ОЧАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от очадя като прил. Остар. и диал. Опушен, окаден. Едри, пъргави, .. те [снежинките] промениха до неузнаваемост целия град... Нагиздиха очадените комини с бели кривнати калпаци. Г. Русафов, ИТБД, 268. Във внезапно зацарувалата мрачина от задушливия черен дим .. се чуваха неразбрана глъч от засъхнали и очадени гърла. П. Михайлов, ПЗ, 107. Многи от каменните колони .. виждат се препасани со железни пояси, защото се напукали от пожара, а други очадени и като че са ветхи. Н. Рилски, ОМР, 56. На очадени багри в сбора строг / цял хаос тесни улички се тули. К. Христов, В, 44.
ОЧАДЯ. Вж. очадявам.
ОЧАДЯВАМ, -аш, несв.\ очадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Опушвам, окадявам. очадявам се, очадя се страд.
ОЧАДЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от очадявам и от очадявам се; опушване, окадяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
ОЧАКАМ, -аш, св., прех. Диал. Дочакам. Даде му Господ и добрини да очака, да види, и да им се порадва. Ил. Блъсков, КУ,
7. — Либе ле, либе Петкано, / клета и проклета да си, / ако мене не очакаш. Нар. пес., СбВСт, 691.
ОЧАКВАМ, -аш, несв., прех. 1. Съм, намирам се в състояние на увереност или предположение, основано върху определено знание, че някой или нещо ще се появи, че нещо ще стане, ще се случи; чакам. Хаджи Генчо очаквал дядо Либена и затова облякъл новия си контош. Л. Каравелов, Съч. П, 81. Огнянов тревожно очакваше завръщането му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164. Тоя кореф с§ явява там, дето никой не го очаква. И. Йовков, Разк. III, 114-115. — Иде ни гост, тате, хаджи Захари. — Хм... Не съм го очаквал. Д. Талев, ЖС, 351. Всички очакваха трамвая, вдадени в свои мисли. М. Грубешлиева, ПП, 296. Той всеки ден и всеки час очакваше да получи съобщение, че е назначен на длъжност. Т. Влайков, Съч. III, 64. Постояла погача по-добър гост очаква. Поел. П. Р. Славейков, БП II, 70. // За бременна жена — ще имам дете, ще родя. Свила очакваше бебе, чувствуваше се много зле и си беше взела отпуска. Н. Каралиева, Н, 9.
2. С частицата не. Допускам, предполагам или разчитам, желая, надявам се, че нещо съществува, ще стане, ще се случи или че нещо има определени качества, свойства. Турците се слисаха, макар и да не бяха изненадани, но те не очакваха такъв бърз и силен удар от презряната рая. Д. Талев, И, 540. Той видя това, което не очакваше, видя родния си край освободен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 20. Тук се случи н§-що, което, право да си кажа, не очаквах. Й.
Йовков, Разк. II, 131. Не очаквах това от тебе. Къде останаха приказките ти за сво-бодната любов? К. Петканов, МЗК, 126. — Срам, майстор Найдене! Това от тебе не очаквах! Р. Стоянов, М, 30. — Никога не очаквах, че имате такъв хубав и нежен глас! М. Грубешлиева, ПИУ, 69.
3. Само в 3 л., обикн. с лич. местоим. във вин. За някакво действие, събитие и под. — предстои да се извърши, да стане, да се случи. — Аз съм майка., и искам да зная какви дни очакват децата ми. Л. Каравелов, Съч. П, 62. Вечна слава очаква героите, отдали живота си за свободата на родината. Ив. Унджиев, ВЛ, 200. Тук ни очаква и друга изненада — Мадарската крепост. Ст. Михайлов, БС, II. Никой не знае, що го очаква. Н. Райнов0 КЧ II, 5-6. Нищо добро не го очакваше. Й. Йовков, Ж 1945, 8а Който това не стори, той е нам неприятел, него очаква срамотна смърт. НБ, 1876, бр. 10, 39. очаквам се страд. от очаквам в 1 и 2 знач. Понеже този нов, рационален начин на манипулиране щеше да остави голяма част от работниците без препитание, можеха да се очакват стачки и безредици. Д. Димов, Т, 62. Имаше нещо хладно и тревожно, нещо, което се очаква, без да се желае. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 168. Те не бяха обърнати към посоката, отдето се очакваше врагът. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 122. очаква се безл. от очаквам във 2 знач. Както и трябва да се очаква, запасното полковниче и жена му подушват скоро влошените отношения между младите и старите и се намесват. Св. Минков, РТК, 170. Трябваше да се очаква, че ще яде мъжки, според апетита си. А. Гуляшки, ЗВ, 92. Работата отиваше много по-добре, отколкото се очакваше. НБ, 1876, бр. 57, 221.
ОЧАКВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от очаквам като прил. Който се очаква от дълго време с голямо желание и нетърпение; многоочакван. Наоколо стана също оживено и весело както в къща, където току-що са дошли очаквани гости. Ст. Загорчинов, ДП, 420. Наскоро след това., стана очакваната промяна в кабинета. Т. Влайков, Съч. III, 72. Ти с плахи стъпки да събудиш в двора / пред гостенин очакван радост плаха. Д. Дебелянов, С 1936, 68.
ОЧАКВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Пребиваване в положение, състояние на увереност или предположение, че някой или нещо ще се появи, че нещо ще стане, ще се случи; чакане. Всичкото останало място беше напълнено с пъстър свят, който бръмчеше в очакване да се вдигне завесата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Цял ден прекара тя в тревожно очакване, но горският не дойде. Елин Пелин, Съч. П, 53. Всеки ден, всеки час, всяка минута Петър очакваше Нонка да се върне. Тежко и мъчително беше това очакване. И. Петров, HЛ, 197. Една от характерните особености на дет
