арендатор, прекупвач, предприемач, комисионер и под.), която се създавд в бившия СССР през периода на НЕП-а (Новата икономическа политика), започнал в началото на 1921 год. и продължил до втората половина на тридесетте години.
НЁПМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до непман. Непманска политика.
НЕПОБЕДИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не може да бъде победен. — Та ти ли си славният, непобедимият Ивайло? Бог да те закриля, синко. Ив. Вазов, Съч. XXI, 33. Треньорът изведнъж се видя изправен пред силно изкушение. С такъв играч отборът му можеше да стане непобедим. А. Мандаджиев, ОШ, 56. Почува се, което и ти [Рашид бей] трябва да си чул, че московецът пак се готви .. и сега, ако му стъпи кракът у Турско, през Дунава няма вече да се връща .. Сила е той и сила непобедима. Ц. Гинчев, ГК, 237. Исак, великият севастократор, великият началник на непобедимите легиони, е роб у Асеня. В. Друмев, И, 16. Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим / след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни. Хр. Ясенов, Събр. пр, 104. Непобедима армия. Непобедим народ.
2. Прен. За състояние, чувство и под. — който се проявява във висока степен и не може да бъде преодолян; непреодолим. Страшната горещина съвсем го разслабва-ше, разтапяше сякаш мозъка му и, обхванат от непобедима леност, той лежеше без ни една мисъл в главата си,ибед всяко желание за каквото и да било. И. Йовков, ПК, 108. Веригите, дрехите на затворник не намаляваха израза на сила, на непобедима воля и самоувереност — също тъй както бе у Ивайло. Ог. Загорчи нов, Избр. пр III, 499. Стаята беше широка и Софка не бе я затоплила добре — от залисия или пък от непобедимия вече страх пред утрешния ден, да не би топливото да не стигне до края на зимата. Д. Талев, СК, 65. Непобедима омраза. Непобедимо малодушие. Непобедима носталгия. Непобедимо отвращение.
НЕПОБЕДЙМО. Нареч. от непобедим. Градът непрестанно, непобедимо, мъчително ни привличаше, ставаше no-мил от по-рано, като близко болно същество, което сме изоставили от егоизъм. К. Константинов, ПНГ, 12. Благородното му лице,.., подкупваше непобедимо сърцата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70.
НЕПОБЕДЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на непобедим. Страстната любов към родината и .., вярата в освободителката Русия — това са двата основни мотива на литературата на нашето Възраждане .. Това е фанатичната вяра на Ми-чо Бейзадето и спокойната увереност на чорбаджи Марко в непобедимостта на Русия. В. Йосифов, Избр. тв I, 69. — Ето например братушките бият германците на Източния фронт. изтикали са ги чак в Румъния, а у нас все още има хора, които вярват в непобедимостта на германското оръжие. К. Калчев, ЖП, 474.
НЕПОБЕЛЯЛ, -а, -о, мн. непобелёли, прил. Който не е станал бял, не е побелял. • Побелял-непобел ял. Разг. Косите побелели-непобелелц, децата облечени-не-облечени, изучени-неизучени — той не се отчайваше. Йв. Шишманов, СбЦГМГ, 66.
НЕПОБОРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Книж. Който е трудно или невъзможно да се преодолее или обори; непреодолим, необорим. Мъдрината не ся ражда по подражание, но от чувство толкози благородно и истинско, щото нема нужда от думи, за да са доказва непоборимата му сала върху человечеството. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 48. Днес в образования свят владее и съди една невидима, но влиятелна и често непоборима сила. Ч, 1870, бр. 2, 52.
— Що разумяваш? — Че не тряба человек да отказва нищо на оногоз, когото обича!
— Ти ли ми думаш туй, госпоже,.., ти, на която студенината ма замразява, ти, на която отказванията са непоборими! Н. Михайловски, ПА (превод), 155.
НЕПОБУТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в първоначалния си вид или във вида, в който е оставен, който не е използуван, от който не е взето нищо; недокоснат, непипнат, непокътнат. Той отвори след туй долапите — чеизът на Мария, трупан от години, си стоеше непобутнат. Й. Йовков, ЖС, 199. В стаята на Найден леглото бе непобутнато. В. Геновска, СГ, 466. Синката земна повърхност беше покрита със зелен невинен зоравчец, непобутнат от никоя ръка, може би само от стъпките на бе-логръдите сърнета. 3. Стоянов, ЗБВ И, 202. Евстати мълчеше. Нещо изведнъж се пречупи в него,.., обхвана го някаква странна умора. Така си и седеше пред него закуската — непобутната. А. Гуляшки, МТС, 72.
НЕПОВЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Невинен. Не сме родени ни беглеци да бъдем, ни пленници; едно изчадие на ромейска вяра иде при нас, та в името на Христа лее кръв неповинна — и убива християни. Н. Райнов, КЦ, 139. Ако би имало нужда да мразя някого, затова че имал такова или онакова мнение за моите поетически творения, то аз трябаше да намразя най-първо г. Даскалова (..), а не не-повинните в тоя случай редактори на „Български преглед“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 309. — Не, очевидно ония хора в планините страдат от кокоцш слепота! Ще въоръжат неповинните в нищо човешки маси — тълпите ще въоръжат! А. Стра-шимиров, Съч. V, 269. Суетно ся кълнеше
