ОЦЕНЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Оценяване, оценка. Аз я презирам тая публика и не очаквам нейното оценение. Ив. Вазов, Съч. XIX, 73. Целта ни е да дадем едно вярно и справедливо оценение за литературните му трудове. К. Величков, ПССъч. VIII, 21. Той [Каравелов] не само въдвори турските даждия — .. — но и постанови, че те ще се събират по старите оценения. С. Радев, ССБ I, 207. При индулгенциите ставаха и други богохулни дела. Римската църква правеше денежно оценение на греховете. ЦВ, 1861, бр. 39, 2.
ОЦЕНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Човек, който дава оценка, който оценява някого или нещо. Да бъде свидетел, изследовател, оценител и пазител на обществото — тия са задълженията на твореца, който не стои далеч от своето време. Б. Болгар, ПД, 32. Към Априлов и Раковски ще трябва да се прибави, като един от първите наши оценители на древната ни нумизматика, и Фотинов. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 675-676. На края на игрите министърът на народното просвещение., раздаде лаврови венци и дипломи на отличилите се младежи, успехът на които се оценяваше от народни оценители (жури). Пряп., 1903, бр. 15, 4. • Ако говорим за демократизъм,.., ние сме длъжни да се допитваме винаги до обществената мисъл, която., е най-добрият оценител на положението. БД, 1909, бр. 12, 1.
2. Спец. Служебно, длъжностно лице, което оценява стоки, имоти и др. Постъпи като оценител в митницата и на тая длъжност го завари освобождението на Добруджа. А. Гуляшки, СВ, 27. Първоначалната цена [на картините] била определяна от специални оценители, назначавани от кмета на града. Хр. Ковачевски, СК, 119.
ОЦЕНИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до оценител и до оценка, който е свързан с оценка; оцени-телски. Всички засегнати от градушката земеделски стопани., трябва да се снабдят с препис от оценителните протоколи от органите на ДЗИ, които да представят заедно със своите искания. ОФ, 1950, бр. 1821, 2. Никой земеделец из околността на града няма право да си прибере когато иска снопите, докато не мине някаква оценителна комисия, която щяла да цени средното производство на нивите. Пряп., 1903, бр. 15, 3.
ОЦЕНЙТЕЛКА ж. Жена оценител.
ОЦЕНЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Оценителен.
ОЦЕНКА ж. 1. Определяне, изчисляване цената, стойността или достойнствата, качествата на нещо или на някого; оценяване. — Тегли право на стопанския двор. Там ще ти направим оценка на инвентара и добитъка. Ст. Марков, ДБ, 385. Крадецът беше обходил целия долен край и навсякъде беше направил поразия.. Каквото и да е, той [Юрталана] ще го залови, ще го отведе в общината, ще го ттедаде там и ще иска оценка на загубите. Г. Караславов, С, 35-36. Оценката на воденичната и на мястото ще направим по пазарна цена, не по емляч-ните регистри. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Величков е един от първите писатели, които се заемат с оценката на литературното ни наследство и на новите литературни и културни прояви. Г. Константинов, ПР, 170. Той [Усин Керим] беше забелязан и насърчен още при появата на първите му стихотворения и още тогава повече от всички свои връстници стана предмет на разговори и оценки. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
2. Определена от някого цена, стойност на стока, предмет и др. Колко е по-голяма оценката, толкова по-голям ще бъде и размерът на земята. Ст. Чилингиров, РК, 269. На дума тий предпазваха хората от любовта към парите, а на дело сами бяха длъжни за прехранванието на семейството си постоянно да имат пред очи паричната оценка на труда си. ССГ (превод), 185.
3. Обикн. със съгл. опред. Мнение, съждение за достойнствата, качествата, характера на някого или на нещо. Стамболов изрази желание да говори с Каравелова. От него той се надяваше да получи по-верни данни за събитията, една политическа оценка на момента. С. Радев, ССВ II, 23. Тоя пасаж е интересен най-вече за правата оценка, която поетът сам си дава. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 200. Реалистичната оценка на отцепника [Пазвантоглу] за събитията — външни и вътрешни — му осигурила максимума, на който можел да разчита при конкретната обстановка. В. Мутафчиева, КВ, 181. Всички пиеси., трябваше да бъдат прочетени от край до край. За някои от тях писмената оценка се налагаше да е по-обстойна. М. Кремен, РЯ, 497. Положителна оценка на художествена творба.
4. Обикн. със съгл. опред. Условен цифров, буквен или словесен белег, символ, знак за качество, степен на постижение, успех или поведение на ученик, студент и др.; бележка. — Тя., е напълно убедена, че ти знаеш много добре уроците си, но, видиш ли, това е една малка формалност, за да ти пише отлична оценка. В. Цонев, ПТ, 72. Ще поставям окончателните годишни оценки. Л. Александрова, ИЕЩ, 324. — Добре де, да предположим, че Доцентът ти постави висока оценка за лошо изпълнение. Това не уронва ли авторитета на нашата наука? И. Попов, БНО, 104. Качеството в машиностроенето се оценява със задължителни държавни оценки. Осн. соц. пр IX кл, 52.
ОЦЕНЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с оценка, който се отнася до оценка. Чрез думите не само се
