дълбока, с нищо непреодолима меланхолия. Др. Асенов, ТКНП, 102. // За препятствие, затруднение и под. — който не може или трудно може да се преодолее. — Не става дума за някакви пречки. Всъщност непреодолими пречки няма, дори самите пречки съществуват, за да бъдат преодолени. Ж. Шемтов, ФП, 13. Станка се разтрепера. Овладя я противно и непреодолимо малодушие. Г. Караславов, ОХ I, 282. Непреодолими трудности. Непреодолимо любопитство. Непреодолимо желание. Непреодолимо изкушение. Непреодолима умора. Непреодолима нужда да говори.
НЕПРЕОДОЛЙМО. Нареч. от непреодолим. Не бе я виждал отдавна, от дълги месеци, струваше му се понякога, че я забравя,.., че бе пречупил замайващата сила, която се излъчваше от нея и държеше като с ръка сърцето му, топла и нежна ръка, но непреодолимо силна. Д. Талев, ЖС, 321. Днес, като се качваше от столовата за мостика, стъпалата му се сториха непреодолимо стръмни: дотътра се все пак. Н. Антонов, ВОМ, 97.
НЕПРЕОДОЛЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от непреодолим. Силата на пролетта бушуваше вече в младата кръв на Росица с оная непреодолимост, с която бе разлистила дърветата и покрила земята със зеленина. 1Ср. Кръстев, К, 246. Методий предусети, че брат му казва нещо непредотвратимо, че изразява една непреодолимост и съдбовност. И. Вълчев, СКН, 560.
НЕПРЕОДОЛЯН, -а, -о, мн. непреодолени, прил. Който не е преодолян. Не ми вярвай, / когато мълвя „остави ме, / остави ме завинаги сам“. / То е само една неизвестност трагично / безименна, / и копнежа ми непреодолян. Ив. Пейчев, Избр. ст, 133. Дългът отдалечи отдавна Даню / от първата му обич в младостта, / но си остана непреодоляно / във него чувството на любовта. Бл. Димитрова, Л, 175.
НЕПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не се препоръчва, не е за препоръчване. Преди две години аз му [на инж. Сарафов] запретих да стъпва в канцеларията ми, заради неговите клеветнически и други непрепоръчителни действия пред покойния министър Ив. Велинов. Пряп., 1903, бр. 87, 4. Непрепоръчителна намеса. Непрепоръчителен подход. Непрепоръчителна методика.
НЕПРЕРЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Непрекъснат. В 999 година между България и Гърция са захвана непреривна война, която са свърши подир 20 години с покоряванието на България. Р. Каролев, УБЧИ, 27. На дясната страна срещу сарая видят са: селото Топхане,.. — едно непреривно движение от кола и хора.
Т. Шишков, ТС (превод), 137. Понеже законодателят там [където образованието е по-развито] са намерва в непреривно сношение с народа, той изучава неговите нужди и,.., тогази той приготвя закона. ДЗОИ I (превод), X.
— От рус. непрерывный.
НЕПРЕРЙВНО нареч. Остар. Книж. Без прекъсване, непрекъснато, непрестанно. Дишането са изпълнява в гръдите ни по едно естествено побуждение непреривно. Ч, 1870, бр. 4, 122. Лятно време работата са продължава от заран до тъмни вечери, а зимно време до полунощ, непреривно. 3. Стоянов, ЗБВ I, 66-67.
— От рус. непрерывно.
НЕПРЕРЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Непрекъснатост, непрестан-ност. Създава се.. единство и непреривност в дейността на ученическите организации, на научните кръжоци, физкултурни колективи, на работата в опитните полета, в дейността на родителските комитети и пр. РД, 1950, бр. 235, 2.
— От рус. непрерывность.
НЕПРЕСЁКВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Непрестанен, непрекъснат, неспирен, постоянен; непресеклив. Навън пороят продължаваше да плющи еднообразен, не-пресекващ, сякаш бе започнал от сътворението на света и щеше да се лее дори до неговата гибел, все тъй убийствено досаден. П. Бобев, К, 18. Негли това стана възмож-но само благодарение на безпределната им любов към изкуството и то се знае, на не-пресекващ труд. Ив. Димов, АИДЖ, 5. Тежестите на всекидневието, лишенията, борбата за прехраната на многобройното семейство не убиват нравствените му сили,.. Въпреки потока непресекващи грижи [Хр. Ботев] запазва трезвост на погледа и учудваща морална мощ. Лит. X кл, 146.
НЕПРЕСЁКВАЩО. Книж. Нареч. от непресекващ; непрестанно, непрекъснато, неспирно, постоянно.
НЕПРЕСЕКЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. За звук, глас и под. — който не прекъсва, не пресеква, който звучи продължително без прекъсване; непресекващ.
— Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
НЕПРЕСЕКЛЙВО. Рядко. Книж. Нареч. от непресеклив; непресекващо. Хубавата, истински хубава гайда е само нашенската — тракийската.. Голям мех, дебел пискун на дълго, непресекливо отгласящо ручило. П. Росен, ВПШ, 145.
НЕПРЕСЁКНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непресекващ (в 1 знач.); неспирен, непрестанен, постоянен, непресеклив, непрестаен. Нищо не се чуваше освен дрънкалките на скорците,., и размесените разногласии песни на жабите,.., смесени с
