лязваше само при по-бързи алюри. Й. Йовков, Разк. I, 239. Че си бил кривоглед,..,/ това е дребен недостатък. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 185. Физически недостатък. Телесен недостатък. // Особеност във външния вид на някого, която се преценява като некрасива, непривлекателна. Де-чев намираше, че единственият му недостатък са зъбите — жълти, криви, и ги мразеше като чужди. X. Русев, ПЗ, 117-118. — Ще ретуширате устата и веждите, нали? — пита мелодраматично Беба, съзнаваща тайно недостатъка на своите малко неправилни устни. Св. Минков, РТК, 139.
4. Качество, особеност в характера, поведението на някого, която се преценява от определени позиции, схващания и норми като отрицателна. Има тоя недостатък в маниерите — общ на южните народи: говори с буйни ръкомахания. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 44. Той имаше недостатъка, когато е развълнуван, да пелтечи. Ив. Димов, АЙДЖ, 140. — Не ме познаваш. — Аз ли не те познавам? Ти имаш един недостатък, че си прекалено кротък и добродушен. Л. Ди-лов, ПБД, 100. Живял си в някой град,., и ето напущаш тоя злополучен за тебе град.. И тогава забравяш разочарованията и мъките, които ти е донесъл градът, забравяш дребните недостатъци на хората и си спомняш само хубавото. М. Марчевски, ОТ, 23.
5. Остар. Недостиг, недоимък. Самохвал-ството, било в живота, било в литературата, показва или недостатък на самосъзнание, или шарлатанско нахалство. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 264. — В Нан-си е следвал по медицината, но не е свършил, по недостатък на средства. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 75. От ден на ден недостатъкът от вода за консумация в столицата се чувствува все повече и повече. Пряп., 1903, бр.71,3.
НЕДОСТАТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. като сказ. опред. 1. Който е по-малко на брой, по количество или размер отколкото е нужно, отколкото трябва. Недостатъчни са тие пари, да може едно семейство да преживее с тях една цяла година, като задоволява поне най-необходимите си човешки потреби. Т. Влайков, Съч. II, 103. Плажът на Мамая е дълъг, но все пак недостатъчен за многото посетители. Г. Велев, КР, 89. Другите бяха въоръжени с карабини.., към всяка от които имаше по двадесет до тридесет патрона. Това количество патрони беше далеч недостатъчно за продължителен бой. Сл. Трънски, Н, 190. Понеже храната ни беше недостатъчна, всеки ден ощетявахме градинарите с по няколко зелки. Ив. Димов, АИДЖ, 38.
2. Който не отговаря напълно, в необходимата степен на определени изисквания, нужди, потребности. Въображението му [на
Бимби] беше съвсем недостатъчно, за да помисли за нещо извън болестта. Д. Димов, Т, 500. Тази заслуга не е малка, макар и недостатъчна да удовлетвори сопотските честолюбия на г. Вазова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. C. С. Бобчев,.., като стар книжовник, има опитност за редактиране. Само тая опитност, обаче, е недостатъчна. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 241-242. Недостатъчни аргументи. И Който се нуждае от допълнение, уточнение. Често пъти думите на песента му се виждаха недостатъчни и той cg впущаше в дълги и широки обяснения. Й. Йовков, ПГ,
45.
НЕДОСТАТЪЧНО. 1. Нареч. от недостатъчен. По всичко личи, че недостатъчно сте търсили възможности за увеличаване на производството. Д. Кисьов, Щ, 342. Студентът се яви на изпит недостатъчно подготвен. А Напусна работа, защото бе недостатъчно добре платен.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо не е в необходимата степен, не отговаря напълно на определени изисквания. Недостатъчно е само да се събират сили и да се чака определен момент за действие, а борбата срещу корупцията трябва да започне още сега.
НЕДОСТАТЪЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. 1. Качество на недостатъчен. Не стана Пъца началница: едно поради интелектуална недостатъчност, и друго, заради туй пусто фамилно име Балканска, което й разваляше автобиографията. Ем. Манов, В, 53. Критиката на Мах и общата теория на относителността открили недостатъчността и на този аргумент. Ив. Въжа-ров, ИН (превод), 13. Парична недостатъчност.
2. Мед. Със съгл. опред. Вродено или придобито болестно изменение на орган, което се характеризира с неспособност да се изпълнява в необходимата степен определена негова функция. Нови, с голям ефект препарати се използуват успешно при лечението на артериосклерозата, на коронарната недостатъчност, хипертонията. РД, 1961, бр. 289, 3. С най-добър успех изкуственият бъбрек се прилага при болни с така наречената остра бъбречна недостатъчност. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Сърдечно-съдовата недостатъчност е състояние, което се характеризира с несъответствие между притока на кръв към сърцето и оттока на кръв от сърцето. Оттичането на кръвта от сърцето е затруднено. М. Василев и др., ВБ, 157. Болните, наред с дихателната недостатъчност, имат и контузия на гръдния кош, счупвания на кости и др., при което е трудно или противопоказно да се прави изкуствено дишане. ВН, 1961, бр. 3108,
4. Синдром на придобита имунна недостатъчност.
