често, изтласквани сякаш от самия мрак, изцеждани от неговата непрогледност. Н. Антонов, ВОМ, 41-42. • Обр. Другите напредват.Светът за тебе е обитаем само в кръга на тяхното присъствие,.. Вън от това пространство е хаос, безпътие, непрогледност. Бл. Димитрова, Лав., 16.
НЕПРОДУКТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Книж. Който не е продуктивен, не дава необходимия, очаквания резултат; непроизводителен, нерезултатен. Непродуктивен труд. Непродуктивен метод.
2. Езикозн. Който в историческия развой на даден език е престанал да бъде продуктивен, да образува нови думи. Словообразува-телният тип с наставка -ня е непродуктивен. В. Радева, СБЕ, 137. Непродуктивна наставка.
НЕПРОДУКТИВНО нареч. Книж. Без полза, без необходимия или очаквания положителен резултат; непроизводително, неефективно. Намаляване разхода на горивото може да се постигне чрез по-пълно и по-правилно използуване на топлината. Всъщност голяма част от топлината се използува непродуктивно — за изпаряване на водата от суровия материал. Б. Костов, ХС,
36.
НЕПРОДУКТЙВНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Липса на продуктивност, на очаквана полза или добър резултат; непроизво-дителност, неефективност.
НЕПРОДЪЛЖИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който трае кратко, който не е продължителен; краткотраен, кратък. Мама не отговори, сега тя не можеше да не се съгласи с него и призна това само с една едва доловима усмивка и с леко непродължително притваряне на очите си. Д. Боза-ков, ДС, 136. Последва смях — равен, тих и непродължителен,.. — мрачен смях, който идеше не от липса на гордост, а от пълно отрицание на всичко човешко. Д. Димов, Т, 204. После непродължителен разговор с тях за това и онова, казвахме им да отидат на Лисец при четата. 3. Стоянов, ЗБВ II, 163. Тези две книги ще излязат в непродължително време и ний ще почакаме да видим доколко са основни надеждите ни. Ч, 1875, бр. 10,474.
НЕПРОДЪЛЖИТЕЛНО нареч. Книж. За кратко време, кратко, краткотрайно. Причината, която препятствова на пра-вилното питание, може да действува непродължително и несилно или напротив, тя може да бъде твърде продължителна и да измени дълбоко процеса на питанието в тая или в оная част или в сичкото тяло. Знан., 1875, бр. 6, 86.
НЕПРОДЪЛЖЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество, свойство на непродължителен; краткотрайност, краткост. Ползата от послеобедния сън зависи от неговата продължителност: късият сън е безвреден, а продължителният влече след себе си лошави последствия. Знан., 1875, бр. 17, 264.
НЕПРОЗЙРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. През който не може да се прозре, да се види нещо; непрогледен, непроницаем, непрозрачен. Оттатък нивата, между края на класовете и гората, имаше малка длъгнеста полянка с окосено сено, натрупано на малки купи. Оттам нататък — не-прозирен мрак из дърветата. М. Кремен, Б,
114. Небето още беше покрито с мътни облаци, а по полите на Круша планина и Беласица, чак до полето, се спущаше и лазеше ниска непрозирна мъгла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 24. Огромният град тътнеше трескаво, скрит в непрозирната влага, събуден, сякаш за някакъв нов, притаен живот. К. Константинов, СЧЗ, 53. Въз цялата природа падаше мека синкава сянка, гъстите клонаци ставаха по-сплъстени и по-неп-розирни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 80.
2. Който не пропуска светлината; непрозрачен, непроницаем, непропусклив. Обител — ето най-вярната дума на тоя зелен лабиринт, извисен над земята* с неговите син-каво-мъгляви дебри, с далечните чуки, из-лени като че от непрозирно стъкло. К. Константинов, ПЗ, 73. Приличаше на всяка друга одая във всеки конак: доста широка, с висок таван и два реда прозорци. Долните — тесни и четвъртити, с желязна решетка и непрозирни, бели джамове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 266. Телата, .., както идат различно спротив светлината, биват светли, тъмни, прозирни и непрозирни тела. Й. Груев, Ф (превод), 120.
НЕПРОЗЙРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непрозирен; непрогледност, непрозрачност.
НЕПРОЗОРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не умее да прониква, да прозира в същината на нещо, който е лишен от проницателност; непроницателен. Непро-зорлив човек. // Който не умее да предвижда, да съобразява последствията или развитието на нещо; непредвидлив, недалновиден. 2. Който не съдържа или не изразява проницателност, прозорливост; непредвидлив, недалновиден. Непрозорлива политика.
НЕПРОЗОРЛЙВО. Книж. Нареч. от непрозорлйв; непредвидливо, непроницател-но, недалновидно.
НЕПРОЗОРЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Липса на прозорливост; непрони-цателност, непредвидливост, недалновид-ност. И каквито опити да се повтарят [за сближение],.., през тоя образ не може и не бива да мине никой от нас. Иначе, неминуемо изпадаме в неискреност, най-малко в не-прозорливост. Р, 1927, бр. 240, 1.
НЕПРОЗРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни,
