сиромах селянин, не е въистина неповинен. БДн, 1857, проб, бр., 8.
— От рус. неповинный.
НЕПОВЙННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на неповинен; невинност. Ако наистина той имаше грешка, трябуваше да го уловят явно. Но те знаеха, че няма той грешка.. Всички тези обстоятелства показуваха тяхната злоба и Христовата неповинност. КТЕМ, 543.
НЕПОВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. 1. Който е, става, извършва се против волята, желанието на някого; нежелан, нежелателен. „Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че не-поволни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда“. Н. Райнов, КЦ, 127. На нашата майка, земя черноземна, / народът ни винаги верен оставал. /../ В злочести дни само войник е отивал, / но храбър е бил, че за него войната / все труд е усилен, макар непо-волен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 8. Гурбетчия от гурбет се връща, конче шиба към бащина къща: / Ей додея гурбет непо-волен — /здрав замина — сега иде болен. Ц. Церковски, Съч. I, 166. Умори се Марко да почива. / „Марковице, ставай ми от скута, / донеси ми вино тройгодишно, /../ да раз-туша мое сърце грижно. / Ми дотегна отдих неповолен, /.. / ако стар съм — не съм хил, ни болен“. Ив. Вазов, Съч. II, 82-83.
2. Който е, става, извършва се без участието на волята; неволен, несъзнателен. Опразват се турски села, бежанците / печални и плахи напущат родина, / към изток ги гони страхът неповолен... Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 72. А през запречените ство-ли, / из безприютни глъбини, / залутан стон за милост моли / и в неповолен грях вини. Д. Дебелянов, С 1946,96.
НЕПОВОЛНО. Поет. Нареч. от неповолен. Но нижеха се дните, и в забрава, / не сетих аз, че вино не остава / и неповолно стигнах до фалит. Д. Дебелянов, С 1946, 116 .И полежах, час подремнах, / съних зло проклето: /.. / Скокнах — болно, неповолно / трепна ми сърцето. П. К. Яворов, Съч. I, 34.
НЕПОВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който не може да се отмени, да се промени, да се върне; неотменим, невъзвратим, неповратим, безповра-тен, безвъзвратен. Зла прокоба, / слука не-повратна: / здрава легна, / здрава се не вдига [Здравка]; Ц. Церковски, Съч. II, 250. И ако във времето на предаването сулшта [на стоката] се намери точна, продажбата е не-повратна. Но ако са докаже неточна, купувачът има избирателното право и може да развали продажбата. ДЗОИ III (превод), 56.
НЕПОВРАТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неповратен. И там на плана преден / старинните палати спят, / с не-повратимата съдба/и с тежкото предчувствие за края! Н. Хрелков, ДД, 241.
НЕПОВРАТЙМО. Остар. Книж. Нареч. от неповратим; неповратно. Апетитът ми неповратимо изчезна, нямаше никаква опасност да се възвърне. Г. Краев, СТ, 6. Бу-девска разказва, че в големия си опит е дошла неповратимо до убеждението: няма актьор, бил той и най-големият, който да не е създал отначало образа си, отрупан с ненужни подробности, които по-късно да не са отпадали. Ст. Грудев, АБ, 155.
НЕПОВРАТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който трудно се движи, не е ловък, бърз в движенията си; тромав. Противоп. ловък, чевръст. Запшил дъх, той съгледа два биещи се огромни глигана .. „Как могат да са толкова пъргави тия грамадни зверилища! — чудеше се човекът. — Гледаш ги такива едни неповратливи, а то...“ ЛР, 1979, кн. 2, 19. Шепата храбреци се мятаха сред тежките и неповратливи железни чудовища,.., сечаха наляво и дясно и падаха един след друг под конските копита. А. Дончев, СВС, 778. Симеон, като знаеше,.., че угрите няма да се решат да воюват в зимни условия, защото конницата им ставаше непов-ратлива в снеговете,.., на свой ред беше сигурен, че войната с угрите няма да започне по-рано от пролетта. А. Гуляшки, ЗВ, 412.
2. Прен. Който не може, не умее да действува ловко, дипломатично при сложни положения. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия,.. Тодор Бурмов, човек умен, религиозен, не беше за тази работа, той е кабинетно устроен, политическата стъгда го плаши, всеки рязък завой за него е труден, той е неповрат-лив. Т. Жечев, БВ, 120-121.
НЕПОВРАТЛЙВОСГ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на неповратлив.
НЕПОВРАТНО. Остар. Книж. Нареч. от неповратен; неотменимо, невъзвратимо, неповратимо, безвъзратно, безповратно. Той беше решил окончателно, неповратно, че между него и нея не можеше вече връзка да има. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 173. Император Юстин 2-й,.., постави за градоначалник в Цариград едного съдника,., и прогласи, че неговите пресъдби да ся изпълняват неповратно. П. Р. Славейков, ПИ, 5.
НЕПОВРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който не е вреден; безвреден. Не отбягнувай и недей се отяг-чава, за да возблагодарит свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания, които ся неповинни и неповредни, сиреч като за играчка, разговорка, пеяне и пр. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 721.
2. Прен. Непокварен, неразвален. Благодарете от все сърце отца небеснаго, защото ви е опазил неповредни до днешния ден, за ваша доброчестина. И. Ненов, ЧГ (превод), 49.
