ВДБ, 32. // Разш. Неодобр. Обличам; на-мъквам. — Не те ли е срам, бе! Я се погледни. Довчера ходеше окъсан и бос като просяк, а сега си навлякъл нови дрехи, носиш гуменки и си натъпкал джобовете си с купони за хляб. А. Каралийчев, ПД, 71. — Слушай, ти какво си навлякла? — попита той [Сашо] объркано. — Ами нощница! — сопна се тя. П. Вежинов, НБК, 153. Навлякохме дрипи, сложихме кепетата на ниско остриганите глави. Ем. Манов, ПЯ, 34. Ши-нелче дрипаво, кой смее да ми каже, / че аз току-така навлякъл съм те теб. К. Христов, ПП II, 67.
2. Обличам прекалено много или прекалено дебели дрехи; намъквам. Рилко дойде отра-но в кафенето, навлякъл и овчарския ямурлук върху кожуха, сякаш готов веднага да потегли на дълъг път. А. Христофоров, А, 246. Натоварихме продукти,.., взехме неприкосновения запас спирт, аз навлякох всичките пуловери, плетени от майка ми, преди да тръгна за Сибир. Й. Радичков, НД, 128. Навлече три ризи една върху друга, направи малко пакетче от останалите си дрехи,.., обу обущата и седна в креслото с разтуптяно сърце: в шест часа трябваше да бъде готов и да тръгне. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 304. // Неодобр. Обличам някого, обикн. с прекалено много или с прекалено дебели дрехи. — Пак старата песен! Къщата! Децата!.. Какво разбират те сега от дрехи? Навлечи ги там колкото да не мръ-знат, а тук в къщи ще караме както досега. В. Бончева, АП, 18. Децата не могат да се закалят, защото бабите все ги навличат. навличам се, навлека се, навлеча се страд. и възвр. Освен с оръжие вълците се унищожават и с отравяне. За целта се за-колва овца, която се одира, а по тялото й се правят нарези с нож в месото. В нарези-те се поставя стрихнин и после постепенно се навлича кожата, като се почне от главата. П. Петков, СП, 34. Стаичката, която обитаваше, гледаше в сляпа и навъсена стена и [Нина] често се навличаше дебело, когато вън гореше жега. Л. Петков, ГЦ, 84. Инженер Мечков .. винаги ме подиграва, че когато съм в къщи, съм се навличала с вълнени жилетки и памучни чорапи. Д. Кисьов, щ, 359. Павел Брайнов,.., обличаше зимното си палто,.. Вярно, той беше малко зиморничав, винаги се навличаше повече, отколкото трябва. Б. Болгар, Б, 105. Навлякла се е с вносна рокля, навличам си, навлека си възвр. и взаим.
О Навличам / навлека нещо, някого на шията на някого Разг. Налагам, пробутвам на някого нещо нежелано. Пък те навсякъде се бъркат. Може да привикат Петър, ще му тропнат с крак и ще му навлечат на шията тази свинарка. Й. Петров, НЛ, 69. Навличам / навлека расо<то> (власени-ца<та>). Книж. Ставам монах (монахиня) или свещеник, покалугерявам се или се за-попвам. Миналото взе да ми става мило — мило; почувствувах, че и само с него може да се живей — и тогава ми мина през ума да навлека расото. Ив. Кирилов, Ж, 90. Когато навлече расото и се отказа от дом и семейство, монахът си представяше работата съвсем другояче: манастирът ще му бъде дом. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 508. Навличам / навлека усмирителна риза на някого. Книж. Усмирявам, укротявам някого. Народите трябва да навлекат на тези безумци [агресорите] усмирителни ризи. РД, 1959, бр. 272, 3.
НАВЛЙЧАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от навличам1 и от навличам се.
НАВЛЙЧАНЕ2 ср. Отгл. същ. от навличам2 и от навличам се.
НАВЛЙЧАНЕ3 ср. Геол. Образуване на навлак; надхлъзване. Понякога задното бедро [на полегнала гънка] се придвижва значително напред и може да надмине предното с цели километри. Надхлъзнатата част се нарича навлак, а явлението — нав-личане (надхлъзване). Геол. VIII кл, 41. Много често навличането напред може да достигне до няколко километра. В такъв случай то обхваща по-голяма област и ние следователно намираме една значителна част от земната кора навлечена напред върху отпред лежащите земи. Геол. IX кл,
69. Движението [на скалната маса] обикновено става по равнина на навличане, която може да бъде наклонена или хоризонтални. Р. Христов и др., Г, 93.
НАВЛО, мн. навла, ср. Мор. 1. Такса за превоз на стоки по водни пътища; фрахт. Сега морските навла бяха удесеторени и печалбите на републиката [Венеция] нарастваха толкова повече, колкото по-здрава набъбваше властта на турците. Д. Добревски, БИ, 159. Един глас,.., все човъркаше съзнанието му: „Какво ли наело ще вземе проклетата параходна компания?“ А. Гуляшки, ЗР, 22. От обслужването на вноса и износа през тая година е предвидено нашите кораби да икономисат 790000000 лева във форма на навла. РД, 1950, бр. 209, 3.
2. Остар. Цена за превоз на пътник с кораб. Мацко и морякът покачиха са на парахода и като си заплатиха наелото, разположиха се около вратата на салона, в който са на-мерваха децата... П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 49. Смал.. ся упъти в Хул, дето влезе в кораб, който отхождаше в Швецьш и с работение на него си изкара наелото. Й. Груев, ССП (превод), 127.
— От гр. vavXo(у).
НАВЛОСАМ. Вж. навлосвам.
НАВЛОСВАМ, -аш, несв.\ навлосам, -аш, св., прех. Остар. Наемам кораб, лодка и под. за превоз на стока или пътници. Ко-рабленачалникът, когато са намерва в мес-
