нъци, всевъзможни глоби и недобори. Сл. Трънски, Н, 260-261. Та.,, какво да река:., не само не ще трябва да се плаща тази година и оттук натам, ами Диванът е наредил да се вземе и недобора за сушавите години. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 584. Тазгодишният ти данък е осемдесет лири, недоборите ти са сто и осемдесет, плащай да видим! ВН, 1958, бр. 2106, 4.7/ Разш. Парична сума, която не достига, липсва. Макар дружеството и да има много недобори в членовете си по тоя клон, все пак то е успяло да купи недвижими имоти на няколко души свои членове. Бълг., 1902, бр. 521, 2.
— Рус. недобор.
НЕДОБРЕ нареч. 1. По начин, който не съответствува на определени изисквания, правила, норми; не както трябва, зле, лошо. Големият му фес недобре прехлупваше високото чело. Ив. Вазов (К. Величков, ПССъч.1), V. Д Недобре ремонтирани машини. А Беше се представил недобре на конкурса.
2. Недостатъчно, в недостатъчна степен;,лошо, зле. Противоп. хубаво. Недобре разлистените върхове на овошките се изписваха красиво на синьото небе. Ив. Вазов, Съч. VIII, 106. Рабопюспособността на болния човек, на нервно разстроения и недобре от-починалия е рязко намалена. Н. Тонкин, НЗЛ, 55. Курсистите във вечерните курсове недобре работят за усвояване на учебния материал.
3. При глаголи, означаващи разбиране, тълкуване, осведомяване, възприемане и под.
— по начин, който не отговаря на истината; неправилно, лошо, неточно, невярно. Но добре или недобре познавали нарова си, тях-ната дейност.. — е в служба на тоя народ. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 21.
4. При гл. правя, постъпвам и под. По неподходящ, неуместен, несправедлив начин; лошо, зле. Той постъпва недобре с ко-легите си. А При срещата им той се държа недобре, без да прикрива лошото си отношение. А Напоследък се държи недобре с близките си.
5. При гл. като вървя, отивам, тръгвам, потръгвам, свършвам, понякога (разг.) с предл. н а. По неблагоприятен начин, с лоши последици и резултати; зле, лошо. И защо изнапокон така недобре тръгна живота им? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 311. Недобре тръгна в работата му, сполетяха го неприятности и в семейството. А Трябва да се направи нещо, заЩдто ако така върви, отива на недобре.
6. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, чувствувам се, става и под. В лошо състояние (физическо, душевно, материално); зле. Още на другия ден чичо Митуш се почувствува недобре^ наи третия — стана още по-зле и легна. И. Йовков, АМГ, 154. Нещо съм недобре, от преумора ли, от болест ли? А В къщи сме недобре, парите не достигат, старите боледуват, с децата проблеми...
НЕДОБРОВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който* се извършва, осъществява по принуда, не по волята и Желанието на вър-шителя; принудителен. Недоброволен труд.
2. Който върши, прави нещо не по своя воля или желание, а по желанието, волята на друг или поради принуда.— Днес ё празник за мене, че виждам Светослав гост мой, макар и недоброволен гост... Княже, ти никога не стъпваш при нас, но ние те обичаме: Ив. Вазов, Съч. XIV, 86.
НЕДОБРОВОЛНО нареч. Не по своя воля, желание, по волята и желанието на друг или по принуда; принудително. Кога пд-точно е бил изпратен Неофит втори път недоброволно в Света гора — на тоя въпрос както Бурмов, тъй и Карапетров и Димитров отговарят еднакво: в 1842 год. Ив. Шишманов, СбНУ XVIII; 322. Съдение-то на виновниците на кланята от Портата е било медлено, късно и недоброволно. П. Димитров, УК (превод), 22.
НЕДОБРОЖЕЛАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Недоброжелателство, недоб-рожелателност; зложелание. Дето са не престъпа напред, там е застой, там е недо-брожелание и тежнения към мъртвило и укаменливост. У, 1871, бр. 3, 133.
НЁДОБРОЖЕЛАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който не желае доброто на някого, който не е разположен благосклонно към някого; зложелател. Недоброжелателите на народа ни не ся засрамиха да нарекат малкото лятос* движение в Балкана руско побуждение. ДЗ, 1868, бр. 11, 42. Толкова злоумишлено поведение ние можахме да очакваме от турските и гръцки вестници, .., що са органи на нашите недоброжелатели, вечни врагове на славянщината. НБ, 1876, бр. 1, 23. Имам добри приятели, но имам и някои недоброжелатели.
НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не желае доброто на някого, който не е благосклонно настроен към някого; зложелателен, недобронамерен. Недоброжелателни негови колегц, са провалили защитата на дисертацията му.
2. Който съдържа иЛи който изразява недоброжелателство; зложелателен, недоброна-марен. Това му държане,изтълкувано като гордост, му спечели недоброжелателни погледи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 1. По едно време,.:, вратата на канцеларията се отваря и вътре влиза някакъв дебел господин, със златна часовникова верижка на шкембето и с явно недоброжелатёлна физиономия. Св. Минков, РТК, 191. Недоброжелателни думи.
НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛКА ж. Недобро-желателна жена; зложелателка.
НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛНО. Нареч. от
