3. Диал. Който е натъртен, пребит, смазан от удари, натиск и под. Подигне са страшен бой, кой с каквото улови и кой кого де завърне; ..; хеле наизлязат стари хора, .. разтърват ги, и тъй си отива секи у дома, кой с пробита глава, кой със счупена ръка, .. кой с нацедена снага! Ил. Блъсков, ПБ II,
49. Сгромоли се той тъй зле, щото за дълго време ще да си пати нацедените меса, строшените кости. Ил. Блъсков, КУ, 58.
О Нацедени като сардели. Диал. Обикн. за лица, животни — които се намират плътно един до друг, обикн. на малка площ, малко пространство. Като се натърколвали вече всичките да спят, тогава той [Хр. Ботев] вземал перото.. Спящите наредени и нацедени като сардели. Пет души без възглавници .. хъркат, други кашлят..; трети бълнуват, за хляб повечето. 3. Стоянов, ХБ, 208.
НАЦЕДЯ. Вж. нацедявам и надежда м.
НАЦЕДЯВАМ, -аш, несв. (рядко); нацедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Нацеждам. нацедявам се, нацедя се страд.
НАЦЕДЯВАМ СЕ несв. (рядко); нацедя се св., непрех. Нацеждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЦЕДЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нацедявам и от нацедявам се; нацежда-не.
НАЦЕЖДАМ, -аш, несв/, нацедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Рядко. Цедя, изцеждам определено количество (течност); нацедявам. Нацеди малко сок от моркови и дай на детето! • Обр. Вазов си осигури истинско безсмъртие. Той сам съзнаваше това и прекрасно го изрази в своето стихотворение „Моите песни“ .. В това стихотворение като в росни капки Вазов нацежда същността на своето писателско дело. Д. Оси-нин, ОФ, 1950, бр. 1808,4.
2. Диал. Поставям, завирам нещо натясно; напъхвам, въвирам, свирам, мушкам, на-блъсквам.
3. Прен. Диал. Грубо. Създавам на някого големи затруднения* поставям някого в неблагоприятно положение (обикн. като му възлагам или искам нещо); насаждам. Защо ме нацеди на този хал?
4. Диал. Натъртвам, наранявам болезнено обикн. тяло, части на тяло чрез силен натиск или удари, бой. Сетне аз не угадих кога ма емнаха, та ми натикаха краката във фалангата, че ги нацеди добре: че то не стига, ами един сахат стоях на един крак. Ил. Блъсков, ЗК, 33. • Обр. Хрельо се върна малко весело възбуден.. — Баща ти върна ли се? Когато му казах, че не се е връщал, той ми се закани с пръст: само посмей да му кажеш. Тая закана нацеди душата ми. Мене ми стана необяснимо мъчно и трябваше да употребя доста усилие, за да не заплача. Ст. Чилингиров, ХНН, 61-62. нацеждам се, нацедя се страд. Тежко на онзи, кой би се осмелил, .., да се поодума със съседа си против чорбаджията, рано или късно негов гръб трябваше да се нацеди или от чорба-джиевата дълга дрянова сопа, или пък .. непременно трябваше да яде дебелата Ибри-ампашова тояга. Ил. Блъсков, СК, 3. НАЦЕЖДАМ СЕ несв/, нацедя се св., непрех. 1. Рядко. За течност — събирам се, набирам се чрез цедене, стичане капка по капка; нацедявам се. Ледът по улиците вече се беше потрошил. Сякаш коне с големи тежки копита го бяха изпробили тук-таме и в отворените дупки се беше нацедила мъ-тнозелена вода. Т. Харманджиев, КВ, 467. В тенджерата се е нацедил два литра сок от малините. • Обр. От басейна на Асени-ца най-добре се вижда Хвойненската котловина или „Ропката“, сега пълна с нацедилата се през нощта млечнобяла мъгла. Н. Хайтов, ПП, 77.
2. Прен. Диал. Събирам се, трупам се, обикн. малко по малко. В пълна кесия „чорт побери я“/една парица не се побира, / колкото щеш я тъпка, навира. / А праз-ничката, милий мой боже, / туряй у нея, колкото можеш, /.. / Що да й туриш, все се нацежда, / че все един ден ще се напълни. П. Р. Славейков, Избр. пр 1,213.
3. Диал. Пъхам се, навирам се с усилие в нещо тясно; напъхвам се, въвирам се, завирам се, мушкам се, наблъсквам се. Станкул пристъпи и се спря до един мустакат курсист, който едва бе се нацедил на чина и все току пъшкаше. Ст. Марков, ДБ, 341. Хайдар се нацеди с мъка в едни тесни за него гащи. В. Мутафчиева, СД, 45. — Какво си се развикал бе, маскара? Влизай де! — му каза Ботьов, който отворил вратата, колкото да се нацеди Тулешков вътре. 3. Стоянов, ХБ, 159.
4. Прен. Диал. Попадам в крайно неблагоприятно положение; насаждам се. Първан сега сам яздеше кон. Стана му страшно.. От земята до седлото има-няма аршин, но този аршин откъсваше ездача от спасителните гънки на земята. Издигаше го на оная височина, от която е по-трудно да се биеш и много по-лесно да умреш.. „Майчи-це! —.. — Къде се нацедихме!“ В. Мутафчиева, ЛСВ II, 124.
НАЦЕЖДАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нацеждам и от нацеждам се; нацедяване. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЦЕЛВАМ, -аш, несв.; нацеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Жарг. Улучвам, уцел-вам някого или нещо. Нацелих го с топката и той заплака. А Днес ме изпитваха, точно мен нацели учителят, нацелвам се, нацеля се страд.
НАЦЕЛВАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от нацелвам и от нацелвам се; улучване, уцел-ване.
НАЦЕЛУВАМ, -аш, св., прех. Целувам
