види какво ще става. Тракторът приближи съвсем до „блока“. Ст. Даскалов, БМ, 15. Две момченца са се счепкали за една кофич-ка.. Две майки едновременно ще скочат, за да разтърват воюващите, всекиму да дадат неговото си. Б. Болгар, Б, 130, б) Прояви, постъпки, схващания и под. на лицето, за което се говори. Бива, бива, ама неговото на нищо не прилича.
НЕГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който не притежава необходимите качества, поради което не е подходящ да бъде из-ползуван, употребен; непригоден. Кацарят бе турил негодна дъгц, тя гниеше бавно и вмирисваше виното. И. Радичков, СР, 73. Стопанката я драсна веднъж върху палилото на кутийката, повтори, потрети, но никакво пламъче не се появи. Тогава ядосай ната жена викна: — Ех, че негодна клечка!
А. Каралийчев, ТР, 13. Той наистина беше хвърлил в потока няколко негодни набивки и имаше оправдание да говори така. X. Русев, ПЗ, 248. Негодното за износ грозде, останало след манипулацията, се изкупува задължително от винопроизводителните предприятия. РД, 1949, бр. 138. 5. Тоя съвет ви давам, защото за мене е ясно, че предметния негоден ръкопис е тайната за вйшите лигавения против мен. П. П.. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. Негодно семе. /I Който е повреден, развален и не може да се употребява. Машините — повечето от тях — се оказаха изведнъж негодни, развалени. А. Гуляшки, МТС, 261. Един дълъг дъсчен навес, под който бяха разхвърляни негодни рала, плугове, чебури.., приключваше правоъгълника на постройките. К. Пет-канов, ДЧ* 35. — Оръжие от казармите не може да се изнася. Може да се използува само укритото. Но това оръжие е негодно; на оръдията са извадени затворите, на пушките също. Ем. Станев, ИК I и II, 220. Земните трусове продължили. Почти всички оцелели дотогава постройки се повредили и станали негодни за живеене: ВН, 1958, бр. 2216,4.
2. За човек — който не може, не умее да се справи с определена работа или дейност неспособен, некадърен. Не щеш ли, ленивият и негодният в Бяла Черква ученик внезапно се промени: той се отличи с усърдие и с голяма бъзприемчивост. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. Книгите ли, голямата му бедност ли беше причината,.., но той беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Й. Йовков, ПК, 31. — Ако в цялата тази бригада аз излязох най-негодния, тогава за какво ми е да живея? Г. Караславов, ПМ,
105. Негодни чиновници. Негодни управници.
3. Прен. За човек — който е недостоен, подъл, лош. Писарят преещорено заруга болния от зъбобол: — Нали ти казвах, кмете: негодни са нашите хора. Липсва им съвест, не си гледат работата. Ив. Хаджимарчев,
ОК, 231. Поглежте само вий тез роби озверени/наоколо си... Тук е детрониран цар,/ днес най-негодният. К. Христов, Избр. ст, 128.
НЕГОДНИК, мн. -ци, м. Неодобр. 1. Човек, който няма способности и морални качества, който не е годен, не е способен да извършва някаква работа или дейност; некадърник. А сега изведнъж излизаше, че тоя човек на място е всъщност един негодник, че него не го бива ни за това, ни за онова, ни за нищо. Б. Райнов, ДВ, 169. —Да — каза лекарят. — Десетина франтове и негодници направиха кариера с нейна [на Ирина] помощ. Д. Димов, Т, 537. — Харен човек еДинката. Загоричане заслужава такъв даскал, щом е изгонило владишките негодници. Цв. Мицков, МЗ, 42. Златан отправи поглед към противосамолетната картечница, която предателски мълчеше,.. Както бе очаквал, около нея нямаше нито един човек от прислугата й. Проклетите негодници, както винаги, сигурно се шляеха някъде. П. Вежинов, ВР, 87.
2. Човек без морал, без нравствени добродетели; негодяй, подлец. Аз съм цегодник, аз съм крадец, убиец съм... убиец! .. Аз подкупих хора да убият шурея ми Ивана. Г. Рай-чев, Избр. съч. I, 215. Той имал годеница в Швейцария, която зарязал.. Ах, негодникът! Годеница имал в Швейцария, а на мене пише любовцо писмо! Ив. Вазов, Съч. XIX, 45-46. За него [Гогов] Михов беше напудрена кокона, негодник и подлец, който градеше кариера^ само върху близостта си с всесилни първенци като Златев. X. Русев, ПС,
106. Повярвала бях, че съм намерила човека, за когото мечтаех. Как много го обичах... А той... Негодник! Престъпник! И. Йовков, ОЧ, 123. А таД[в граничната зона] може да има бандити, и всякакви други негодници. М. Марчевски, ТС, 9.
НЕГОДНИЦА ж. Неодобр. Жена негодник; негодничка, негодяйка. — В къщи ви: наги ми казваха, че съм била негодница, че нищо не мога да върша — доверяваше му тя понякога през сълзи. В. Геновска, ПЮФ,
52. — Ти говориш тъй, като че тази девица е последната негодница. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169. — Къде закъсня, негоднице? Ей сега тук бяха моите роднини — те пиха и се веселиха, само аз не пих нищичко, защото тебе те нямаше! Св.Минков, ПШ, 77.
НЕГОДНИЧЕСТВО, мн, няма, ср. Рядко.' Качество наг негодник (във 2 знач.); не-годяйство. Борът обикновено Мълчи. Та и какво ли да им каже на тия незаконородени издънки,.. Какво общо има той с тия деца на произвола и брадвата,, когато имат тъй различни схващания за тишината и борбата, за негодничеството и за честта?
Н.Хайтов, 1ИГ, 174,
НЕГОДНИЧКА ж. Неодобр. Жена негодник; негодница, негодяйка.
