Page:RBE Tom10.djvu/937

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


характеризирва навсякъде консервативните партии, се проявяваше фатално и тук. С. Радев, СББ I, 88. Неподатливост и недоверие към всичко чуждо.

НЕПОДАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неподатен; неподатливост. Чувството на равенство [у славяните] и на неподатност към пресия или первенство било е толкова силно, щото старостите или жупаните са се карали помежду си. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 116.

НЕПОДВЙЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не извършва никакво движение, който не се движи. Един около шестдесет и пет годишен старик във вехти доче-ни дрехи,.. лежеше изтегцат, неподвижен на паважа, до самата трамвайна линия. Д. Калфов, Избр. разк., 129. Тя не го слушаше и седеше все тъй неподвижна, със свити нозе, върху колената й лежаха малките сухи ръце и те някак безпомощно неподвижни. Д. Талев, ПК, 464. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин, Съч. I, 49. Листакът стоеше неподвижен в задрямалия въздух. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. Големият и тежък локомобил с незапалвано още огнище, с повален комин и с неподвижно ремъчно колелр, стоешег като вързан и притихнал звяр. И. Йовков, Ж 1945, 124. От върха на пирамидата Сахара изглежда като океан,.. Никакви признаци на живот или движение няма да забележите върху тия неподвижни безгласни пясъци, които поразяват повече и от самата стихия. Стр. Кринчев, СбЗР, 364. Стоя неподвижен като изтукан. Неподвижни като статуи. Неподвижни тела. Неподвижни клони. Неподвижна фигура. Неподвижен въздух. И За поза, положение й под. — при който не се извършва никакво движение. Тъй както беше прострян в неподвижно положение, с глава небрежно увита в нечиста кърпа,.., той приличаше на мъртвец. Ив. Вазов, Съч. IX, 118. Жената долу седеше все в същата неподвижна поза сложила крак върху крак и леко извила глава настрани, така че той я виждаше в гръб и профил. Ем. Манов, БГ, 56. Часовете минаваха. Той смени неподвижното стоене с безкрайно ходене от единия до другия край на стаичката. Ст. Дичев, ЗС I,

355.

2. Който мъчно, бавно се придвижва, защото е лишен от пъргавина, лекота; тромав, тежък. Макар да си беше тежък и неподвижен и дори до най-близките места да не тръгваше пеш, по него време Манолаки често се виждаше по пътищата. Й. Йовков, ЧКГ, 75. Тези реакционери бяха синове и внуци на ония стари неподвижни потурлии чорбаджии, които някога седяха кръстом ноги на кафеджийските тошкюни. Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 399. Ако Нено и Нено-вица биле лениви и неподвижни, то тяхно-то дете било живо и пъргаво. Л. Караве-лов, Съч. VII, 22.

3. Който не може изобщо да се движи. Га-нуш бе вече напълно оздравял. Само трите пръста на дясната му ръка останаха свити и неподвижни и затова сега държеше пушката в лявата ръка. Д. Ангелов, ЖС, 592.

4. Прен. За лице, очи, поглед и под. — който е застинал и е лишен от изразителност, жи-вост; безизразен. По апатичните и неподвижни лица на съдиите лежеше както всякога онова невъзмупгимо съдийско търпение и равнодушие. Елин Пелин, Съч. I, 194-195. Всички слушаха, но мнозина не гледаха вече тоя, който говореше. Очите им, неподвижни и съсредотрчени, гледаха някъде в пространството. Й. Йовков, Разк. III, 54-

55. Бледо беше не само лицето, сините му очи имаха същия белезникав цвят и може би затова погледът им беше така тежък, неподвижен, като че ли мъртвешки. Г. Рай-чев, Избр. съч. II, 219. Зад черното орехово бюро седи същият оня човек. Пак това лице, сякаш дялано от гранит, неподвижно, тъмно. А. Гуляшки, Л, 520.

НЕПОДВЙЖНО. Нареч. от неподвижен; без да се движи. По едно време вижда, че дядо Васил лежи неподвижно по гръб, а под него земята е почервеняла от кръв. Сп. Кралевски, ВО, 95. Ръцете й [на Евгения] висеха неподвижно край плътното расо. Ст. Дичев, ЗС I, 620. Той дълго стоя там с подпряна на длан глава, с очи втренчени неподвижно в тъмнината. Елин Пелин, Съч. I, 98. Струваше ми се, че духа топъл вятър,.., но вятър нямаше. Заоухата стоеше неподвижно. Ем. Станев, ЯГ, 109.

НЕПОДВЙЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неподвижен. Стори му се [на фон Гайер], че в тишината на слънчевия ден, в безжизнената неподвижност на морето,.., имаше нещо страшно. Д. Димов, Т, 357. С пухтене и цял в облаци и дим, влакът спря на перона. Още едно изпъшкване на локомотива, още един димен облак,.., и за миг настана пълна неподвижност и тишина. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Нареди как да го [лекарството] взимам и предупреди: Но то не отменя режима за неподвижност. Няма да ставате, няма да местите крака си. Ст. Даскалов, ЕС, 296. Въздухът над полето трептеше като запален... Над града виснеше в някаква мъртвешка неподвижност грамаден дловномътен облак. Д. Ангелов, ЖС, 360.

НЕПОДВЛАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. с предл. на. Който не се поддава, подчинява на властта на някого или на нещо. Но у нас имало свободна воля и с нейна помощ може да се спасим от дяволските изкушения, като достигнем неизменност,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл