2. Остар. Без някой да се досети, усети; неусетно. Внушителното., встъпление се употребява, когато ораторът има да представи в словото си някой предмет, който не е по угодата на слушателите,.., като ги олюбопитствува да ги приготви недосетливо, за да чуят с благодарение онова, което, ако се кажеше направо, би им възбудило негодувание. Д. Войников, PC, 243.
НЕДОСЕТЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недосетлив; несъобразител-ност. — Къде е? — Кой къде е? — отрониха в недоумение устните ми. — Бутилката, кой... Ти като че ли за сефте посрещаш гости... Горо беше прав да ме упреква за моята недосетливост. Тонич, ГЗМ, 56. Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите.. Мич-кин отново почна да ругае, но сега вече своята недосетливост. д. Димов, Т, 607. Раздразнена от неговата недосетливост, тя му се караше шепнешком със сключени вежди. В. Райков, ПВ, 93.
НЕДОСЕЩАНЕ, мн. -ия, ср. Проява или качество на недосетлив човек. — Ако пък не сте изпратили тези хора да оберат куршумите предварително, то е само защото не сте се досетили! Недосещането не освобождава от подозрения и вина. Г. Стоев, Зав., 74. Ала и за невястата й бе мило. Тя бе уверена, че това, дето го разправя майка й, не го прави тя от лошо сърце, ами от недосещане. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 230.
НЕДОСПАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недоспя си като прил. 1. Който не си е доспал, не се е наспал. Стресна го дрезгав глас на недоспал човек, който извика:
— Стой! — и попита за парола. Ем. Станев, ИК III и IV, 525. Недоспали, гладни, окървавени, капнали от умора, те [партизаните] все пак упорито продължаваха борбата. Победата, която беше близо, ги окриляше. Ем. Коралов, ДП, 142. Подранили и недоспали хора заприиждаха отново. Кр. Велков, СБ, 134. • Спал-недоспал. Разг. Работата ми е такава: винаги на палубата
— и в дъжд, и в сняг, спал-недоспал, ял-не-доял. Г. Друмев, УКР, 36-37.
2. Който изразява, че някой не се е наспал. Наблюдавах открито момъка и се радвах. Туристически обувки, доста очукани,.., черно, станало вече сиво палтенце,.., обветрено лице с недоспали очи. В. Андреев, ПР, 206. Беше [Хаджията] с предивременно застаряло лице, зло, разстроено, недоспало. Д. Талев, ГЧ, 213.
НЕДОСПЙВАМ СИ, -аш си, несв.; недоспя си, -йш си, мин. св. -ах си, св., непрех. Спя малко, недостатъчно, за да се наспя. Щом си недоспи добре, утре каква работничка ще бъде. Кр. Григоров, ПЧ, 33-34. Не-доял си,/ недоспал си,/ морен,/ потен,/ цял във сажди/ и в масла — / лети,/ лети,/ лети!... В. Марковски, Избр. пр II, 86. Всяка вечер закъснява и си недоспива.
НЕДОСПИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недоспивам си. Пред уморените му [на Христо] от недоспиване и напрягане очи всичко наоколо се движеше и всяваше страх. Б. Геронтиев, Б, 97. Отслабнал е от редовно недоспиване.
НЕДОСПЯ СИ. Вж. недоспивамси.
НЕДОСТАТЪК, мн. -тъци и (остар.) -тки, след числ. -тъка, м. 1. Отклонение от нормалния вид, изглед, устройство, структура или функция на нещо; дефект. Коминът над огнището имаше някакъв недостатък. Т. Влайков, Пр I, 4. Който закъснее или се покаже на прегледа с разни недостатъци в оръжието или в сбруята на коня си, ще бъде наказан според военния закон. А. Гуляш-ки, ЗВ, 30. Там пък, където работата е била no-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното врем$ зрличаваха много от тия недостатъци. И. Йовков, Ж 1945, 208. При строежа на новата сграда са допуснати много недостатъци. Д Недостатък на машина. Недостатъци в организацията на труда.
2. Недостатъчно издържана, слаба в качествено, идейно-художествено и др. отношение страна на нещо, обикн. художествена творба, научно съчинение и под.; дефект. Въпреки безспорните си недостатъци,.., „Иван-ко“ издържа изпита на времето и остана в българската литература като голяма народ на възрожденска реалистична героична драма. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Недостатъците в литературните произведения Пенев търсеше като следовател, който издирва престъпни деяния. М. Кремен, РЯ, 574. Величков се изчерви и скромно каза, че „Невенка и Светослав“ има недостатките на един опит, но той призна, че сам е учуден от силното впечатление, произведено от драмата му. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 200. При всичките недоспютки на повестта, които сега авторът забележва в нея, той не може да не помни, че тя е излязла от дълбочината на сърцето му. В. Друмев, НФ, III.
3. Нарушение в нормалния външен вид или устройство на тялото на човек или животно или на негови отделни части, органи и функции; недъг1. Вълкя, по-голямата, бе работ-на мома, но имаше гърбица, недостатък, който я правеше сприхава, свадлива. К. Петканов, ОБ, 138. — Блазе им! — ще пекат с въздишка тия, на които прирооен недостатък, болест или нещастен случай е подкосил нозете или е разклатено общото състояние на здравето им. Ал. Константинов, Съч. I, 89. Беше сляп с едното око [конят] и накуцваше, но единият недостатък съвсем не го загрозяваше, а другият се забе
