обикн. с влачене нещо; намъквам. Тя [кулата] беше съборена, та Шеремет бег заповяда да разпънат кожената му шатра в двора на една къща,.. Преди да забягнат, стопаните бяха навлекли вътре сламата и сеното заедно с различна покъщнина. Ем. Станев, А, 225. — Дошли хората да ми кажат, че ще гласуват за мене.. Кой знай каква кал са ми навлекли. И. Йовков, М, 129. На този камък през дъждовните дни водата беше навлякла тиня и плевак. Ем. Станев, ЯГ, 35.
2. Вкарвам, докарвам нещо в голямо количество или много неща; намъквам, надо-мъквам. Навлякохме съчки от гората и запалихме огън. // Разг. Неодобр. Донасям обикн. много неща или довеждам мнозина, които се преценяват като нежелателни, излишни. Като си види жилището, обзема го същински бяс. Лиса,.., пет пари не дава за такива мрачни същества като язовеца... Та нали е навличала през зимата разни мръсотии вътре, гледа отнякъде и се смее на яростта му. Ем. Станев, ПГ, 105. Навлякъл в къщата си разни вехтории от битпазар. А На рождения си ден навлече вкъщи целия си клас.
3. Прен. Ставам причина за появата на нещо лошо, неприятно; докарвам2. Нетърпимостта към чуждите убеждения,., са му навличали многократни обвинения от съвременниците му. К. Величков, ПССъч. VIII, 9. Размирните времена в царщината им подсказвали да си не навличат враг. П. Спасов, ГЛЗЗ, 14. Събуждане съзнанието на македонските българи се дължи в голяма степен тям [на братя Миладинови], и с тая си патриотическа деятелност те са си навлекли омразата на гърците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 13. навличам се, навлека се, навлеча се страд. навличам си, навлека си възвр. от навличам1 в 3 знач.
НАВЛЙЧАМ СЕ несв.; навлека се и (диал.) навлеча се св., непрех. 1. Разг. Неодобр. Обикн. мн. и 3 л. ед. Мнозина или голямо количество от нещо идваме, отиваме, оказваме се някъде, където присъствието ни е неподходящо, където сме нежелани, некане-ни; надохождам, надомъквам се. — Там има още няколко души дриплювци, вагабон-ти,..; и в това кафене се навлякоха. Ив. Вазов, Съч. VI, 86. Вечерта Хаджията измивал хамсиеното каче, а на дъното му имало десетина килограма развалена риба. Хвърлил я в реката, тя, пущината, да вземе да се навлече всичката в кошчето. Чудомир, Избр. пр, 43. Появи ли се някоя спортна кола на паркинга, веднага се навлича цяла тълпа зяпачи. Подир малко време додоха и проче урсузи,.., навлякоха ся полека през съща вретица вътре, нарами секий по едно вретище. БД, 1857, бр. 8, 32.
2. Рядко. С влачене достигам до някъде или влизам в нещо. Този ден, преди да се стъм-ни, Отон се навлича в един боров млади-няк, разравя до сухо бодливата постеля и се предава на безпаметен, мъртвешки сън.
Н. Хайтов, ШГ, 131. След това една лъскава опашка се навлече в пещерата. Н. Хайтов, Л, 16.
О Навличам / навлека беля (пакост) <на главата> на някого. Разг. Създавам неприятности на някого, ставам причина нещо лошо да се случи на някого. А пък ти, момко, като думаш за свободата, аз да ти кажа, че нашите момчетии само беля ще ни навлекат на главите. Д. Марчевски, ДВ, 46. Дели Миндо пак отиде при овчаря Яни. — А бе ти луд ли си? Ония те дирят под лист и камък, а ти сам влизаш на вълка в устата. Хайде, опридай се, да не навлечеш и на мене пакост! — развика се овчарят. Ив. Гайдаров, ДЧ, 82-83. Навличам си / навлека си беля <на главата>, обикн. с нещо, с някого. Разг. Имам неприятности с нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, да услужа на някого, сам си създавам неприятности с нещо или с някого.
НАВЛЙЧАМ2, -аш, несв.; навлека и (диал.) навлеча, навлечеш, мин. св. навлякох, навлече, прич. мин. св. деят. навлякъл, -кла, -кло, мн. навлекли, прич; мин. страд. навлечен, св., прех. Разг. 1. Обличам или обувам дреха, облекло обикн. набързо или небрежно, като го нахлузвам, провличам по тялото (или върху част от тялото); намъквам, надявам. В къщи бе тихо — чуваше тракането на часовника в джеба на жилетката си. Някой дръпна от улицата връвта на звънеца и му напомни, че очаква новата кандидатка. Навлече сакото и стана да я посрещне. Ем. Станев, ТЦ, 19. Лина пи много Шампанско. Още преди полунощ се напи, съблече дългата вечерна рокля, в която се препъваше, и навлече синята работна престилка на Джони. М. Грубешлиева, ПП, 264. С един замах навлече пъстрата си бесмена рокля и като внимаваше да не тропне, влезе в кухнята. Ем. Манов, ДСР, 412. Тя [Станка] навличаше дебели, закърпени, вълнени чорапи, обуваше меки свински цървули,.., и така, нагласена, ситнеше след ралото, като се препъваше в камъните и блани-те. Г. Караславов, ОХ I, 362. Излизаше в пруста, бавно навличаше чехли и замислена, с уморени стъпки, тръгваше. К. Петка-нов, БД, 104. // Разш. Поставям нещо върху тялото си. — Бичовете още сега навлечете на левите си ръце — продължи Камараши-нът. Т. Харманджиев, Р, 39. Гласът му стана глух и старешки, сякаш той пак навлече бялата брада и гърбицата. Ст. Загор-чинов, ДП, 360. • Обр. През лятото София навличаше своята изтъркана, безцветна и прашна роба и заприличваше на отегчителна и занемарила себе си жена. К. Константинов, ППГ, 185. Глух кипеж почна: — както напролет кипи земята, за да поникват зелени стръкове пшеница — и нивите да навлекат зелено рухо. Н. Райнов,
