Кънчо и намести очилата си на носа. Цв. Чалъков, ЗИК, 52. После сядаше пред малката кръгла масичка и изтриваше очилата си с едно парченце синьо кадифе. Л. Михайлова, Ж, 126. В ръката му [на Тончо] блестеше дълга никелирана пръчка,.., а на очите си беше сложил защитни мотоциклетни очила. Цв. Чалъков, ЗИК, 56. На шантави очи, очила не трябват (не помагат). Послов. П. Р. Славейков, БП I, 298. Предпазни очила. Рогови очила. Очила за слънце. Очила с голям диоптър.
О Гледам <на света> през розови очила. Разг. Възприемам всичко оптимистично, от добрата му страна. И през тия часове неврастенията му [на Борис] избиваше ту в заядливост и песимизъм, ту в маниакална-та веселост на човек, който гледа на света през розови очила. Д. Димов, Т, 521.
ОЧИЛАР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Лице, което прави, поправя или продава очила. Отново всички били възхитени от майсторската работа на очиларя и въпреки всичко той., не получил патент, защото по това време властите установили, че подобни уреди били изработени вече и от други майстори оптици. Вл. Харалампиев, ПСС, 61. Повече стари софиянци, когато почувствуваха, че не виждат добре, отива
ОЧЁТКАМ. Вж. очетквам.
