НАХОРАТЯ. Вж. нахоратявам. НАХОРАТЯВАМ, -аш, несв.; нахоратя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Наговарям, наприказвам много неща или колкото трябва; нахоратувам, нахортувам. нахоратявам се, нахоратя се страд.
НАХОРАТЯВАМ СЕ несв.; нахоратя се
св., непрех. Диал. 1. Хоратя много, до насита; наговарям се, наприказвам се, нахортувам се, нахоратувам се.
2. Сговарям се, наговарям се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХОРАТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от нахоратявам и от нахоратявам се; нахортуване, нахоратуване.
НАХОРТУВАМ, -аш, св., прех. Диал. Наговарям, наприказвам много неща; нахо-атувам, нахоратявам. От бабините нареж-ания аз знам, че тя е ходила при много гледачки, че една й казала, че куршумът го свалил на място, друга й нахортувала, че жажда го мъчила. Н. Каралиева, ЯЧ, 67.
— Ти не слушай Стамата, чедо — калпав човек е той и само от него е това, което ти нахортува, но послушай мене, стареца. П. Спасов, ГЛЗЗ, 40. нахортувам се страд. НАХОРТУВАМ СЕ св., непрех. Диал. Хор-тувам много, до насита; нахоратувам се, нахоратявам се.
НАХОРТУВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от нахортувам и от нахортувам се; нахоратяване, нахоратуване.
НАХОХОРВАМ, -ащ, несв.; нахохоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напервам, наежвам, накокорвам (бодли, перушина, косми, козина и под.). Още щеше да говори; / но Късчо не даде; / гневно перя нахохори / въз него нападе. Кр. Пишурка, К, 9.
НАХОХОРВАМ СЕ несв.; нахохоря се св., непрех. Диал. Напервам се, наежвам се, накокорвам се. Изнесох го на слънцето. / Петел му се нахохори, /та са харо ококори. Т. Панчев, РБЯд, 226.
НАХОХОРЯ. Вж. нахохорвам. НАХРАНА ж. Диал. Храна. Не вземам за Петгласец ни сребро, ни овце. Взел бих кон за оръжие, ала и конят е кучешка на-храна, а оръжието — студено желязо. А. Дончев, ВР, 98.
НАХРАНВАМ, -аш, несв.; нахраня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Храня до край, достатъчно, колкото трябва или до насищане. Гладен беше като вълк и дядо Щерю го нахрани. Й. Йовков, В АХ, 146. Нямаш нищо в къщата си и се въртиш .. из село за торба брашно да нахраниш децата си. Елин Пелин, Съч. И, 76. Сутрин първа мама се будеше, преди още да са пропели петлите. Наклаждаше огъня, слагаше вода, за да попари слама за воловете; нахранваше прасето, което квичеше отчаяно, затворено в кочината. К. Калчев, ПИЖ, 101.
• Обр. И аз, понеже нямам храна, / понеже нямам с какво, / ето на — / ще ви нахраня / със вяра. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 42. на-хранвам се, нахраня се страд. Че вълната до уречения ден трябва да се изпреде. Па и нали трябва четири гърла да се нахранят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183.
НАХРАНВАМ СЕ несв. ; нахраня се св., непрех. Храня се достатъчно, колкото трябва, до насищане; наяждам се1. Сладко се яде с дружина. Бързо се нахранваме. Т. Влайков, Пр 1,226. Най-приятно му било, когато вечер се нахранвали всичките и той седне посред тях. Н. Ферманджиев, РХ, 200. Борбата на този свят не е толкова да се нахраним, а да не умрем! Ал. Гетман и др., СБ, 158. Стоян седна да вечеря,.. Нахрани се мълчаливо, набързо. Д. Талев, ЖС, 94.
НАХРАНВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-хранвам и от нахранвам се; наяждане1. Подхранването не е нахранване! Вие да си седите в къщи, а ние да ви пращаме .. бял хляб. С. Северняк, ОНК, 161. Все по-често доминира [в храната] „червената тлъста запръжка“, все по-често хората се оплакват от киселини, болки и тежест след нахранване. Л. Петров и др., БНК, 10.
НАХРАНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нахраня като прил. Който се е нахранил добре, който не изпитва глад; сит. Призори [язовецът] си идва нахранен, грухти тихичко, от доволство и веднага ляга да спи. Ем. Станев, ПГВ, 104. Ще гледаш момчетата да са нахранени, конете да не умират и оръжието да не ръждясва. Д. Кисьов, Щ, 119. Добре облечени, добре нахранени,.., / седят край зелените маси. Хр. Смирненски, Съч. III, 177. — Сред нас кипи съревнование: / през труд, през грохот и през дим, / с народ облечен и нахранен / републиката ще градим. Н. Хрелков, ДД, 124.
НАХРАНЯ. Вж. нахранвам и нахраня м.
НАХРАНЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); нахраня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нахранвам. нахраням се, нахраня се страд. Пенко беше сетен сиромах,..: една душа как да е, нахраня се. Ив. Вазов, Съч. XI, 93. НАХРАНЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); нахраня се св., непрех. Нахранвам се. Добър человек вред ся нахраня. П. Берон, РБ, 40.
НАХРАНЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахраням и от нахраням се; нахранване.
— Or Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХРАПАМ СЕ. Вж. нахрапвам се.
НАХРАПАН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от нахрапам се като прил. Който е научил много неща изведнъж и набързо, как да е, без да ги е усвоил и осмислил добре. Наш „Себах“, на който редакторът е арнаутчето Сами, човеченце, нахрапано с няколко изтъркани фрази от
