недоброжелателен; недобронамерено, зло-желателно. Омразата бе минала и въз жена му „гъркинята“, както недоброжелателно я наричаха. Ив. Вазов, Съч. XIV, 149. —Дайте да видя заповедта. — Заповед ли? Каква заповед? — сега цивилният мъж измери учудено и същевременно недоброжелателно домакина. — Заповед за арестуване. Г. Караславов, ОХ IV, 294-295.
НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. О тел. същ. от недоброжелателен; зложелателност, недоброжелателство, недобронамереност. Усещам, че е заобиколен от недоброжелагкелност и завист.
НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Недобронамерено, неблагосклонно, лошо разположение или отношение към някого; зложелателство, недоброжелателност, недобронамереност. Тая книга не е пусната в продажба; авторът раздаде само няколко екземпляра на приятелите си, защото другояче, .., не би могъл да избегне недоразуменията, които непременно биха се породили от глупостта и недоброжела-телството .на хората. Л. Стоянов, Худ., 1909, 23. Не криеше своето недоброжелателство към младия си колега.
НЕДОБРОКАЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма добро качество; лошокачествен. — Вие сте приели недоброкачествена стомана, господин Динков, ощетили сте държавата с милиони левове. А. Гу-ляшки, Л, 472. Чистият патриотизъм не е лошо чувство. Но обикновено той се сервира на публиката примесен с разни недоброкачествени подправки. Б. Шивачев, Съч. I,
17. Недоброкачествена работа~ Недоброкачествен ремонт.
НЕДОБРОКАЧЕСТВЕНО. Нареч. от недоброкачествен; лошокачествено. Работници, Които работят недоброкачествено, получават по-ниско възнаграждение.
НЕДОБРОКАЧЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недоброкачествен.
., НЕДОБРОНАМЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма добри намерения, който не е склонен, не желае да прави добрр на другите; недоброжелателен, зложелателен. Недобронамерен човек.
2. Който е израз, проява на недобри намерения; недоброжелателен, злонамерен, зложелателен. ПротивОп. благонамерен. Недобронамерено изказване. Недобро намерен поглед.
НЕДОБРОНАМЕРЕНО. Нареч. от недобронамерен; недоброжелателно. — Ти ли си мухтарят? — попита го строго и недобронамерено възрастният турчин. Г. Караславов, Избр. съч. X, 33.
НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недобронамерен; недоброжелателност, недоброжелателство, зложелателност, зложелателство.
НЕДОБРОСЪВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не работи добре, съзнателно, който не изпълнява задълженията си както трябва; несъвестен, безсъвестен. Никога Слави не е бивал тъй недобросъвестен в работата си както сега. Д. Немиров, Д №9, 34. Ний вярваме, че министерството ще изучи тези оплаквания и ще спре екс-плоатиранието на нещастните работници от недобросъвестни надзиратели. Бълг., 1902, бр. 456, 4. Недобросъвестен студент.
2. Който е израз, проява или резултат на отсъствие на съвестно отношение към някого или нещо; безсъвестен. Отхвърляйки обвиненията против действителните членове като несъстоятелни и недобросъвестни, Друмев защищава в писмо .. честта на Васил Стоянов. М. Арнаудов, БДК, 139.
НЕДОБРОСЪВЕСТНО. Нареч. от недобросъвестен. Струва ми се, че най-недоб-росъвестно сме напуснали работата си. Й. Йовков, Разк. II, 202.
НЕДОБРОСЪВЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на недобросъвестен. Цанков и Греков, и двамата с лют нрав, се упрекваха взаимно в недобросъвестност и викаха един другиму: „Лъжец!“. С. Радев, ССБ I, 65. Адвокатите не с по-малко присърце бяха прегърнали интересите им и в увлечението на пренията не си щадяха взаимона-падки, .., укори в незнание, недобросъвестност. Ив. Вазов, Съч. IX, 27.
НЕДОБЪР, -бра, -бро, мн. -бри, прил.
1. Който е лишен от доброта, благородство в отношенията си към другите; лош. За някои свои съселяни, с които бе служил във войската и които познаваше като недобри хора, той се удивляваше, че са станали членове на партията. Г. Караславов, ОХ III, 427. Тези впечатления тя е използувала в работата си да даде героинята с характерното на една недобра, типична българска свекърва. Ст. Грудев, ББ, 57.
2. За постъпки, поведение, прояви, дела — който не отговаря на определени изисквания за доброта, морал и под.; лош. Тя [учителката] разказала за порядките в класа, за успеха и Ъисциплината, споменала имената на деца, които са извършили недобри постъпки. ВН, 1958, бр. 2051, 2. —Дааа, напоследък моралът твърде много западна. И лошото е, когато някои уж отговорни другари дават недобър пример в това отношение. П. Незнакомов, СНП, 21. Никога не го споменават в докладите за лошо, никога не му правят бележка и не го мъмрят за недобри прояви, награждават си го редовно с прочитни книги и с екскурзии в чужбина. П. Незнакомов, АБМ, 36. —Дано оог ви прости! Недобро дело сте извършили, Райко, с моя брат. Ст. Загорчинов, ДП, 158. Аз всеки ден/ все в no-зли помисли, в по-недобри/ желания отчаян се улавях. К. Христов, ИБ, 75. // За очи, поглед, усмивка
