някого или нещо. И едно доближил до нея, се пущила на него змията, а пък юнакот
йе начакал со мечот и я пробол прао в сръ-це. Нар. прик., СбНУ XXIX, 206. Засвирил деветгласни свирки, /затупаа до девет тупана. / Кога беа през тесни клисури, / нача-ка ги Айдар арамия, / си сватове под калъч йе турил. Нар. пес., СбНУ VIII, 76.
2. Изчакам, почакам. Белким ке му начакам некой дож [дъжд] и тогай копай. СбНУ XI, 129. начаквам се, начакам се страд.
НАЧАКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ начакам се, -аш се, св., непрех. Чакам много дълго, докато ми омръзне. — Колко ще чакам?
— Много .. — Начакай се хубаво сега, че да ти дойде акъла! Б. Априлов, КН, 17. — С какво мога да бъда полезен на ваиш милост? — решил, че се е начакал, попита офицерът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 341. Нашите пътници ся начакаха тук, после ги повикаха при стотника. Б. Димитров, Я I (превод), 16.
НАЧАКВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от начаквам и от начаквам се; причакване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧАКЪЛЯ. Вж. начакълявам.
НАЧАКЪЛЯВАМ, -аш, несв.\ начакъля, начакълйш, мин. св. начакълйх, св., прех. Рядко. Постилам, настилам с чакъл път и под. • Обр. Шосират улицата пак... / И всяко лято гледам аз все туй — / изръ-тен път, чакъл и камънак! / .. / Ще се оправи — щом начакълят / на кметството из-рътений акъл! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 248. начакълявам се, начакъля се страд.
НАЧАКЪЛЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от начакълявам и от начакълявам се.
НАЧАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който се отнася до началото на нещо, с който започва нечие съществуване, някаква дейност, състояние, развитие и под. Про-тивоп. последен, краен. Чета книгата на Петър Мирчев, в която са разказани българските работи от началните пет години на Третата българска държава. С. Север-няк, ИРЕ, 341. Тази предварителна подготовка на въстанието вътре в страната обаче, .., е една стъпка напред в четниче-ските разбирания на Апостола, .. разкрива самия начален момент по пътя на откъсването му от четническата тактика. Ив. Унджиев, ВЛ, 98. — Вие сте се простудили и една пневмонийка се развива. Засега на-чална, но ще трябва да я спрем. Ст. Даскалов, ЕС, 301. У новите народи, които вървят по слънчовата година, началото на годината е постоянно и поченва се в един ден, който са избере за начален. Ч, 1871, бр. 7, 201. Начален етап. Начален стадий. Начални произведения.
2. Който се намира, разположен е в началото на нещо, с който започва нещо; пръв, първи. Противоп. краен, последен. В северните му [на в. Селимица] терасовидни поли е задълбано началното корито на Владай-ската река. П. Делирадев, В, 72. Притисна писмото до очите си, .., просълзи се и пак повтори началните редове. К. Петканов, В, 212. Взе напосоки първия том от съчиненията на Елин Пелин, разряза началната кдла, зачете я. Г. Русафов, ИТБД, 160. Особено забележителни в историческо и художествено отношение са двете начални миниатюри [на Лондонското евангелие]. Ст. Михайлов, БС, 104. Ковашко-кожарската работилница е началният обект на експозицията. Ив. Коларов, Е, 5. Начален пункт. Начална глава. Начални букви. Начален такт. Начални звуци.
3. Който се прави в началото. — Ето ви и началното поръчение — рече сухо първият секретар, като го стисва силно за лакътя, — в утрешния брой трябва да разкажете за Комисаря... Др. Асенов, ТКНП, 323. Счетоводната отчетност се основава изцяло на текущото синтетично и аналитично отчитане. Тя използува началния и прик-лючителния баланс, .., както и всички други сметки, отчетни таблици, ведомости и др. Стен. VIII кл, 108. На неподвижния бур-сук / бе дадено високо назначение. / Той стана шеф — началник. / И ето — почна като хала / с реформите начални — / обмяната на персонала. Хр. Радевски, Б, 63. Начална вноска. // В спорт, игра — с който започва игра или момент, етап в игра и под. Цел [на упражнението] : обучаване в бърз пробив — усвояване на началното подаване след сполучливо изпълнен от противника наказателен удар. Б. Такев и др., Б, 148. Волейболистките от нашия национален отбор спечелиха заслужена победа. Те имаха и по-добри начални удари, по-добре организирано нападение. Д Начален ход.
4. Който е присъщ за дадена форма, вид, дейност, състояние в началото, преди в тях да започне някаква промяна; първоначален, изходен. Противоп. краен. Така „нула градуса по Целзий“ е начално състояние на температурата, спрямо което се отчита температурата на човешкото тяло,., и др. Алг. VII кл, 22. В сравнение с твърдите тела при едно и също нагряване и еднакъв начален обем течностите се разширяват повече. Физ. VII кл. 22. Усещанията именно са началната форма на психиката. Псих. X кл, 12. Очите му [на монголеца] изглеждаха съвсем изтънели от весело учудване и след началния смут той бе успял да възстанови равновесието и доброто си настроение. Д. Фучеджиев, Р, 283. Началното значение на родителния падеж е начало, произведение, отдалечаване, както и самото му название го показва. Ив. Момчилов, ПСЕ, 112. Начална скорост. Начална маса на едно вещество. I/ Стесн. За форма на изменяема
