опашка, / но аз, съм убеден, не има / от крушката опашка... Хр. Радевски, Б, 58-59.
НЕПРОВЕТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За помещение — в което въздухът е нечист, мръсен, тежък, застоял, където не са проветрявали скоро. Струваше се на, царя, че се намира в пуста непроветрена зала и говори с призраци и че сам той е призрак. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 432. Като влезем от улицата в непроветрена стая, първия миг доста остро усещаме неприятната миризма. Псих. X кл, 37. На тавана беше студено и миришеше на непроветрена кръчма. Д. Кисьов, Щ, 469.
2. За дрехи, завивки и под. — който не е излаган на чист въздух и издава неприятна миризма. Всички спят. И макар да са затворили стаите си, отвред лъха на партенки и непроветрени одеяла. К. Калчев, ДНГ, 13.
НЕПРОВЕТРЕНО нареч. С гл. съм. Означава, че някъде не е проветрено, че се усеща тежка миризма, че е задушно, спарено, тежко. И вътре бе хладно, но непроветрено, миришеше на угарки и лой, унило бръмчаха едри, мързеливи мухи. П. Вежи-нов, БГ, 150. В кръчмата беше тъмно и непроветрено. Елин Пелин, Съч. III, 60-61. Тя излезе навън, защото под стълбището беше така непроветрено и задушно, че бе взела да се поти. Б. Болгар, Б, 78.
НЕПРОВЕТРЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество, свойство на непроветрен; за-дущност, спареност. Малко подир това до нея[Росинка] притича една селска девойка, която я хвана за ръцете и я вмъкна в някакъв зимник. Лъхна я познатата непровет-реност на селските изби през зимата. Д. Ангелов, ЖС, 210.
НЕПРОВЕТРЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За помещение — през който няма въз-душно течение, който не се проветрява. Фурнири, които се държат по-дълго време в непроветриви и влажни складове, се запарват и по тях се образуват петна. М. Тодоров и др., ТМСС, 272. Не бива да се допусне в никакъв случай разваляне на храни поради това, че помещенията са влажни и непроветриви или покривите пропущат вода. РД, 1950, бр. 188, 1.
2. Рядко. За дреха —■ който не дава възможност за достъп на чист въздух, за проветряване на тялото. Свещеникът погледна през прозореца към високото още слънце, уплашен от огъня, който щеше да нагрее непро-ветривите му черни поли. X. Русев, ПС,
НЕПРОВОДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За вещество, материал и под. — през който не протича, не преминава електричество, радиация или топлина. При освобождаване на пострадалия [от електрически ток] от напрежението трябва да се използуват изолирани инструменти или су%и не-проводими предмети. Ел. XI кл 1965, 12.
НЕПРОВОДЙМОСТ, -тта,лш. няма, ж. Спец. Липса на способност дадено вещество, материал и под. да провежда електричество, радиация или топлина.
—: РуС. НСПрОВОДИМОСТЬ.
НЕПРОВОДНИК ±мн. -ци, след числ. -а, м. Спец. Материал, вещество, който не провежда електричество, радиация или топлина; изолатор. Когато почви с толяма елек-тропроводност,.., се явяват непроводници за космичните лъчи, отразяват ги. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 129-130.
—: От рус. непроводник.
НЕПРОГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1; Който е гъст, плътен и не дава видимост; непроницаем, непрозирен. Пък и тая тъмнина непрогледна... В окото да бръкнеш на човека, няма да те види. М. Марчевски, ГБ, 100. Непрогледният мрак се топеше в мъгляви и бледни дрезгавини. Й. Йовков; Разк. II, 121 Отговорът беше тая непрогледна мъгла, която лежеше пред него и в която се губеше всичко. Елин Пелин, Съч. II, 180. — Тате! — простена Христо, тръшна се на земята и втренчи разплакани очи в бързите мехури, които пукаха над непрогледната повърхност на блатото. К. Петканов, ОБ, 137. Като опипвах влажния непрогледен въздух, тръгнах към гласа. Неусетно,.., пред очите ми изплува едра мъжка фигура. С. Северняк, ИРЕ, 147. И изведнаж .. отсече се дъжда / току сред селото: оттука слънце грее, / оттатък непрогледна нощ чернее. К. Христов, ЧБ, 75.
2. Спец. За минерал — който не пропуща светлината; непрозрачен. По-важни скало-образуващи минерали. Непрозрачни (непрогледни): пирит, пиротин (магнетопирит), магнетит. Г. Георгиев, П, 174.
НЕПРОГЛЕДНО нареч. 1. Без никаква видимост, напълно (тъмен). „Светкавицата“ летеше безшумно в пространството с шеметна бързина.., а срещу нея летят с невъобразима бързина огромните светещи тела на звездите, които изглеждаха като изрязани върху непрогледно тъмния фон: Елин Пелин, ЯБЛ, 51. Нощта беше непрогледно тъмна, тиха, пустинна — само звездите блестяха на черното небе. П. Вежй-нов, ДБ, 94, Сред мрака'непрогледно гъст/ стърчи злокобен силует / на някакъв грамаден кръст. Хр. Смирненски, Съч. I, 103.
2. С гл. съм, става. Означава, че някъде е много тъмно, не се вижда нищо. Пак пропяха петли и той пак си каза, че пеят лъжливо,.. и погледна към прозореца. Даскала видя — там бе още непрогледно. К. Колев, ТЕ, 122.
НЕЙРОГЛЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на непрогледен; непроницаеМост, непрозирност. В небесния купол се утаява-ха небесните ленти..: появяваха се все по-
