се говори. Страдаха не само отделни хора, но и цели народи, като неговия собствен народ — помисли той и ръката му неусетно се сви в юмрук. Д. Спространов, С, о. Неговият клас беше най-добрият в гимназията. Л Неговият екип подаде оставка.
4. Който е свързан с мястото, времето и др., при които живее, работи или при които се изявява, развива, съществува лицето, за което се говори. Манол беше израсъл при дядо Галушко, който по негово, време не бил дядо, а двадесет и пет годишен момък. А. Дончев, ВР, 26. Тръгнахме"веднъж по дирите на Реджепа, като подир вълк, и разбрахме, че се криеи в генгерлиците около неговото село. И. Йовков, В АХ, 100. От смъртта Гаравала не се уплаши и когато здрав и прав умря Данаил. Оттогава насам той чакаше всеки ден да се върне старото, неговото време, когато ще може пак да се разправя с живота и хората. С. Северняк, ИРЕ, 31. // За възраст, години — който е на лицето, за което се говори. Старият воденичар се разкекави, започна да охка, прибра се в къщи и легна .. Простинал ли беше, що ли, но той знаеше, че на неговите години бързо се мре. Г. Караславов, ОХ I, 443. Тичаше съвсем несвойствено за неговите петдесет години и много пъти пада на стръм-ната ливада. Сл. Трънски, Н, 151.
5. Който се отнася до, който е характерен, присъщ за лицето или предмета, за който се говори. Разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства. Ив. Вазов, Съч. XII,
165. Когато стигнах пролома и влезнах в него, аз не можах да устоя на съблазънта да повидя повечко от живописните негови завои и се оглъбих по-далеко. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Отговорът на Апостола разкрива неговата изключителна изобретателност и находчивост. Ив. Унджиев, ВЛ, 337. Че то неговата добрина и неговият разум имаше ли ги нейде? Т. Влайков, БСК I, 3 . И след. неговата смърт/ боят им нима ще стихне? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 123.
6. Който произтича, който е създаден, направен от лицето или предмета, за който се говори. Но всичко товд. само на неговия ли труд се дължеше? Й. Йовков, Ж 1945, 194. В иконостаса пред лика на божията майка мъждукаше кандило. Неговата слаба светлина играеше леко с мътните сенки на нещата в стаичката. Елин Пелин, Съч. I, 53. Сега,.., разговаряше с тези, които по негова преценка представляваха някакъв държавен или личен интерес. Ст. Дичев, ЗС I, 21. За да се определи мястото на един писател, естествено, трябва да се познава обстойно неговото художествено дело. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар. Сл. Трънски, Н, 101. // За художествено произведение, герой, образ от художествено произведение и под. — който е сътворен от лицето, за което се говори. В тази пиеса игра като зрял актьор Борис Ганчев. Неговият Мистър Берлинг беше истински представител на търговското съсловие. Ив. Димов, АИДЖ, 151-152. Неговата драма „Невянка и Светослав“, представена в цариградския главен театър „Наум“, бе произвела силно впечатление на българската колония там. К. Величков, ПССъч. I, V-VI. Положително не се знае дали тия песни../са наистина негови или от някой друг неизвестен поет. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11.
7. При титулуване обикн. на лица от царски или кралски род, на всички духовни лица и други високопоставени особи в официални обръщения, изказвания, документи — учтц-ва форма за 3 л. ед. ч. — Ще напишете телеграфа така великодушно и жалко... щото царът, Негово Императорско Величество, като чете, да се разплаче. Ив. Вазов, Съч. XXV, 213. Негово преподобие [дядо поп] сучеше десния си /съделчест мустак, мяташе към дяда Коля едни злобни погледи. М. Георгиев, Избр. разк., 194. Негово високобла-городие Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище. Ал. Константинов, Съч. I, 281. Романтичната сватба се разчу, научи се и Негово височество князът. Л. Стоянов, П, 380. Секретарят погледна първо отец Матея, после Друмева и чак тогава отговори: — Писах на Негово сиятелство княз Богориди. Ст. Дичев, ЗС I, 212. На-празно множеството се питаше кой е негова милост, как му е името и от где е? 3. Стоянов, ЗБВ II, 65. Разгневил се е негово царство заради стихотворенията и ще ме накаже за дързостта. Ем. Станев, А28. Негово преосвещенство. Негово светейшество. Негово превъзходителство.
8. Като същ. неговата ж. Разг. а) Всичко, което е свързано с лицето, за което се говори. Рано или късно ще го уловят. Неговата се е видяла. Ще го убият. В. Нешков, Н, 10.
— Нали шефката доде днес тука, неговата е изпята... Аз ви казвам, Големанов утре е министър! Ст.Л. Костов, Г, 51. б) Това, което мисли, казва или прави по собствено мнение, убеждение лицето, за което се говори.
— Да си ходиме! Да си плаща с главата, щом няма ум в главата! — връща^ се Гануш.
— Колко пъти му казваме, а той неговата си знае. Ст. Даскалов, ЗС, 40. Ами ако си остане дядо й на неговата? Ако рече да я даде у Хаджи Донкови? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 134. Секи знае свойта, а Иван неговата. Погов. П.Р. Славейков, БП II, 150. неговото ср. Разг. а) Всичко, което е притежание, собственост или се полага на лицето, за което се говори. Сега чертата минаваше край сами ueioeomo, и той чакаше, само да
