дума — който е приет за основен, представителен. Всички думи, които чрез различни окончания се менят, имат една начална или изходна форма. Л. Андрейчин и др., БГ, 48.
5. Който е свързан с първи, основни познания по някаква наука; елементарен, основен. Освен граматика и литература преподавах им аритметика, начална алгебра. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 328. Никаква начална книга за изучаванието на азбуката нямаше. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Син ми ся е родил в 1848 год. Учил ся е с успех катехи-зис, аритметика, география, всеобща история, има начални понятия от физика и алгебра. АНГI, 32.
6. Педаг. Който се отнася до първите четири години от училищното образование; първоначален. Подир малко отвън се чуват виковете на хаджи Енча, който още от двора се кара на шумящите деца в начално-то училище. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. Създал е песни и за най-малките — децата от предучилищна и начална училищна възраст
— характеристични, весели, за хубавото и светлото в живота. Ст. Грудев, ББ, 31. Известно време Орлин Васшгев е начален учител в Козлодуй. Христом. VIII кл, 231. Той-зи, що носи настоящето, нека ся научи онова, което учат началните ученици в малкото училище. П. Р. Славейков, СК, 113.
7. Остар. Който стои начело, на първо място, който има основно значение някъде; пръв, главен, виден. Към изток от Франция и на север от Италия е Швейцария с няколко начални градове. Ив. Момчилов, МПЗ, 20. После паки во 1821 лето, .. се поколеба всичката Туркия от греческото въстание и бидоха жертва толко християнски начални лица. Н. Рилски, ОМР, 39-40. Падна веч! И как е величествен, жален, / прострян на земята столетния бор! / До снощи той беше тъй горд и начален, / чело му летеше към синий простор. Ив. Вазов, Съч. I, 8. Началните жени приели от царя ония укоренията, за които били толкова разгневени. ВУХБ (превод), 55.
О Начален капитал. Икон. Стойност на средствата за производство и парите, с които се започва дадена производствена или икономическа дейност. Начална права. Мат. Права, която разделя една равнина на две части (полуравнини). Правата, която ограничава една полуравнина, се нарича начална права на полуравнина. Стереом. X кл, 26. Начално писмо. Официална писменост със заоблени правилни линии, която се употребява в латински и гръцки книги от IV до VIII в. и във Византия през VIII-IX в. в официални документи и богослужебни книги; унциално писмо. И едната, и другата [славянска] азбука обаче, .., произхождат от гръцкото писмо: глаголическата азбука — от курсивното (бързописно), кирилската
— от уставното (началното или унциал-но) гръцко писмо. Б. Ангелов, ЛC, 146.
НАЧАЛНИК, мн. -ци, м. 1. Обикн. с не-съгл. опред. Длъжностно лице, което ръководи учреждение, служба, институция, производствен отдел, военна част и под. и отговаря за изпълнението на някаква дейност; ръководител, шеф. Няколко дни подред началникът на личния състав на флота сърдито изслушваше рапортите на началниците на поделенията. Д. Добревски, БКН, 19. Началникът на дивизията и офицерите от щаба наблюдаваха с бинокли. Й. Йовков, Разк. II, 111. Направиха ме началник на телеграфопощенската станция в с. Айляз-ларе — хе, в новите земи, до границата чак. Чудомир, Избр. пр, 61. — Има едни началства, дето си седят в канцелариите и оттам командват, такива началници ние слушаме, но да ги тачиме — кой знае. А. Гу-ляшки, ДМС, 96. Началник на митницата. Началник на полицията. • С приложение. След три дни стана първата експлозия. За щастие без жертви.. Уволниха наставника ми, а мене повишиха — началник цех. Ив. Остриков, СБ, 61. Статията е писана от бившия началник отделение във Финансовото министерство. С, 1894, бр. 1475, 4. Началник гара. Началник влак. Началник щаб. Началник склад. Началник отдел.
2. Остар. Вожд, ръководител, водач, водител. Колкото за началника (главатара), на българския народ, той [Дук Деказ] дал да се разбере, че ще бъде християнин. НБ, 1876, бр. 52, 202. Тогавашен водач на богомилите беше Васил, человек хитър, решителен и предприемчив .. 15 г. той изу чува богомилското учение и 50 години беше началник на богомилите. Р. Каролев, УБЧИ, 103. Рим е седалище на папата, духовний началник на всичките католици. Т. Икономов, ЧПГ, 84. Ще получим много злато, защото пашата няма оа пожали и най-големите подаръци заради хващанието началника на въстаниците. Ст. Ботьов, К (превод), 89.
О Околийски началник. В миналото — при административно-териториално деление на околии — главно ръководно лице в органи на околия (полиция, данъчни служби и др.). Той [селският писар] още от лани се беше спречкал с околийския началник, та сега излизаше на открито срещу него и ето тази вечер щяха да го карат в града. А. Стра-шимиров, К, 45. Околийският началник, .., разсърдва се и праща стражари да разпръснат събранието. Т. Влайков, Съч. III, 58. Окръжен началник. В миналото при адми-нистративно териториално деление на окръзи — ръководител на окръжно управление или на военно окръжие. Ищецът, комуто е присъден някой недвижим имот, ввож-да ся, .. във владение на този имот от члена на съда, в присъствие на един полицейски чиновник, ако имотът е в някой град, а ако е в окръга, то в присъствието на окръ-
