Page:RBE Tom11.djvu/1096

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


дете — рече той. — Това е мое момче. Не виждаш ли чорбаджи, че е вече цял ергенин. Купето е отракан в занаята. Не носи за първа година кал и камъни. Кр. Григоров, ОНУ, 77. — Беки аз или кой да е от селото ще стане кмет? Не, джанам, за това трябва отракан човек, дето е вършил общинска работа, че и да се знае с началници и с управители, може ли другояче? А. Страшими-ров, А, 615. // Който е общителен, не се стеснява; отворен. Детето беше добро и отра-кано — поздравяваше всички възрастни и ги заговаряше.

ОТРАКАНО. Разг. Нареч. от отракан. Бай Нено го гледаше с малко навлажнени, ласкави очи. Какъв се е изменил Филип и как отракано приказва само! С. Северняк, ИРЕ, 23.

ОТРАКВАМ, -аш, несв.; отракам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Правя някого успешно да се справя, да бъде опитен по отношение на нещата или в общуването с хората. отраквам се, отракам се страд. ОТРАКВАМ СБ несв.; отракам се св., непрех. Разг. Ставам отракан. Бащата не беше на един ум с дядото. Той смяташе Любен да се изучи в Пловдивското гръцко училище, да се отрака и да стане по-късно тежък търговец. А. Каралийчев, ТР, 172. — Момчето ще се отрака, ще се научи да прави пазарлъци, ще схване тънкостите на занаята. Г. Караславов, Съч. I, 329. Фатма нямаше работен навик.. Но затова пък тя бе умна, схватлива и усърдна — стигнаха й две недели, за да се отрака в кухнята и да придобие десетките дребни майсторства, с които една жена сякаш се ражда. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 429.

ОТРАКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отраквам и от отраквам се.

ОТРАМЧА. Вж. отрамчвам.

ОТРАМЧВАМ, -аш, несв.; отрамча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Свалям нещо, преметнато през рамо, презрамчено. На обяд те слизаха долу при кладенчето, от-рамчваха торбичките си и обядваха. Г. Райчев, В, 23. Бирникът наложи на масата.. моливи, пера, печати, восъци и най-после отрамчи чантата и я захвърли в долап-чето. Н. Попфилипов, БД, 30. отрамчвам се, отрамча се страд.

ОТРАНИЧКО нареч. Разг. Умал. от отрано; отранко. На разсъмване разбойникът стигнал на градското пазарище и съзрял едничкия отворен дюкян на обущаря Мустафа. — Много си подранил, старче — рекъл той. Навярно очите ти недовиждат, та почваш отраничко работа. Св. Минков, ПШ, 181. — Ти в сено спал ли си? .. Само че трябва да се нареже отраничко, за да се по-отвърне, да поувехне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 165.

ОТРАНКО нареч. Разг. Умал. от отрано; отраничко. Салонът се изпълни с народ. За нов председател се бе самопредложил по-отранко Рачко, който бе усетил бурята. Ст. Даскалов, ЕС, 68.

ОТРАНО нареч. Предварително, преди определеното време. Очите й гледаха плахо и загрижено, каточе тя отрано знаеше, че няма да чуе нищо добро. Й. Йовков, Ж 1945, 40. Види се, баща ми не мислил отрано да се жени тъй скоро и нищо нямал приготвено, ни къщя, ни дикис.., ни пари за сватба. П. Р. Славейков, избр. пр II, 20. Те и двамата имаха синове и дъщери.., но решиха да се оженят, защото бяха овдовели твърде отрано. В. Попов, Избр. пр, 43. Горко ономува, който не работи.. Затова вие, млади момчета,., отрано обикнете работата. Лет. 1871, 230-231.

ОТРАПОРТУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. и прех. Воен. Давам рапорт. Най-напред се представи на предните позиции комендантът на града, Соколов, който от-рапортува на войводата по всички правила на военния устав за състоянието на отбраната. Л. Стоянов, Б, 98. Като взе „за почест“.. и отрапортува, че „по постовете и заставите на Негово Величество вдичко е в ред“, той сне пушката си. Й. Йовков, ЧКГ, 184. Вместо пряк отговор подофицерът отрапортува, че по време на неговото дежурство не се е случило никакво произшествие. Д. Ангелов, ЖС, 37. — Забравих да Ви доложа: от трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника.. Петрушков отрапортува това събитие бързо и без да се запъва, като заучен урок. Д. Ангелов, ЖС, 37.

ОТРАПОРТУВАНЕ, -ия, ср. Отгл. същ. от отрапортувам.

ОТРАСЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Филиз, издънка, израстък. Слонът се храни с растения — трева, млади отрас-леци на дървеса и питателни корени. ИЗ 1874-1881, 106.

ОТРАСЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до отрасъл. В тазгодишния Лайпцигски пролетен панаир България участвува.. с отделни щандове в панаирните зали на отрасловите изложби на текстилната, хранителната и химическата промишленост. ОФ, 1961, бр. 5138, 3. В зависимост от областта на действие стандартите биват:.. Отраслови стандарти, задължителни само за даден отрасъл на народното стопанство. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 68.

ОТРАСНА1. Вж. отраствам1 и от-растнувам.

ОТРАСНА2. Вж. отраствам2.

ОТРАСТА1. Вж. отраствам1. ОТРАСТА2. Вж. отраствам2 и отра-стувам.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл