2. Прен. Опетнен, посрамен, опозорен. Очернена жена.
ОЧЕРНЯ. Вж. очерням.
ОЧЕРНЯМ, -яш, несв.', очерня, -иш, мин. св. -их, се., прех. 1. Правя нещо или някого черен, като го покривам, изцапвам с чернилка или нечистотия; изчерням. — Мо-рис, какво мислиш: ако го пипна, ще си очерня ли пръста? Н. Драганов, ТМС, 68. Помилвай циганката, да та очерни. Погов., П. Р. Славейков, БПII, 64.
2. Прен. Опетнявам, посрамям, опозорявам, зачерням. — Абе, я нали ви казвам: нема такова нещо. Вие го измислихте, за да ме очерните. Н. Хайтов, ДР, 101. И ако някой се опитваше да очерня негов враг, за да му направи удоволствие, Гмуреца го прекъсваше строго: „Имам си аз толкова ум, знам кой какъв е!“ Ст. Даскалов, СЛ, 151. Той го смята за свой съперник по службата и иска на всяка цена да го очерни. М. Марчевски, ТС, 71. очерням се, очерня се страд. ОЧЕРНЯМ СЕ несв.', очерня се св., непрех. Ставам черен, като се покривам частично или изцяло с чернилка или се изцапвам с нечистотии; изчерням се. Целият си се очернил, докато си чистил печката. Веднага в банята да се изкъпеш!
ОЧЕРНЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от очерням и от очерням се. Гневът на Гатьо се надигаше неудържимо срещу Жельо, за очернянето на когото не подбираше думите си. К. Калчев, СТ, 256.
ОЧЕРТАВАМ, -аш, несв.; очертая, -аеш, мин. св. очертах, св., прех. 1. С линии, точки или други знаци отбелязвам геометрическа фигура или границите на някакво пространство. Велзевул очертава със своя жезъл един елипсис над празното място до гроба на Светослав Миларова. Ал. Константинов, Съч., 12. Появява се скреперът и без да се развали нито един път през целия ден .., с няколко преминавания между двата реда колчета очертава бъдещата алея. П. Незнакомов, СМ, 33. Очертавам кръг. Очертаха границите на трите парцела за строеж на вили.
2. Правя да се забелязва, да се вижда ясно формата, очертанието на нещо или на заобикалящия го фон; изпъквам, откроявам се. Тодора вървеше с наведена глава.. Дрехите й леко се диплеха и очертаваха плътно стройната й снага. К. Петканов, БД, 69. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I,
102. В кръгозора, през омарната мъглица планините очертаваха пречупените си линии в небето, също безцветни, мрътви под нажежените лъчи на слънцето. Ив. Вазов, Съч. X, 137. Там нивите очертаваха жълти и зелени квадрати, пъстрееха ливади и мътно се белееше селце. Ем. Станев, ИК I и И, 159.
3. Излагам в общи черти най-същественото по дадена тема, въпрос и под.; характеризирам. Тия изявления., очертават политиката на бившите правителства. БД, 1909, бр. 5, 1. Свидетели от по-късно време, като К. Иречек, Добри Ганчев и Иван Вазов, очертават моралния лик на този ту възторжен, ту свадлив свой другар, самодоволен и разположен към шеги и забави. М. Арнаудов, БКД, 56. Приносите в изследването очертават значението му за практиката. очертавам се, очертая се страд. В едната половина на игрището се очертават осем кръга. Б. Такев и др., Б, 53. С добре подострена креда и с линеал се очертават контурните линии на кройките върху плата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 70.
ОЧЕРТАВАМ СЕ несв.\ очертая се св., непрех. 1. За форма, фигура, контури, разположение на нещо — забелязвам се, виждам се ясно; откроявам се, изпъквам. Той западаше все повече и повече. Очите му хлътваха.., скулите му се очертаваха все по-ясно и по-ясно. Г. Караславов, Избр. съч.
1. 180. И най-много от всичко се запомняли устните му, които се очертавали хубаво, като изписани. Л. Александрова, ИЕЩ, 279. В края на склона се очертаваха скалите, обраснали със зеленина, и под тях се спускаше стръмната урва. Ив. Мартинов, ПМ, 64. Някъде отдолу,.., се показа някакъв човек, който идеше насреща ни. Колкото по-наближаваше, толкова по се очертаваше висока, тънка фигура на мъж, наметнат с черна връхна дреха. К. Константинов, ППГ, 180.
2. Прен. В съчет. със сказ. опред. с предл. като. Със свои думи, качества, постъпки, действия и под. се проявявам като някакъв; изявявам се. Той [Голям Борован] основно изучи и устройството на леката картечница,.., доби и много вярно око. Двамата със Сирма се очертаваха като най-добрите „картечари“. Д. Ангелов, ЖС, 380. С искането си., за горна камера (сенат) те [дейците от Добродетелна дружина] отиват още по-далеч и се очертават като най-консер-вативната група сред българската емиграция в Румъния. Ив. Унджиев, ВЛ, 85.
3. Става вероятна, възможна появата, извършването, съществуването на нещо. В къщата на аптекаря Клерк той се сдружил с малката мис Сторей.. По-късно дружбата преминала в любов и се очертавал брак. Ив. Въжарова, ИН (превод), 17. Гя [Виолета Хербст] предава за публикуване в печата „Отворено писмо до председателя на На-родното събрание г. Кулев и министър-председател г. Цанков“.. Очертава се обществен скандал — нещо, което сериозно почва да безпокои правителството. Н. Христозов, ПД, 101. Пред погледа на най-реакционните сили войната се очертаваше
