ОЦЕДЛЙВ 1214 ОЦЕЛЯВАНЕ
топчета. В. Ченков, ПС, 5. Кошарите бяха на височко и оцедно място току над Васи-ловската махала. Кр. Григоров, ПЧ, 65.
ОЦЕДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който не задържа вода, влага, лесно изсъхва; отцедлив. — Кално ще бъде утре, дядо Дойно! — Там, дето ще ора, земята е оцед-лива — скоро опръхва. К.Петканов, ОБ, 52.
ОЦЕДНИК, мн. -ци, м. Диал. Оцетник. Бех ходил да купа оцет у Алдъо Стомната. .. — Мамо,. истина ли леля Гена бабина Минчовичина я викат и Мариница? — попитах аз мама, щом си додох, още не оставил оцедника. Т. Влайков, Съч. И, 1.
ОЦЕДЯ. Вж. оцеждам.
ОЦЕЖДАМ, -аш, несв.\ оцедя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. С цедене, притискане, правя нещо мокро, влажно или сочно да отдели, да изпусне съдържащата се в него течност, влага, сок обикн. на тънки струйки или капки; отцеждам, изцеждам. — Той ще ми плати на мене — викаше Димитър, като оцеждаше водата от дрехите си. Ст. Дичев, ЗС I, 136. Някои бяха минали вече от другата страна [на реката] и оцеждаха водата от себе си. И. Радичков, ГП, 34. Елена притисна с пръсти очите си, сякаш искаше да оцеди от тях сълзите. В. Генов-ска, СГ, 73.
2. Отделям, изпускам някаква влага, течност в малки количества, по малко; отцеждам. Гнилата шума из букаците., оцеждаше мътни вадички. X. Русев, ПЗ, 87. Равномерно пълните кофражи / оцеждат мътни капки във дъжда. Ив. Пейчев, Избр. ст, 64. оцеждам се, оцедя се страд.
ОЦЕЖДАМ СЕ несв.\ оцедя се св., непрех.
1. За вода или друга течност — отделям се от нещо мокро, влажно или сочно постепенно, по малко, на тънки струйки или капки; отцеждам се. Навлизаме в тунелите. / .. / Влагата се оцежда по скалите. 3. Сребров, Избр. разк., 175. Слабото слънце бе разтопило скрежа по клоните на дърветата, сега те блестяха като антрацитови. Водата бавно се оцеждаше по тях и капеше на едри капки. П. Вежинов, НБК, 161. Едри капки се оцеждаха от листата на дърветата. Ж. Колев и др., ЧБП, 170. Чуканите на лозята стърчаха все още незаритй, по жиците на десертните редове сг оцеждаха тежки капки вода. С. Севешмк, ВСД, 84. Кръвта му изтичаше през бялата превръзка. Тя се оцеждаше на едри, червени капки. Кл. Цачев, СШ, 28. Сиви бляскави стърчиопашки, врабчета препоскват наронената пръст, цвъртежът им се оцежда под топлото есенно слънце като сок от отишлото си лято. 3. Сребров, Избр. разк., 200.
2. За нещо влажно, мокро — отделям, изпускам, съдържащата се в мен течност, обикн. на тънки струйки или на капки; отцеждам се, изцеждам сс.Облаците ще си изсипят товара, ще се издигнрт нагоре, земята ще почне да се оцежда. И. Радичков, НД, 189. Времето през този ден беше поомекна-ло и стрехите на ниските селски постройки се оцеждаха бързо и весело. Г. Караславов, ОХ П, 563.
3. За светлина, пара, аромат и под. — прониквам постепенно, разпространявам се в много малко, незначително количество; процеждам се, отцеждам се. Бе започнало да се разсъмва, под схлупеното небе се оцеждаше слаба светлина. Н. Антонов, ВОМ, 52. Под тавана имаше оставен един тесен процеп, през който се оцеждаше светлината и хвърляше игриви петна върху срещната стена. Д. Дабревски, БКН, 250.
ОЦЕЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от оцеждам и от оцеждам се. Виждахме и езерата,.., едното по-високо, другото по-ниско; те се образуваха от оцеждането на преспите. Ив. Вазов, Съч. XV, 137. Ако пълното оцеждане на инфилтрационната вода по гравитачен път е невъзможно.., прибягваме към водочерпене. Д. Велев, МII,/4.
ОЦЕЛЕЯ. Вж. оцелявам.
ОЦЕЛОТ м. Хищен бозайник от рода на котките с дължина на тялото до 1 метър, с черни петна или ивици върху жълт или сив фон, който обитава Южна Америка и южните части на САЩ. Felis Pardalis.
— От мсксик. tlalocclotl през англ. ocelot.
ОЦЕЛЯВАМ, -аш, несв.; оцелея, -ееш, мин. св. оцелях, прич. мин. св. деят. оцелял, -а, -о, мн. оцелели, св., непрех. 1. Оставам жив, продължавам да съществувам. Всички, с ротния командир, станаха на късове. Оцелях само аз, защото в това време бях пратен .. далеч от лагера. Ив. Вазов, Съч. VII, 184. Родила бе дванайсет деца,.., пет бяха оцелели, а умрели бяха седем. Д. Талев, ГЧ, 298. В борбата за съществуване най-големи шансове да оцелеят имат организмите, които са най-добре приспособени към условията на средата. ОБиол. X кл, 111. Така е винаги — чини ти се, че страхотията отнася наведнаж целия свят, че не оцелява нищо, а то — и смъртта избира. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 556.
2. Оставам цял, непокътнат. Само две къщи .. са оцелели от селото и сред купищата ррзвалини стоят уединени и осиротели. И. Йовков, Разк. I, 6 Тук-таме между ямите, изровени от мините, бяха оцелели стърко-ве мак и равнец. Д. Димов, Т, 619.
ОЦЕЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оцелявам. В борбата за оцеляване човек поставя в ход целия арсенал на своите физически и умствени оръжия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 170. Сега се поставя въпросът за съдбата на всички народи, за оцеляването на човечеството! ПЗ, 1981, кн. 10, 40.
