правата и си позволявам всичко; своеволнича. — За тази паплач трябва нагайка, но.. — Разпасали са се, nauuiu село без кучета. Г. Караславов, ОХ III, 217-218. Нашъл съм църква да се кръстя (прекръстя). Диал. Ирон. Потърсил съм помощ или съвет от някого, на когото не може да се разчита. — Чухте ли? Женката ходил у Вълкови... Искал да го подкупи... — Мръс-ник! Той си мисли, че това е продажен земеделски съветник през сговористко време — да му купи две скумрии и готово!.. Не е нашъл църква да се прекръсти. Г. Караславов, СИ, 141. От Бога да <си го> найдеш; от Бога нашъл (нашел). Диал. За изразяване на възмущение, яд, недоволство от някого или от нещо. „От Бога нашле, море жени, господ ви платил!“ — извикал свекорот; „Шчо е овая бу-далшчина от вас? Како се плачело за нероден ушче и неумрен Петко?“ СбКШ, 85. Мила Ено, мила тъго, /.. /от Бога да найде майка ти, / здравие не видел баща ти, / що не те даде за мене! Нар. пес., СбБрМ, 381. Търкулнала се (потърколила се) тенджерата, та си нашла похлупака; тръшнало се гърнето, та си нашло похлупката. Диал. Пренебр. Употребява се, когато При някаква работа, дейност и под. участвуват хора с еднакви недостатъци. Загарецът ще е, да, Гарванов, той е при Беровска! Е, потърколила се тенджерата, та си нашла похлупака. А. Страшимиров, Съч. V, 260. Ще ми найдат цаката. Диал. Ще се разправят с мене, ще ме унищожат. Особено му беше чог-лаво и тежко дето би и оная стара жена. Тя има още четири живи сина. Те ще го вземат на зъб и ще му найдат цаката. Г. Караславов, ОХ II, 129. — Виж как са те взели на око, каквото стане, все с тебе се заядат.. Ще те метнат в тюрмето, синко, ще ти найдат цаката и няма да има оправия вече, не се хваищй на такова хоро. Г. Караславов, Тат., 192. Що съм тражил, нашел съм. Диал. Заслужил съм да си изпатя от нещо, получил съм си заслуженото.
НАХОЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; находя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Ходя много, до насита, насищам се да ходя; наход-вам се. Той имаше срок до пети октомврий, след което трябваше да тръгне за Пловдив, и затова искаше да се Нагледа и находи тука. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. — Ей, първи трудов набор, не находи ли се, не наски-та ли се? — закачливо му .. подхвърли той.
В. Нешков, Н, 238. Дават му грамоти и го изтъкват на събранията, а хората се находиха в чужбина и си напълниха апартаментите само с вносни работи! Тарас, СГ, 140. Кога са вече тий находиш. / По чуждо-странний градове, / и в тази къща. пак си додеш, / кой ще ти помощ подаде? СбДЧ,
НАХОЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахождам и от нахождам се1; намиране.
НАХОЖДЕНИЕ1 ср. Книж. Място, където някой или нещо се намира. След два дни непрекъсната езда навлязохме в местността Шпур. Конете се движеха трудно по каменистите пътеки и ние правехме догадки за нахождението на пещерата по това, което бяхме чули. И. Попов, БНО, 18. Пие му предложихме чрез бай Тошо следните няколко условия: да не дава никакви сведения на полицията относно нашето нахождение. Сл. Трънски, Н, 218.
НАХОЖДЕНИЕ2 ср. Остар. К/шж. Намиран е, нахЬждане. Нахождението на тези гадателни камени представя нов и важен принос [към] въпроса за мегалитите в Сакар. СбНУ XVIII, 700.
НАХОЙКАМ СЕ. Вж. нахойквамсе.
НАХОЙКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-хойкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Не-одобр. Хойкам до насита, насищам се да хо-йкам. Хойкахме и ние на младини, ама бързо се нахойкахме.
НАХОКАМ. Вж. н a х q к в а м.
НАХОКВАМ, -аш, несв.\ нахокам, -аш, св., прех. Наругавам, навиквам някого, скарвам се на някого. Рамаданов имаше обичай да нахоква селяните, загдето крият болните си. Й. Йовков, Ж 1945, 1р0. Той беше много справедлив и никога и никого не беше нахокал. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 198. Евлоги се намръщи, прищя му се да ги нахока за неуместния въпрос. А. Гуляшки, Л, 441. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ал. Константинов, БГ, 106. Ради я погледна с такъв гняв, та стискаше зъби да не я нахока. Ст. Мокрев, ЗИ, 180. нахоквам се, нахокам се страд, и взаим. Не бива така грубо да се нахокват хората.
НАХОКВАМ СЕ несв.\ нахокам се св., непрех. Хокам до насита, насищам се да хокам.
— Друга (остар. и диал.) форма: н а х у к в а м.
НАХОКВАНЕ ср. Отгл. същ. от нахоквам и от нахоквам се. Работата приключи с едно солидно нахокване по телефона. Нахока го окръжният началник. Р. Сугарев, СС, 113-114. — Гледайте си там вашите общини и кметове и повече не се месете в моите работи! От това грубо нахокване охраненото лице на Ангел Дамаков почервеня. Д. Ангелов, ЖС, 119.
— Друга (остар. и диал.) форма: н а х у к и а н е.
НАХОРАТУВАМ, -аш, св., прех. Диал. Нахортувам, нахоратявам. нахоратувам се страо.
НАХОРАТУВАМ СЕ св., непрех. Диал. Нахортувам се; нахоратявам се.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1885—1889.
НАХОРАТУВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от нахоратувам и от нахоратувам се; нахортуване, нахоратяване.
