от знаменитите смесени епархии, а именно: Охридската и Скопската влязоха вече в състава на нашата Екзархия... ний йоще един път се уверихме, че справедливото Императорско правителство иска непре-менното приложение на височайшия ферман за припознаването на нашата духовна независимост. Ч, 1875, бр. 1, 6-7. Работният ден започва от 8 часа сутринта и трае до 6 часа вечерта. Определените по този начин работни часове трябва да бъдат презполовени orri 1 час непременна почивка. Хр. Даалиев, ТИА, 124.
3. Неотменен, неотменим. Настоятелството счита за свой непременен дълг да Ви представи долуизложеното и чрез това да Ви даде възможност да видите какво е сторено досега по тоя въпрос. Пряп., 1903, бр. 85, 2. Тие [умствени] способности му са дадени не за да загинват, заглъхват в него, нд за да ги развива той правилно, да ги обогатява и да се ползува от тях за свое добро. Това е непременна длъжност на човека, защото е вечна, неизменна правда. ПСп, 1876, кн. 11-12, 28. // Неизбежен, неминуем.
— Но кой ще е тоя неизвестен благодетел, който спаси мене от опасност, а Огнянов от непременна гибел. Ив. Вазов, Съч. XXII, 59. С този начин той наконец добил змея и стрелите си натопил в неговата жлъчка, от която те станали ядовити и показвали непременна смърт. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 49.
4. Наложителен. Колкото по-скоро се събори този балкон, който и по конструкция противоречи на вътрешността на черквата, толкова по-добре. А ако се има непременна нужда от него, то той може да бъде колкото е възможно по-малко вдаден в квадратното пространство. Пряп., 1903, бр. 26, 3.
— От рус. нспрсмсннмй.
НЕПРЕМЕННО нареч. 1. На всяка цена, въпреки всички пречки; безусловно. Аз отдавна имах на устата си един интересен епизод, исках непременно да го разкажа и то при общо внимание, затова нетърпеливо поглеждах към другите и най-после отидох при тях. Й. Йовков, Разк. Ill, 129. Въпросите, които ги [моите домашни] събуждаха сутрин, бяха: Какво дават днес? С кой артист? Коя артистка? Ах, тя е чудесна! Да идем, непременно да идем! Елин Пелин, Съч. IV, 150. Трябва да внесем за пушките утре двесте лири непременно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 53. Брациговци искаха непременно да се гарантират за тяхното участие в защита на градеца. К. Величков, ПССъч. 1,114.
2. Без съмнение; сигурно. Казах й, че Радко си има друга приятелка в село,.., че непременно ще измами и ще изостави Сладунка после. Ил. Волен, МДС, 23. -— Причината на отчаяното му решение да прекрати дните си сам, не може да бъде друго освен нравствена — какво именно? Любов, непременно. Ив. Вазов, Съч. X, 12. В някакво оо-бродушно злорадство той бърза да намери по-скоро тъкмо тая страница,.., дето стои предсказанието, че след една година, след две може би, но скоро, твърде скоро, едно царство ще пропадне..това ще стане, непременно ще стане. Й. Йовков, Разк. III, 73-/4. — Къщата на Ганчовски е нагоре, ако е тръгнал за дома си, той непременно ще мине оттук. Г. Караславов, Тат., 157.
НЕПРЕМЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е точно определен, който надхвърля определен размер, степен, граница; неизмерен, неотмерен. Понеже беше много висок, той вървеше бързо с широки, непре-мерени крачки.
2. Който не е преценен, премислен добре, преди да се направи, прояви. Към питомците си проявяваше непремерена сдържаност и с тях се държеше прекалено строго.
НЕПРЕМЕРЕНОСГ, -тта, мн. няма, ж Отвл. същ. от непремерен; неотмереност.
НЕПРЕМЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е премислен, обмислен достатъч-но добре; необмислен, прибързан. — Ям си и си пия колкото искам -.. — Щом успяваш в тия скъпи военни години... Той ме погледна бързо. Веднага ми стана ясно, че разбира много добре моя непремислен намек. П. Вежинов, ЗНН, 40. Една непремислена работа, една погрешка, която у другиго никой не би съгледа#, става много тежка, ако я стори учител. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 64. Работа непремислена, ке излезе тиква или любеница. Погов., СбНУ IV, 239. Непремис-лено решение. Непремислени думи. Непремислена реплика.
НЕПРЕМЙСЛЕНО. Нареч. от непремислен; необмислено, прибързано. То [лекомисленото дете] трябува да се държи много стегнато, каквото да може да се удържи, за да не лети непремислено, та да падне в погрешка. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4,
356.
НЕПРЕМЙСЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непремислен; необмисле-ност.
НЕПРЕОДОЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. За усещане, чувство, състояние, обикн. неприятно — който не може или трудно може да се превъзмогне, преодолее. — Непреодолимо стеснение и свенливост сковаваше езика му, ръката му, волята му, особено пред чужди люде — едвам ще пророни няколко, често пъти забъркани думш Д. Та-лев, ПК, 202. Тогава селото,.., се давеше в непреодолима нищета и глад. През годините на войната управниците бяха изгребали и последното зрънце от житниците. А. Каралийчев, С, 175. Още като се озовали на главната улица, той [Виктор] забелязва Лиляна., изразът на лицето й внушава една
