3. Който е предназначен за оцет. В каручката.. се мъдреше оцетеното буре. Ив. Гайдаров, ДЧ, 1о5.
4. В който се произвежда оцет; оцетов. Оцетна фабрика.
О Оцетна есенция. Спец. Воден разтвор на оцетната киселина (от седемдесет до осемдесет процента). Оцетна киселина. Хим. Органична киселина СН3СООН — безцветна течност с парлив кисел вкус и остра миризма, основна част на оцета, която се използва в производството на ацетатна коприна, пластмаси, органични разтворители и др.
ОЦЕТЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от оцет. — Салата ли правиш на прасетата, бабо Маро? Сложи му барем оцетец и олио. Т, 1954, кн. 11,48.
— Друга (диал.) форма: о ц 6 д с ц.
ОЦЕТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Съд, в който се държи оцет. Мартина вода (дъждовна вода, събрана от капките през м. март) става на оцет; затова я събират, възваряват и напълнят оцетниците с нея. СбНУ VII, 140.
— Друга (диал.) форма: о ц с д н и к.
ОЦЕТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Оцетен. Богати считаха хората, които имат жито до нова жъУпва. Другите., след Великден оставаха без зърно,.., на побтна пайрда и оцетов шербет, от който лъжиците ръждясваха. В. Караманчев, 43, 7.
— Друга (диал.) форма: о ц с д о в.
ОЦЪКЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оцъкля и от оцъкля се като прил. 1. За очи — който е широко отворен и насочен неподвижно в една точка, с безжизнен стъкленостуден блясък, обикн. поради болка, страх или при смърт; изцъклен. Светлото привечерно небе се отразяваше в оцъклените влажни очи. А. Дончев, СВС, 10. До прага .. беше се смъкнал Григоров с разбита глава от бомба,.. Оцъклените му очи блестяха като стъкло, пълни с ирония като смъртта, стреснала неговите убийци. Ст. Мокрев, ПСН, 160. Най-после жената с торбата изблещи очи.. Жената с вързопчето продължаваше да я държи и леко да я разтърсва, при което главата й се люшкаше назад с оцъклени очи. Р, 1925, бр. 194, 3. По полето лъщяха големи локви, тъмни, студени и оцъклени като мъртвешки очи. Елин Пелин, Съч. 1,44. // За поглед — който е присъщ на такива очи; изцъклен. Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца,.., смазан, падащ от коня, вперил последен оцъклен поглед в щръкналите през дрехите му ребра. И. Вълчев, СКН, 168.
2. Който е с такива очи. — Пусни ме, ти думам — бъхтеше се о шарампола млада жена, рошава и оцъклена като чумата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 633.
3. Прен. Който е ясен, чист и блестящ, бляскав, прозрачен като стъкло; изцъклен. Ясен и мразовит ден свети над тоя град с чинари и пинии,.. От оцъкленото небе слънцето грее, но не топли. К. Константинов, ПЗ, 104. // За ден, нощ — който е с ясно, чисто и бляскаво небе, върху което се открояват слънцето или месецът и звездите; изцъклен. Бешков млъкна, вдигнал нагоре глава — сякаш кучката душеше въздуха на оцъклената нощ и диреше заветния път. Ал. Гетман и др., СБ, 260.
ОЦЪКЛЕНО. Нареч. от оцъклен; изцъклено. Никой не смееше да приближи мъртвеца: така страшно оцъклено гледаше окото му. М. Грубешлиева, ПП, 129. Пращяха дъски, скрибуцаха греди. Изпод уличните съсипни гледаха оцъклено смазани животни. Ст. Мокрев, ЗИ, 13.
ОЦЪКЛЯ. Вж. оцъклям.
ОЦЪКЛЯМ, -яш, несв.\ оцъкля, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи. Отварям широко очите си и ги държа неподвижни, насочени в една точка, с безжизнен, стъкленостуден блясък, обикн. поради болка, уплаха или при смърт; изцъклям. Фелд-фебелът .. оцъкли очи. После зажумя с едното око. БВ, 1971, кн. 6, 24. Блъсна го глава, тръпки галюбиха и преди да клепне вечерня, ои^кш очи и поп Костадин Пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр, 271. Той се приближил .., поклонил се ниско, протегнал ръка и поел от него книжовен свитък. После го развързал, оцъклил очи в буквите. Н. Каралиева, ЗБ, 6. Непо-гребани мъртъвци лежаха, оцъклили очи към небето. К. Константинов, ППГ, 241. • Обр. Гьолове оцъклиха огледални очи към небето. Г. Манов, КД, 61. На спирката.. нямаше вече никой, само огромните блокове бяха оцъклили светлините си към него. Ал, Томов, П, 120.
ОЦЪКЛЯМ СЕ несв.; оцъкля се св., непрех.
1. За очи — отварям се широко и се насочвам, задържам се в една точка напрегнато или с безжизнен, стъкленостуден блясък, обикн. поради болка, уплаха или при смърт; изцъклям се. Оцъклили му се очите. П. Р. Славейков, БП II, 37.
2. Прен. Ставам ясен, чист и блестящ, бляскав, прозрачен като стъкло; изцъклям се. —Де да бях облак... Както се е процепило небето над Аладжа баир, да го запуша... Че ако се оцъкли — отиде овесецът, загина. Загинах и аз. Т, 1962, кн. 1, 68. // За небесно светило — заблестявам ярко, откроявам се на чистото, ясно небе. — Да, приятелю, ама твоето Томе ще си легне, а ние ще чакаме тая мръсница... Я погледни как се е оцъклила насреща... Говореха за луната. Г. Карас-лавов, Избр. съч. 1,407.
О Оцъклям /оцъкля очи. Разг. Умирам, издъхвам.
ОЦЪКЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от оцъклям и от оцъклям се; изцъкляне.
