някого или нещо много пъти или на много места, обикн. пламенно, страстно. Сякаш чуваше първата сладка сричка, произнесена от малката устица: „Маа!“ .. — то беше през една лятна утрин — тя сграби бебето и нацелува тези сладки бузки. П. Стъпов, ГОВ, 163. Държах ръцете й и ги милвах с пръсти, с очи, с устни. Исках да я нацелу-вам и да я поканя да отидем в хотелската ми стая. Кр. Белев, РСК, 38. Представя си я дори как му маха с ръка, как го кани да слезе при нея, за да го прегърне, да му се на-радва, да го нацелува. А. Станоев, П, 116. нацелувам се взаим. — Тогава сигурно сте дошли [двамата българи] във Виена, за да се нацелувате свободно. Н. Драганов, ТМС, 115. — Ти не се сърди на мене, Смърт, / аз не съм ти съгрешила в нищо. / .. / Миличка, пусни, пусни ме днес / да се нацелуваме поне / с милия, преди да го загубя! Д. Методиев, Худ. СI, 472-473. — „Зайди, зайди, тизе, ясно слънце, / да замръкне таз руса девокя, / да се Геро с мома нацелува, / нацелува Геро, намилува.“ Нар. пес., СбВСтТ, 1016.
— Друга (остар. и диал.)форма: нацалувам.
НАЦЕЛУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нацелувам и от нацелувам се.
— Друга (остар. и диал.) форма: нацалуванс.
НАЦЁЛЯ. Вж. нацелвам.
Н АДЕНУ ВАМ, -аш, несв.\ наценя, -йш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наценявам, на-главявам. Пее и Лало два брата / и двата тяжки тръговци, / и двата берат шилета: / Пее е събрал хилядо, / а брат му Лало две хиляд; / наценували овчари, / все харамлии делии. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 246. на-ценувам се, наценя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЦЕНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наценувам и от наценувам се; наценява-не, наглавяване.
НАЦЕНЯ. Вж. наценувам и наценявам.
НАЦЕНЯВАМ, -аш, несв.\ наценя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. Ценя, главя, на1 емам на работа мнозина; наглавявам, наценувам. наценявам се, наценя се страд.
НАЦЕНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наценявам и от наценявам се; наценува-не, наглавяване.
НАЦЁПВАМ, -аш, несв.\ нацепя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Цепя докрай, правя на парчета с брадва, тесла нещо (обикн. дърво или от дърво); насичам. Първата ми работа^ бе да нацепя дърва, да напаля печката. И. Радичков, БФ, 65. След това откъртиха една дъска и я нацепиха на трески. П. Вежинов, ДБ, 225. Отсякох аз крушата, окърних я, нацепих дънера С железен клин.
А. Каралийчев, СР, 36. Бай Чавдар отдавна вече не беше файтонджия, .., но от време на време лъскаше и потягаше файтона, .. Жена му казваше, че хората се возят вече на ракети, .. И той реши да го нацепи за подпалки. Ст. Стратиев, СВМ, 85. А един ден взел една браова и нацепил главата на ратая, след което бе отведен в лудницата.
В. Цонев, ЕВ, 31.
2. Накъсвам, раздирам на парчета (плат, тъкан и под.). Нацепих стари дрехи на парцали.
3. Нарязвам плодове наполовина или на парчета, обикн. за да съхнат за зимнина. —Два чувала круши напълнихме, тази вечер ще ги нацепим, та утре да ги сложим тук на хармана да съхнат. Г. Караславов, Йзбр. съч. VIII, 305. Извадих от домашния параклис векове чернелите икони, нацепих ябълки и взех да ги чистя. Ст. Сивриев, ЗСБ, 108. Нацепих сливи за сушене.
4. Правя цепнатини, резки по повърхността на нещо. Накарвал да нацепят краката на турските пленници, намазвал ги със сол и карал да ги ближат кози. С. Бобчев, СО И (превод), 75. Морската сол ми е нацепила кожата, нацепвам се, нацепя се страд. Грижите за зимата го поглъщаха. Трябваше да се смели повечко брашно, да се нацепи брястът, да се поправят дуварите и плетищата, да се постегне покривът на плевнята. Г. Караславов, Тат., 190. Дърва ся на-цепват и насичат на дребно и ся нареждат в една пещ, която ся замазва отвред. ИЗ 1877, 187. нацепвам си, нацепя си възвр. Нацепих си дърва за цяла седмица. НАЦЕПВАМ СЕ несв.\ нацепя се св., не-прех. 1. Ставам с цепнатини, пукнатини, цеп-вам се на различни места и обикн. се разделям на парчета; напуквам се, натрясквам се. — Аз помня и днес как тази скала отчаяно се нацепи и свлече — казваше минният инженер. В. Ченков, ЗХ, 49. Така започнало .. свличането на земните пластове под гор-ната махала. Местността край нея се нацепила и тя заедно С Къщиците запълзяла по нанадолнището към Тракийската равнина. Н. Хайтов, ПП, 19. После отряза и ръкавите до лактите, с парчетата под-кърпи горе на плещите, защото гащиризо-нът горе изгни и се нацепи като юфка. И. Радичков, СР, 105. // Ставам с резки, пукнатини, цепнатини по повърхността. Неподко-ваните копита на воловете се бяха нацепили и кървяха. В. Геновска, СГ, 430. От пясъка нозете изгорели, / нацепили се устните от жад. Бл. Димитрова, Л, 206.
2. Прен. Разг. Неодобр. Напивам се; натрясквам се, насвятквам се, насмуквам се, на-смърквам се, накърквам се, нацоквам се, на-таралянквам се. Отидох в кръчмата на Жълта Петра и съм се тъй нацепил, че кога са ме занесли у дома, не зная. Н. Хайтов, ДР, 34.
НАЦЕПВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от нацепвам и от нацепвам се. Буковата хурка се изработва от дъски, получени от нацепване на буков ствол. СбНУ
